Решение № 17355 от 09.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17355 гр. София, 09.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20251110130989 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с предявени от ,,Джей Би Ай“ ООД, ЕИК 175263497 срещу „АМ Строй 2020“ ЕООД, ЕИК 207241073 кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл.

232, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми, а именно: сумата от 11766,63 евро (23013,53 лв.), платена на отпаднало основание – развален договор за строителство от 12.12.2024 г., представляваща разликата между получените от ответника плащания на обща стойност от 116 084,61 лв. с вкл. ДДС и сумата от 93 071,08 с вкл. ДДС – обща стойност на изпълнените от ответника СМР по процесния договор за строителство, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 30.05.2025 г., до окончателното изплащане на сумата от 23 013,53 лв.; сумата от 217,61 евро (425,61 лв.), представляваща обезщетение за забава върху сумата от 23013,53 лв. за периода от 12.04.2025 г. до 30.05.2025 г.; сумата от 2114,68 евро (4135,96 лв.), представляваща сбор от дължими от ответника наеми по договор за наем на строителен инвентар от 26.12.2024 г. за периода от 06.12.2024 г. до 11.05.2025 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 30.05.2025 г., до окончателното изплащане на сумата от 4135,96 лв.; сумата от 44,94 евро (87,90 лв.), представляваща обезщетение за забава върху сумата от 4135,96 лв. за периода от получаване на всяка от трите фактури за наем до 30.05.2025 г.

Ищецът твърди, че на 12. 12. 2024 г. сключил с ответника Договор за строителство, с който му възложил извършването на СМР по изграждането съгласно одобрените проекти на част от електроинсталацията и на целите водопроводна и канализационна инсталации на следния строеж на възложителя - „Жилищна сграда с подземни гаражи в УПИ XII - 659 от квартал 61 по плана на София, местност „Кръстова вада“ (поземлен имот с идентификатор 68134. 1007. 1863 ), с адрес - АДРЕС“. Срокът за завършването бил определен на 3 месеца, считано от датата на получаването от изпълнителя на първото авансово плащане, извършено от възложителя, а 1 именно - от 17. 12. 2024 год. Първоначално дължимия аванс бил в размер на 12 000 лв., но два дни след като подизпълнителите на ответника започнали работа на строежа, управителят на ответника поискал нов, допълнителен аванс, който му бил необходим спешно за закупуването на още материали за изпълнението на възложените му инсталации, поради което на 20. 12. 2024 год. ищецът му превел още 16 800 лева с ДДС за закупуването на материали.

Въпреки това от януари 2025 г. ответникът започнал да настоява за заплащането на нови аванси, поради което на 10. 01. 2025 год. му превел нов аванс с размер 6 000 лева, а на 17. 01. 2025 год. му превел още един допълнителен аванс с размер 22 578,86 лева за закупуването на материалите, необходими за изпълнението на В и К инсталациите на сградата. Сочи, че на 21 март 2025 год. след като ответникът за пореден път се заканил, че ако веднага не получи плащане по изпратена от него фактура ще спре работа и ще напусне строежа, ищецът извършил и това недължимо плащане, но въпреки това ответникът прекратил работата си и напуснал строежа, а десет дни по късно изпратил количествено - стойностна сметка за последните извършени от неговите подизпълнители СМР. Няколко дни по-късно били извършени окончателни количествено - стойностни сметки, съгласно които до деня, в който напуснал строежа, ответникът е изпълнил строително - монтажни работи на обща стойност 77 559,24 лева без ДДС, а ищецът му е превел авансови и частични плащания на обща стойност 96 737,18 лева без ДДС.

Твърди, че на 07. 04. 2025 год. изпратил на електронния адрес на ответника уведомление за разваляне на договора за строителство. Твърди, че на 26. 12.

2024 год. между страните е бил сключен договор за наем на строителен инвентар, въз основа на който ответникът се задължил да заплаща наем за предоставения му от ищеца в три различни дни през периода 06. 12. 2024 г. 26. 12. 2024 год. строителен инвентар. Наемателят се задължил да върне наетия строителен инвентар във вида, в който го е получил, в срок до 26 февруари 2025 год. и в същия срок да пълния размер на дължимия по договора наем. В определения срок ответникът не върнал предоставения му строителен инвентар, а вместо това заявил, че се налага да го ползва още около месец, затова наемодателят издал и изпратил на наемателя фактура № 0000000134 от дата 17. 03. 2025 год. за сумата 2 544 лева с ДДС, представляваща дължимия наем за наетия инвентар за периода от предоставянето на съответния вид и брой артикули - до 10 март 2025 год. Ответникът не платил дължимата сума по изпратената му фактура, същата сума не била платена и до датата на настоящата искова молба. На 11 април 2025 год. ответникът върнал част от предоставения му по договора за наем строителен инвентар, затова била издадена фактура № 0000000135 от 14. 04. 2025 год. за сумата 915,22 лева с ДДС, представляваща дължимия наем за периода от 11 март до 11 април 2025 година, но ответникът не погасил задължението си по нея. Ищецът издал и фактура № 0000000139 от 12. 05. 2025 г. за сумата 676,74 лева с ДДС, представляваща дължимия наем за невърнатата ни част от наетия строителен инвентар за следващия месец - от 11 април до 11 май 2025 година, но ответникът не погасил задълженията и по нея. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

В проведеното на 07.04.2026 г. о. с. з., ответникът чрез своя процесуален представител е оспорил предявените искове, по-конкретно исковата молба по 2 чл. 55 ЗЗД, твърди, че не се установява отправено до ответника валидно развалително основание, което да е достигнало до него. Оспорва да са били налице материалните предпоставките за упражняване на правото на разваляне на договора, а именно виновно и съществено неизпълнение от страна на изпълнителя, следвало да се отчете, че ответникът е изпълнявал и предоставял на възложителя количествено-стойностни сметки за изпълнителните етапи въз основа, на които са били извършвани процесните плащания. Оспорва твърдението, че ответникът е преустановил изпълнението без основание.

