Решение № 13233 от 04.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13233 гр. С.., 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20231110161830 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 145 - 178 от АПК във връзка с § 62, ал.3 ПЗР на ППЗСПЗЗ и е образувано след като с Решение № 6033/16.10.2023 година, постановено по адм.дело № 1965/2023 година по описа на АССГ е отменено по касационната жалба на на кмета на р-н „П...“ при С о Решение от 05.03.2022 г. по описа на Софийския районен съд и е върнато делото за ново разглеждане при спазване на указанията дадени в мотивите на настоящето решението като назначи тройна съдебно техническа експертиза, от чието заключение да се установи дали към 01. 03. 1991 г. процесната постройка - сграда, построена в ПИ с идентификатор ...9 по КККР на село Г..., одобрени със Заповед № РД1837 от 04. 07. 2011 на ИД на АГКК, е била сграда по смисъла на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с § 1в, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.

Образувано е по жалба /наименована възражение/ на М. В. Д., ЕГН ********** срещу Заповед № ../23.01.2019 г. на Кмета на район П..., с която на наследниците на ВЕ.чко Б...Р.в е отказано да придобият право на собственост при условията на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот с идентификатор ...9 по КККР, идентичен с ПИ № ... кад.

Район № м. Терасите, с. Г... по ПНИ, одобрен със Заповед № ../02.11.2005 г. на Областния управител на област С..-град. Мотивите в заповедта са, че: 1./ в имота съществува строеж, който попада в хипотезата на § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ, следователно не е сграда по смисъла на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 2./ по ПНИ имотът е отреден за възстановяване на наследниците на СХД. Жалбоподателят сочи, че са изпълнени изискванията на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и, че обстоятелството, че имотът е отреден за възстановяване на наследниците на СХД не е пречка за признаване правото на собственост на наследниците на ВЕ.чко Б...Р.в върху процесния имот. Моли за отмяна на обжалваната заповед като незаконосъобразна. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата – Кмет на СО, район П... намира жалбата за недопустима и неоснователна.

1

С определение от 18.05.2020 г. са конституирани заинтересовани страни по производството, съобразно представен от административния орган списък по чл. 152, ал. 3 АПК.

На мястото на починалия Т. С.С. в производството участват - С. Т. Г. и Е. Т. С..

С протоколно определение от 27.09.2021 г. е прекратено производството спрямо починалите заинтересовани страни С. А. В. и Д.С.а В..

Заинтересованите страни А. Н. Р. и Е. В. Д. поддържат съображенията в жалбата на М. В. Д.. Молят за отмяна на заповедта.

Заинтересованите страни С. Т. Г., Ц. П. С., Г. С. Г., С. Г. Т., Й. Р. С., И. Г. Ф., В.

Р. С., Р. С. П., Е. Т. С., Ц. Л. В., В. Г. К. – намират заповедта за законосъобразна.

Считат, че жалбата е просрочена, а при евентуалност молят за нейното отхвърляне.

Останалите заинтересовани страни – Б. Г. Г., Б. Г. В., Е. Л. В., И. Л. В., В. С. Г., С. Х. В., Г. Х.. В., Е. С. С., Г. С. С., Л. Г. Г., редовно уведомени за производството, не вземат становище. На място на починалия Г. Х.. В. са конституирани – В. Н. В., И. Г. В. и Ж. Г. Ц..

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Относно допустимостта на подадената жалба и спазването на срока за подаването й:

За неоснователни съдът намира възраженията за недопустимост на производството, поради наличие на влязъл в сила акт в административното производство по отношение на наследодателя на ищцата ВЕ.чко Р.., а именно Заповед от 27.07.1994 г. от ТОА „П...“. Посочената заповед не е окончателен административен акт, с който се отказва на молителя/неговите наследници „да придобият правото на собственост“ при условията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, а е заповед, с която се отказва извършването на оценка, с мотив, че лицето не фигурира в списъците на Общината. От район „П...“ се представиха доказателства по делото, че няма данни тази заповед да е влязла в сила и да е обявена на заинтересованите лице.

