Решение № 260079 от 19.01.2022, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И

Е № 260079

19.01.2021г., гр. Пловдив

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII - ти гр. с-в в открито съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ при участието на секретаря Соня

Букова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16323 по описа за 2020г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.

Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 38, ал.2 ЗУЕС и чл. 6, ал.1, т.9 и т.10 ЗУЕС

Ищец Етажна собственост с административен адрес: гр. П. ******* с у. И.С.З. чрез адв. Ст. М. твърди, че по силата на Договор за покупко – продажба на жилище от *****., който бил сключен по реда на чл. 177 ЗТСУ със СД „******“ към ОНСС-П., ответник Т.

Н.Н. се легитимирал като собственик на СОС с идентификатор *****, находящ се в сграда, с идентификатор № ***** по действащата КК и КР на гр. П. която сграда е с предназначение – жилищна сграда – многофамилна и е с адрес: гр. П., ж.к. ****, бл. ****.Заявява се, че на ***** било проведено Общо събрание на ЕС, на което по т. 3 от дневния ред било прието решение задължаващо всеки собственик от 05 – то до 25 – то число на месеца да заплаща: текущи разходи, които се разпределят според чл. 51 ЗУЕС и такса „Поддръжка“ в размер на 6,50 лева на самостоятелен обект – месечно. Както и да се възложи на външно лице предоставянето на услугата „****“.На **** било проведено Общо събрание на ЕС, на което било взето решение да се сключи договор с „*****“.За събиране на просрочените парични задължения ЕС подало заявление по реда на чл.

410 ГПК против длъжника Т.Н.Н. за сумата в размер на 731,34 лева, изчислена на база справка за разходите на ЕС за периода от месец октомври 2014 година до месец Септември 2020 г., вкл. като били извършени били частични плащания на 554,55 лева.

По подаденото заявление по реда на чл. 410 ГПК било образувано частно гражданско дело № ***** по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІ граждански състав. Била издадена Заповед за изпълнение №261057/22.10.2020г. за следните суми: 346.96 лева – такса за режийни разходи, представляващи текущи разходи включващи ел.енергия, стълбище, ел.енергия асансьор, абонаментна такса асансьор и почистване; 240.50 лева – такса поддръжка съставляваща сбор от 6.50 лева месечно; 143.88 лева – възнаграждение за услугата „******“, ведно със законната лихва за забава върху сумите считано от 30.09.2020г. до окончателното им изплащане, както и разноските по делото в размер на сумата от 25 лева за държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение.

От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Т.Н.Н., че последния дължи на ищеца сумите за които е била издадена заповедта по чл. 410 ГПК.

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски за заповедното производство и за настоящата инстанция.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, вх. № ***** от ответника Т.Н.Н., чрез адв.А.Н..

Предявения иск се счита като недопустим и неоснователен.Заявява се, че с исковата молба не се представя решение на собственици в ЕС в някакъв смисъл за процесуално представително, което да ангажира всички собственици по правилата за вземане на валидни решения. Прави се изявление за съдебно прихващане на исковата сума с вземане на ответника срещу етажните съсобственици, в размер на 1272 лева – необходими разходи извършени от етажния собственик за ремонт на покрив на етажната собственост, което възражение съгласно Определение № 262604/04.05.2021г. не е прието за съвместно разглеждане.Оспорва се основателността на претенциите като от съда се иска да се отхвърли предявения иск.

Съдът след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2