Присъда № 21 от 30.06.2026, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 44/2026
- Вид
- Присъда № 21
- Подписан
- 30.06.2026
- Състав
- ЕМИЛ СТЕФАНОВ БАНКОВ, ВЛАДИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА ЦАРИГРАДСКА, КРИСТИНА АНТОНОВА ЛАЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 36, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- чл. 343б, ал. 1-4 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал. 1-4 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал. 1-4 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 21 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 320, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 336, ал. 1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 395а, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 395ж, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.3, т.1 · Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични
Мотиви към Присъда № 21/30.06.2026 г. по ВНОХД № 44/2026 г. по описа на Окръжен съд – П..
Въззивното производство е образувано по повод бланкетен въззивен протест на прокурор от РП - П. против Присъда №25/29.05.2025 г., постановена по НОХД №242/24 по описа на Районен съд – П.. В срока по чл.
320, ал. 4 от НПК са постъпили допълнителни писмени изложения за аргументиране на доводите, посочени в протеста от прокурора и искане за отмяна на оспорената присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 343б, ал. 3 НК.
В протеста се поддържа, че оправдателната присъда е неправилна, като изводът на първоинстанционния съд за недоказаност на обвинителната теза е резултат от непълно проведено съдебно следствие и неправилна, включително изолирана, оценка на доказателствата. Според прокурора неправилно е прието, че допуснатите нарушения във връзка с липсата на преводач при първоначалната проверка, съставянето и предявяването на АУАН и последващите действия са довели до съществено ограничаване на правото на защита и до недоказаност на обвинението.
В тази връзка в протеста се прави разграничение между административнонаказателното и наказателното производство. Изтъква се, че съгласно чл. 36, ал. 1 ЗАНН административнонаказателното производство започва със съставянето на АУАН, а по силата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН актът се предявява на нарушителя, за да се запознае със съдържанието му и да го подпише. Поддържа се, че препращането по чл. 84 ЗАНН към разпоредбите на НПК подлежи на ограничително тълкуване и не обосновава задължително приложение на чл. 21 НПК относно участието на преводач при действията, извършени в рамките на първоначалната пътна проверка и административнонаказателното производство.
Прокурорът сочи, че макар подсъдимият да не владее български език, упражняването на правото му на защита фактически не е било възпрепятствано. Позовава се на установеното по делото, че му е била предоставена възможност за разговор с лице, владеещо говоримия от него език, чрез което му били разяснени процедурата и причината за извършваната проверка. Акцентира се и върху поведението на подсъдимия, който не се 1 противопоставил на извършването на проверката с техническо средство, доброволно се подложил на медицинско изследване и при предявяването на АУАН не направил възражения относно процедурата и резултатите от нея. От тези обстоятелства обвинението извежда извод, че подсъдимият е разбирал естеството и целта на предприетите спрямо него действия.
В протеста се обсъждат и гаранциите, произтичащи от Директива 2010/64/ЕС относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство. Според прокурора предвидените в нея гаранции се отнасят до наказателното производство, докато при леки нарушения, включително пътнотранспортни нарушения, установени при проверка, не се изисква органът, извършващ първоначалната проверка, да осигури всички права, предвидени от Директивата. Поради това се поддържа, че липсата на назначен преводач при съставянето и връчването на АУАН сама по себе си не представлява съществено процесуално нарушение, което да опорочава последвалото наказателно производство.
Същевременно прокурорът приема, че както българските, така и чуждите граждани, които не владеят български език, следва да могат да разберат за какво нарушение са обвинени и да упражнят ефективно правото си на защита. Поддържа обаче, че преценката за наличието и последиците от евентуално нарушение следва да бъде конкретна, а не формална и основана единствено на отсъствието на назначен преводач. В тази връзка се позовава и на гаранциите по чл. 47 и чл. 48, § 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, като счита, че следва да бъде преценено дали в конкретния случай е постигнат справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалните права на подсъдимия.