Твърди, че изцяло коректно са били изпълнявани дейностите, възложени на ответника.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По отношение на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД:

Основателността на иска по чл. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е обусловена от установяване кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно възникнало между страните по делото правоотношение, породено от процесния договор за строителство; 2. разместване на блага – ищецът е извършил авансово плащане в посочения размер и ответникът е получил плащането; 3. пряка причинна връзка между даването и получаването; 4. отпадане на основанието за плащане, тъй като процесният договор е развален поради неизпълнение на ответника, респ. че ищецът надлежно е упражнил правото си да развали договора.

Тежестта за установяване на тези обстоятелства носи ищеца при условията на пълно и главно доказване.

В тежест на ответника е да установи, че е получил и задържа на валидно (годно) правно основание авансовото плащане, респ. положителния факт на плащането, т. е. че е върнал получената сума при наличие на такова твърдение.

В отношенията между страните по делото е безспорно, а и от приетия по делото Договор за строителство от 12.12.2024 г., се установи, че между ищеца като възложител и ответника като изпълнител е възникнало договорно правоотношение, породено от договор за изработка, по силата на което ответникът се е задължил да изгради жилищна сграда съгласно чл. 1 от договора, със своя работна сила, свои материали, машини и т. н. (чл. 2 от договора) за срок от три месеца (чл. 4 от договора), срещу задължението на ищеца да заплати възнаграждение на ответника за изпълнената работа.

Съгласно клаузата на чл. 8 от договора ищецът е поел задължение в 1-месечен срок от подписване на договора за заплати на ответника аванс в размер на 12000,00 лв. с ДДС, аванс в размер на 8400,00 лв. с ДДС в тридневен срок от завършването на всеки отделен етап от изпълнението на възложените СМР, както и стойността на действително извършените СМР през съответния етап, намалена с пълния размер на платения за съответния етап аванс, което ще се установява с количествено-стойностни сметки (чл. 5 от договора). Съгласно клаузата на чл. 33 от договора страните са уговорили уведомяването им във връзка с договора да се извършва на посочените физически и електронни 3 адреси.

По делото е безспорно, а и от приетите по делото фактури, ведно с платежни нареждания, се установи, че ищецът като възложител във връзка с договора за строителство е платил на ответника като изпълнител следните суми: сумата от 12000,00 лв. на 17.12.2024 г. – авансово плащане по договор за строителство от 12.12.2024 г.; сумата от 16800,00 лв. на 20.12.2024 г. – авансово плащане по договор за строителство от 12.12.2024 г.; сумата от 6000,00 лв. на 10.01.2025 г. – авансово плащане по договор за строителство от 12.12.2024 г.; сумата от 22578,86 лв. на 17.01.2025 г. – авансово плащане 30 % по приложение № 2 към договора от 12.12.2024 г. съгласно фактура № 0000000088/17.01.2025 г.; сумата от 8400,00 лв. на 29.01.2025 г. – плащане СМР дейности; сумата от 12000,00 лв. на 31.01.2025 г. – плащане за извършени СМР; сумата от 9600,00 лв. на 12.02.2025 г. – плащане за извършени СМР; сумата от 4800,00 лв. на 26.02.2025 г. – частично плащане за извършени СМР; сумата от 14223,84 лв. на 28.02.2025 г. – частично плащане за извършени СМР; сумата от 7200,00 лв. на 07.03.2025 г. – плащане за извършени СМР; сумата от 3505,75 лв. на 21.03.2025 г. – плащане по фактура № 0000000101/21.03.2025 г., или общо 117108,45 лв. с вкл. ДДС, но доколкото от страна на ищеца се твърди по-малка сума – 116084,61 лв. с вкл. ДДС като меродавна следва да се вземе предвид тази сума.

От изложеното следва, че ищецът е бил изправна страна по договора, извършил е плащане по всички издадени от страна на ответника фактури, съгласно уговореното с договора за строителство от 12.12.2024 г.

По делото е безспорно, а и от представените количествено-стойностни сметки № 1, 2, 3 и Протокол № 1 се установява, че действителната стойност на изпълнените от ответника СМР възлиза на 93071,08 лв. с вкл. ДДС.

При това положение следва, че ищецът като възложител е надплатил сумата от 23013,52 лв. с вкл. ДДС повече в сравнение с действително извършената и приета работа.

От приетото по делото уведомление от 07.04.2025 г. се установява, че ищецът като възложител на 07.04.2025 г. е уведомил ответника като изпълнител, че на основание чл. 262, ал. 2 ЗЗД, разваля договор за строителство, сключен на 12.12.2024 г., тъй като е станало явно, че ответникът няма да изпълни в срок възложената работа.

Съгласно разпоредбата на чл. 262, ал. 2 ЗЗД ако стане явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата или че няма да я изпълни по уговорения или надлежен начин, поръчващият може да развали договора, като има право на обезщетение по общите правила.

Както бе посочено, договорът за строителство от 12.12.2024 г. е бил със срок за изпълнение до 12.03.2025 г. (три месеца от сключване на договора съгласно чл. 4 от същия).

По делото е безспорно и че ответникът е преустановил изпълнението, като в негова тежест е било да докаже твърдението си, че е бил изправна страна, т. е. че е изпълнил задълженията си по договора съгласно уговореното.