Решение № 140 от 02.08.2022, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. В., 01.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С. Ж. С.

Членове:

Г. П. Й.

Н. Д. Н.А при участието на секретаря В. В. У. като разгледа докладваното от Н.Д. Н.А Въззивно гражданско дело № 20221300500179 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Дял втори, Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

С решение №84/24.03.2022г., постановено по гр. д. № 488/2021г. на Районен съд-В., на основание чл.349, ал.2 от ГПК е възложил в дял на Н. С. Н. от гр.В. ЕГН: ********** следния неподеляем недвижим имот: ПИ 283, урегулиран в УПИ I 283, в кв.55 по плана на с.И., общ.В. с площ 830 кв.м. с неприложена регулация, ведно с находящите се в имотамасивна жилищна сграда от 66 кв.м., масивна жилищна сграда от 48 кв.м., второстепенна постройка от 45 кв.м. застроена площ, при съседи: от две страни улица и ПИ 285 в кв.55/съгласно скица 184/11.03.2021г.на община В. На основание чл.349, ал.5 от ГПК Н. С. Н. е осъден да заплати на М. Ц. АЛ. с ЕГН:

**********, за уравнение на дела и сумата 907.08 лева в срок от шест месеца, считано от датата на влизане на решението в сила, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното и заплащане. С решението, на основание чл.349, ал.5 от ГПК Н. С. Н. е осъден да заплати на М. В. АЛ. с ЕГН: **********, за уравнение на дела и сумата 1

907.08 лева в срок от шест месеца, считано от датата на влизане на решението в сила, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното и заплащане. Съделителите са осъдени да заплатят и направените в производството разноски, в съответствие с дяловете на всеки, както и е указано на Н. С. Н., че съгласно чл.349, ал.6 ГПК става собственик на възложения му имот след като изплати в шестмесечен срок от влизане в сила на решението за възлагане определеното парично уравнение , заедно със законната лихва, а ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.

Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от съделителите М. Ц. АЛ. и М. В. АЛ..

Твърди се във въззивната жалба, че същото е неправилно и постановено в нарушение на процесуалните правила. Излага се, че не са били уведомени за постъпилата оценка от вещото лицеи съответно не са могли да я оспорват.Оценката била крайно нисказа имот, разположен непосредствено до гр.Видин, където цените били неколкократно по-високи, което е видно от извършените сделки с недвижими имоти.Това довело до крайно занижаване на уравнителния дял на жалбоподателите.

В законоустановения срок по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата по жалбата страна Н. С. Н..В съдебно заседание жалбоподателите поддържат жалбата, въззиваемия, чрез процесуален представител- адв. И. оспорва жалбата, като излага, че М. Ц. АЛ. и М. В. АЛ. са участвали във всички фази на първоинстанционното производство, не са оспорили експертизата и правото е преклудирано.

Моли решението да бъде потвърдено и да бъдат присъдени разноските.

Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.

Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното :

Делото е образувано по искова молба на Н. С. Н. от гр.В., ЕГН: ********** срещу М. Ц. АЛ. с ЕГН: ********** и М. В. АЛ. с ЕГН: ********** за делба на недвижим имот, представляващ ПИ 283, урегулиран в УПИ I 283, в кв.55 по плана на с.И., общ.В. с площ 830 кв.м. с неприложена регулация, ведно с находящите се в имотамасивна жилищна сграда от 66 кв.м., масивна 2 жилищна сграда от 48 кв.м., второстепенна постройка от 45 кв.м. застроена площ, при съседи: от две страни улица и ПИ 285 в кв.55/съгласно скица 184/11.03.2021г.на община Видин/, с права 10/12 ид.ч. за ищеца и по 1/12 ид.ч. за всяка от ответниците.

Ответниците не подали отговор в срока по чл.131 ГПК. В молба от 15.09.2021г. са заявили, че са съгласни да бъде разделен имота, като им се присъди по 1/6 ид.ч. за всяка от тях.

С решение №460/18.10.2021г.е допуснато извършването на делба на посочения недвижим имот с права 10/12 ид.ч. за ищеца и по 1/12 ид.ч. за всяка от ответниците. Решението не е обжалвано и е влязло в сила. Във втората фаза на делбата е направено искане от Н. С. Н. за възлагане на имота, който е неподеляем и е постановено обжалваното решение.

По делото е назначена съдебно техническа експертиза, чието заключение е определило крайна пазарна цена от 10885.00 лева , в т.ч. на дворното място 4 150.00 лева и на сградите 6 735.00 лева, както и равностойността на идеалните части на съделителите.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира за установено от правна страна следното :

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.

3

Съгласно задължителните указания и разясненията относно правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на същото -само за приложението на императивни материално правни норми и когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за определени категории уязвими лица, като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния съд.

Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Предявеният иск е с правна квалификация чл. 34 ЗС. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на РС-Видин, а по конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, съдът намира за неоснователни, поради следното:

М. Ц. АЛ. и М. В. АЛ. като съделители в производството за съдебна делба са били надлежно редовно призовавани за проведените открити съдебни заседания във втората фаза на делбата, в които е допусната и назначена съдебно техническата експертиза и е изслушано заключението на вещото лице, не са се явили, нито са били представлявани от процесуален представител. Заключението не е оспорено, нито редовното призоваване на страните за съдебните заседания. Явяването на същите не езадължително, поради което и откритите съдебни заседания са проведени, като е изслушано и прието заключението на вещото лице.

С оглед горното съдът счита, че изводите на ВРС в обжалваното 4 решение са правилни и напълно се споделят от настоящата инстанция, поради което същото следва да бъде потвърдено.

По разноските.

С оглед изхода на настоящото дело на жалбоподателите не се следват разноски. Насрещната по жалбата страна е направила искане за присъждане на разноски пред въззивната инстанция и е представил списък на разноски по чл.80 от ГПК, като е представен и договор за правна защита и съдействие от 06.07.2022г. ,в който е отразено, че договореното адвокатско възнаграждение от 500.00 лева е платено в брой, поради което се следва присъждането им.

Воден от горното, Видинският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №84/24.03.2022г., постановено по гр. д. № 488/2021г на Районен съд-В..

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на препис на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5