Решение № 1148 от 16.12.2019, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1690/2019
- Вид
- Решение № 1148
- Подписан
- 16.12.2019
- В сила
- 16.12.2019
- Състав
- ПЛАМЕНА КОСТАДИНОВА ВЪРБАНОВА, МАРИАНА ГЕОРГИЕВА КАРАСТАНЧЕВА, МАРИНА ИВАНОВА МАВРОДИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 67, ал. 3 · Закон за държавния служител
- чл.142, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.178, ал. 1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал. 3, изр. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 188, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
Р Е Ш Е Н И Е
№ І-167 16.12.2019г., град Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи въззивен състав, в публично съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:1/
Пламена Върбанова
2/ мл.с. Марина Мавродиева при секретаря Ани Цветанова, като разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова в.гр.д. № 1690 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на Областна дирекция на МВР – Бургас, БУЛСТАТ ********* чрез процесуален представител Гергана Владимирова- юрисконсулт в ОДМВР-Бургас, против Решение от
01.10.2019г.,постановено по гр.д.№ 5213/2019г. по описа на Бургаски районен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на Я.К.С. сумата от 1717,61 лева, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително трудово възнаграждение за 249,96 часа извънреден труд,получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от С. за периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г. 1748 часа нощен труд в дневен такъв, ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на депозиране на исковата молба на 01.07.2019г. до окончателното й изплащане, както и в частта за разноските.
Твърди се, че решението на БРС е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и е необосновано. Твърди се, че неправилно е уважена претенцията на ищеца, като положеният от него нощен труд е преизчислен по правилата на КТ и Наредбата за структурата по организацията на работната заплата, съгласно които нощният труд се преизчислява по коефициент 1,143. Твърди се, че по отношение положения от ищеца нощен труд приложение намирали правилата на действалите към процесния период от време Наредба №
8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи и Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, като в така сочените наредби липсвал текст, който да урежда увеличаване на часовете нощен труд по коефициент, за разлика от действалата преди това Наредба 8121з-407/19.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.В чл.3,ал.3 от Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. било предвидено, че за държавните служители на МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 часа и 6.00 часа, като работните часове не следвало да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период, което означавало, че съотношението между дневен и нощен труд е като 1 към 1
/т.е. 8 часа нощен труд, равни на
7 часа дневен труд/ , а не както е по КТ и по Наредба за структурата и организацията на работната заплата/ при тях 7 часа вощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд/.В този смисъл въззивникът навежда довода- че извънреден труд би бил налице само в случай, че служителя в МВР действително работи извън установеното работно време, в който смисъл и цитира заповеди на Министъра на МВР както следва: № 8121з-791/28.10.2014г. и № 8121з-1429/23.11.2017г., предвиждащи допълнително възнаграждение за нощен труд на държавните служители в размер на 0,25 лева за всеки отработен час или за час от него за времето между 22.00 часа и 6.00 часа.Твърди се, че в случая не е налице празнота в нормативната уредба, за да се обоснове от БРС препращане по аналогия към Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като е налице специална законова регламентация, която предвижда друг ред за отчитане и заплащане на нощния труд, положен от държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Претендира се отмяна на обжалваното решение на БРС и отхвърляне на предявените искове.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание процесуалния представител на въззивника не се явява, предявено е писмено становище, с което моли уважаване на въззивната жалба по изложени в него съображения.
В законовия срок против въззивната жалба е постъпил отговор от въззиваемия Я.К.С., чрез процесуалния му представител адв.Ст.Кралев от БАК, с който жалбата се оспорва като неоснователна и недоказана. Твърди се, че обжалваното решение не страда от посочените от въззивника пороци, правилно и обосновано е, а възраженията на въззивника-ответник са необосновани;изложени са подробни съображения по цитираните от въззивника нормативни разпоредби. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за въззивното производство.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание процесуалния представител на въззиваемия І адвокат Кралева моли въззивната жалба да не бъде уважавана, да се потвърди първоинстанционното решение и се присъдят разноските, направени по делото .
Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и на основание чл. 12 ГПК по вътрешно убеждение намира за установено следното от фактическа страна:
РС-Бургас е сезиран с искова молба, с която Я.К.С. , че като държавен служител – старши полицай –командир на отделенетие към
Първо РУ на ОДМВР-Бургас положил труд, извън установеното работно време и за периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г., за което претендира да му се заплати допълнително сумата в размер на 1716 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд, получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения за периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г. нощен труд в дневен, заедно със законна лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й плащане.
В първото по делото заседание искът е увеличен, като се претендира сумата в размер на 1717,16 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен 249,96 часа извънреден труд в периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г.
В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Излагат се съображения, че в процесния случай приложение намират нормите на ЗМВР. Настоява се, че положеният от ищеца труд е надлежно начислен в съответните протоколи и му е заплатен съобразно специалните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., както и издадените от министъра на вътрешните работи Заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014 г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017 г.
Не е спорно, че ищецът е държавен служител от 10.05.1999г., като през периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г. е заемал длъжностите „старши полицай“ и „командир на отделение“ към група
„Охрана на обшенствения ред“ към Сектор Охранителна полиция при Първо РУ на ОДМВР-Бургас.
Не е спорно и че за периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г. ищецът е полагал труд по служебно правоотношение в системата на МВР, както и че е полагал нощен труд.
Представят се Заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014 г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017 г., платежни бележки за начислени и изплатени възнаграждения, както и протоколи за отчитане на отработеното време между 22,00 часа и 06,00 часа, времето на разположение и положения труд по време на официални празници.
По делото е допусната, изготвена и приета като доказателство съдебно-икономическа експертиза, съгласно която за периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г. ищецът е положил общо 1748 часа нощен труд и този труд, преизчислен в дневен с коефициент 1,143, възлиза на 2997,96 часа и разликата в двете стойности в размер на 249,96 часа представлява труд, който е извънреден.
Посочва, че от превръщането на нощния труд в дневен е установено увеличение на положения труд и общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 249,96 часа възлиза на сума в размер от 1717,61 лева.Вещото лице е работило и по въпрос от ответника-въззивник, като е намерило, че ищецът е отработил за процесния период от време 219 нощни смени от по 12 часа, които са му били заплатени по 0,25 лв. на час съгласно Заповед № 8121-з791/28.10.2014г. и Заповед № 8121-з1429/23.11.2017г. на Министъра на вътрешните работи, поради което отчетеният по протоколи нощен труд,без преобразуването му с коефициент 1,143, бил изцяло заплатен.Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото.
Други относими за предмета на делото доказателства съдът счита, че не са представени.
С оглед така приетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР).
Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал.
6 ЗМВР). Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). За процесния период са действали различни подзаконови актове като разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове, т.е. липсва специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР.
Разпечатката съдържа 40 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d63f589e-4509-4b62-8acf-dd25c95c2bd9