В протеста се оспорва и фактическият извод на районния съд, че подсъдимият не е разбирал действията на полицейските органи. Според прокурора събраните гласни доказателства и поведението на подсъдимия не установяват той да е демонстрирал неразбиране относно естеството на проверката. Посочва се, че самият характер на действията по проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества е позволявал на лицето да разбере тяхната цел, както и че желанието му да се подложи на медицинско изследване е било установено по несъмнен начин.
Като допълнителен аргумент срещу мотивите на първата инстанция 2 прокуратурата сочи, че продължителността на досъдебното производство не се дължи единствено на бездействие на разследващите органи. Изтъкват се времето между назначаването и фактическото извършване на физикохимическото изследване, както и необходимостта от осигуряване на заклет преводач преди привличането на лицето като обвиняем.
В обобщение, тезата на прокуратата е, че констатираната от районния съд липса на преводач при част от действията, предхождащи наказателното производство, не е достатъчна сама по себе си да обуслови недоказаност на обвинението, нито да обезсили резултатите от техническото и последващото токсикологично-химическо изследване. Според прокуратурата първата инстанция е придала на това нарушение последици, които не следват нито от националното право, нито от приложимите европейски стандарти, и по този начин неправилно е достигнала до оправдаване на подсъдимия.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът от Окръжна прокуратура - П. поддържа протеста на прокурора от Районна прокуратура П.. Счита, че обвинението се подкрепя и от доказателствата, събраните в хода на въззивното съдебно следствие доказателства (съдебно-токсикологична експертиза) и същите опровергават защитната версия на подсъдимия.
Ответникът по въззивния протест - подсъдимият Н. Х., се явява лично в две от заседанията пред въззивния съд и дава частично обяснения в присъствието на упълномощения си защитник – адв. Н. М. от АК Хасково, относно обстоятелствата, свързани с осигуряването на устен превод в хода на производството. Обяснява, че имал семейни проблеми – племенникът му изгорял и по този повод бил в Турция, откъдето искал по най-бързия начин да се прибере в Нидерландия. По този повод преминал през България. Имало превод през телефона, но връзката била много лоша и преводът бил осигурен едва в полицията чрез приложението Гугъл – Преводач. В болницата превод не му бил осигурен. В полицията му бил осигурен и устен превод от жена, която живеела в същия град. Била му предоставена информация, че полицията подозира, че има наличие на амфетамин в кръвта му. Подсъдимият на втория ден направил пълно изследване в Холандия, което представил документално и от него било видно, че не е взимал амфетамин. Насила го накарали да подписва, без да е разбирал какво подписва, защото преводът през интернет бил неточен. Жената – преводач му прочела документите, които подписва в 3 полицията, но не и тези в болницата. Наличието на количество амфетамин в урината, установено с представеното от него лабораторно изследване, обяснява с прекомерна употреба на енергийни напитки „Редбул“ и „Парацетамол“ за главоболие.
В хода на въззивното производство упълномощеният защитник адв. М. се отказа от поетата защита, поради което съдът назначи на Н. Х. служебен защитник – адв. Ю. М. от АК П.. В последното заседание в хода на пренията Х. не се явява, а служебният защитник пледира за неоснователност на протеста и иска оспорената присъда да бъде потвърдена, като споделя изцяло оправдателните мотиви, изложени от първоинстанционния съд.