Съобразно § 62, ал.3 ПЗР на ППЗСПЗЗ заповедта се съобщава по реда на ГПК на собствениците на земите и на ползватЕ.те, които могат да я обжалват по реда на АПК. Представено е по делото уведомление по чл. 47 ГПК, в което се сочи, че е залепено на 17.10.2019 г. Принципно по правилата на ГПК – чл. 47, ал. 5 ГПК /а и по тези на АПК – чл. 18а, ал. 9/ съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда. Т. е. доколкото се твърди съобщението да е залепено на 17.10.2019 г., то срокът по чл. 47, ал. 2 ГПК е изтекъл на 31.10.2019 г., откогато съобщението се счита за връчено и, от която дата - е започнал да тече срокът по чл. 149 АПК. При това положение жалбата от 01.11.2019 г. при всички положения е подадена в срок, доколкото заповедта следва да се счита връчена от 31.10.2019 г. На следващо място, следва съдът да посочи и, че не се установява в случая да е спазена разпоредбата на чл. 47 ГПК. Не се установява лицето да е търсено на адреса за период по-дълъг от месец, с промеждутък между посещенията от поне 7 дни, като поне едно от посещенията да е в неприсъствен ден. Не се установява и да са събрани данни, че лицето не живее на адреса. Не става ясно къде е залепено уведомлението, както и пуснат ли е екземпляр в пощенската кутия. Не се установява и жалбоподателят да е търсен по посочения в административната преписка адрес за кореспонденция – виж л.

73. При неспазването на процедурата по чл. 47 ГПК, то не може да се приеме, че 2 заповедта е връчено надлежно, респ., че е започнал да тече срокът за обжалването й. В случая обаче е без значение редовността на връчването на административния акт, доколкото дори и да се приеме, че е връчен редовно, то подадената жалба не е просрочена, срокът по чл. 149, ал. 1 АПК е спазен, поради което и производството е допустимо.

За неоснователни съдът намира и възраженията на част от заинтересованите страни за недопустимо участие на част от заинтересованите лица – С. В., В. Н. В., И. Г.

В., Ж. Г. Ц., Б. Г. В., Е. Л. В. и И. Л. В. поради приложението на чл. 9а ЗН по отношение на тях. В настоящото производство са конституирани заинтересованите лица съобразно представен от административния орган списък по чл. 152, ал. 3 АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ, когато с решението се възстановява правото на собственост върху земеделска земя на починал собственик, решението се издава общо за неговите наследници. Дяловете на наследниците се определят съгласно Закона за наследството, без да се посочват в решението. Посоченото възражение е преждевременно направено като в рамките на настоящото производство съдът изследва само въпросът законосъобразена ли е Заповед № ../23.01.2019 г.на Кмета на район П..., с която на наследниците на ВЕ.чко Б...Р.в е отказано да придобият право на собственост при условията на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ върху ПИ с идентификатор № ...9 по КККР, а не с това кои са наследниците на лицето, което е отказано. Т.е. по въпроса има ли права жалбоподателя да придобие при условията на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ или не. В това производство не е предмет на изследване налице ли са предпоставките на чл. 9а ЗН по отношение на заинтересованите страни – наследници на стария собственик на земята. След приключване на настоящото производство евентуално следва административния орган да извърши оценка на имота на основание § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и преценка за необходимост от приложение на чл. 9а ЗН по отношение на заинтересованите страни – наследници на стария собственик на земята.

С оглед обстоятелството, че съдът прие производството за допустимо, следва да се разгледат доводите в жалбата по същество:

Съдът приема, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, поради представените по делото протокол № ...2/30.11.2018 г. и Заповед № ../23.01.2019 г.

Неоснователно е възражението на заинтересованите лица, че наследодателя на жалбоподателката не е бил в списъците на лицата, получили право на ползване. Видно от Протокол № ...1 от 12.10.2018 год. и Протокол № ...2 от 30.11.2018 год. на Комисията по §62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, Комисията е приела Справка с изх. № КГР18УГО1-172/1/ от 13.09.2018 год. от кмета на с. Г..., в която е описано, че в регистъра за подаваните заявления за закупуване на земи по реда на §4 е вписан ВЕ.чко Б...Р.в като пореден номер 514 и входящ номер 496 от 28.05.1992 год. с имот от 650 кв.м. по списък от 1986 год.

Установява се по делото, че: е подадена молба с вх. № 496/28.05.1992 г. от ВЕ.чко Р.. до кметство с. Г... в законоустановения срок, съгласно §4а, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ; и че правото на ползване е предоставено на ВЕ.чко Р.. – името на ВЕ.чко Р.. фигурира в списък от РНС от 1986 г. – л. 76.

Относно съображенията в заповедта, с които е отказано на наследниците на ВЕ.чко Р.. да придобият право на собственост върху процесния имот.

Тъй като планът на новообразуваните имоти се изготвя за земи, попадащи в 3 територии по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, законодателят е дал предимство не на собствениците, а на ползватЕ.те, като процедурата по преобразуването на правото им на ползване в право на собственост трябва да е приключила, а не висяща или предстояща, като в случая с трансформация на правото по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, това означава, че процедурата по § 62 ПЗР на ППЗСПЗЗ следва да се приключила с влязъл в сила акт, който или отказва на ползвателя да придобие право на собственост, или признава такова право на ползвателя. Ето защо, обстоятелството, че по плана за новообразувани имоти имотът е отреден за възстановяване на наследниците на СХД, не е основание за отказ наследниците на ВЕ.чко Р.. да придобият право на собственост при условията на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Молбата от ВЕ.чко Р.. е подадена в срок, поради което и произнасянето по искането следва да бъде съобразено при изготвянето на ПНИ.

Възстановяването на правото на собственост в стари реални граници на старите собственици, не е пречка за признаване на право на собственост на наследниците на ползвателя. Напротив, в посочените хипотези е уредено правото на изкупуване на ползватЕ.те, а бившите собственици, на които няма реално да бъде върната собствеността върху земята, ще получат стойността й чрез общината по цени, определени от Министерския съвет.

Относно спорният въпрос, дали в имота е построена до 1 март 1991 г. сграда, която не попада в изключенията, уредени в § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ, съдът намира следното.

Съгласно § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ не са сгради по смисъла на § 4а ЗСПЗЗ:

1. изградените стопански постройки за подслон и съхраняване на инвентар и селскостопанска продукция независимо от площта им и вида на конструкцията;

2. строежи, направени от фургони, вагони, контейнери, каросерии, гаражи, независимо от начина на закрепването им на терена;

3. непредназначените за постоянно, сезонно или временно обитаване обемносглобяеми елементи, независимо от начина на закрепването им на терена;

4. незавършени строежи до покрива включително;

С ТР № 2 от 13.09.2011 г. по т. д. № 2/2011 г. на ОСГК на ВКС е дадено задължително тълкуване в смисъл, че в полза на ползватЕ.те на земеделски земи възниква правото да придобият собствеността по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, когато сградата отговаря на изискването за постройка, отразено в тълкувателната норма на § 1в, ал. 3 от ДР ППЗСПЗЗ, да е трайно прикрепена към терена, без да е необходимо същата да отговаря и на изискванията на строителните правила и норми, установени в действащите към момента на построяването нормативни актове. Така напр. не е необходимо постройката да е водоснабдена, електрифицирана, достатъчен е и бетонен покрив – виж решение № 7/03.02.2016 г. по гр. д. № 4002/2015 г. по описа на II г. о. на ВКС. Паянтова жилищна постройка, предназначена за временно и сезонно обитаване също отговаря на изискванията на ППЗСПЗЗ – виж решение № 46/06.07.2012 г. по гр. д.