П.ският окръжен съд като взе предвид оплакванията, съдържащи се в протеста, становищата на страните, събраните по делото доказателства и като провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда по реда на чл. 314, ал. 1 от НПК, прие следното:
С протестираната Присъда № 25/29.05.2026 г. по НОХД 242/24 по описа на Районен съд – Червен бряг подсъдимият Н. Х. (N.K.), роден на ********** година в град Р., Република С., гражданин на К.Н., е признат за невинен в това, че на *** г. около *** часа в с. ***, обл. П. по ул. „Х.Б.“ на кръстовището образувано от ул. „Х.Б." и ул. „***", с посока на движение към гр. К., обл. П., управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „***" с регистрационен номер ***, след употреба на наркотични вещества амфетамин, по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗКНВП, вр. Приложение № 1 -Списък 1 към чл.3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, установено по надлежния ред с токсикологичнохимическа експертиза, обективирана в протокол № 24/ТКХ-64 от 08.03.2024 година, в съответствие с Наредба № 1/19. 07. 2017 г. за реда за установяване на употребата на алкохол и/ или наркотични вещества или техни аналози от водачите на моторни превозни средства, и го оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал.3 НК.
В мотивите на обжалваната присъда първоинстанционният съд е приел за установено, че на *** година подсъдимият Н. Х. влязъл на територията на Република България, прибирайки се от погребение на свой близък. Около 01.30 часа на *** година същия се придвижвал с лекия си автомобил „***" с регистрационен номер /образец К.Н./ *** и номер рама *** на територията на 4 община ***.
При преминаването му през обособеното в село ***, обл. П. кръстовище, образувано между ул. „Х.Б." и ул. „***", с посока на движение към гр. К., обл.
П. същият бил възприет от дежурните служители на полицията при ОДМВРП. – св. Д.Д. и св. Г. П., които подали звуков и светлинен сигнал и подсъдимият спрял автомобила.
В хода на проверката служителите изискали от водача да представи необходимите документи – за правоуправление и за самоличност, като използвали отделни изрази на английски език и жестове.
По време на извършваната документална проверка, полицейските служители възприели определена неадекватност в поведението на водача, което мотивирало същите за изпробването му за употребата на алкохол или наркотични вещества или техните аналози със съответните технически средства. Извършили проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер 7510“ с фабр. № ARNJ 0085, като уреда дал отрицателен резултат.
Извършили проверка за употреба на упойващи вещества с „Дрегер-Дръг тест 5 000“ с фабричен номер ARPJ 0001 и с касета номер ***.
Доказателственият анализатор отчел положителна проба на за употребата на наркотично вещество - амфетамин, на което проверяваното лице реагирало с учудване и отрицание.
За констатираното бил съставен АУАН с бланков № 986738, серия GA от *** година, който бил връчен на проверяваното лице, като му било показано къде да го подпише. АУАН-а бил подписан „без възражения“. На водача били издадени Протокол за извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с рег. № 523/*** г. талон за изследване с № 111290/*** г. заедно с 8 бр. стикери за валидност и сигурност на пробата с № А077287, които му били връчени с разясняване на правата и на възможността да даде кръвна проба.
За извършеното били уведомени дежурните в ОД МВР - П. и РУ Червен бряг. Дежурният в РУ - Червен бряг уведомил разследващ полицай, който дал указания за последващите процесуалноследствени действия, а служителят от оперативната дежурна част при РУ - Червен бряг се свързал с дежурния в ОДМВР - П. и му поискал телефон на заклет преводач на арабски език, като му бил предоставен номер на телефон и му било дадено име - В. П..
5
С помощта на връзка по телефона с лице, за което се знаело, че е заклет преводач на арабски език /В. П./ били разяснени правата на обвиняемия и основанието за задържането му, както и за възможността да даде кръвна проба.
Подсъдимият бил задържан и отведен във ФСМП - Червен бряг, като междувременно му бил издаден и талон за медицинско изследване. Във ФСМП - Червен бряг му бил взет съответния биологичен материал за извършване на медицинското изследване. Дежурният лекар говорел слабо арабски език, който научил докато работил в Либия, и по указания на полицейските служители обяснил на подсъдимия „ситуацията“.
След взимане на кръвната проба подсъдимият бил отведен в РУ - Червен бряг и задържан за 24 часа. Подписал заповедта за задържане и декларацията за задържано лице.