Решение № 39 от 17.04.2024, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Раднево, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20235520100232 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с материалноправно основание чл. 99 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 33 ЗПК.

Производството е образувано по искова молба на „АПС Бета България” ЕООД срещу М. Й. А., последната заместена по реда на чл. 227 ГПК от ответниците Я. А. Я. и Н. А. А., с която се предявява иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл.

9, ал. 1 ЗПК и чл. 33 ЗПК. Ищецът твърди, че с договор за паричен заем № 4188378 от 29.06.2021 г. „Изи Асет Мениджмънт” АД е отпуснало на М. Й. А. потребителски кредит в размер на 250 лв., който бил изцяло усвоен, срещу задължението за връщането му на 4 месечни анюитетни вноски съобразно погасителен план, всяка в размер на 67,12 лв., с краен срок на погасяване до 27.10.2021 г. Твърди, че бил договорен годишен лихвен процент в размер на 40 % и ГПР от 49,23%. Твърди, че ответникът не изпълнявал задълженията си по договора за погашение на месечните погасителни вноски. Твърди, че бил сключен договор за предоставяне на гаранция № 4188378 от 29.06.2021 г. между „Файненшъл България” ЕООД и М. Й. А., по силата на който дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице „Файненшъл България” ЕООД, с който „Файненшъл България” ЕООД поел солидарна отговорност за всички вземания по договора за кредит към „Изи 1

Асет Мениджмънт” АД. Твърди, че по този договор „Файненшъл България” ЕООД заплатило на „Изи Асет Мениджмънт” АД дължимите от кредитополучателя М. Й. А. суми по договора за кредит, с което „Файненшъл България” ЕООД е встъпил в правата на кредитодателя „Изи Асет Мениджмънт” АД спрямо кредитополучателя М. Й. А.. Твърди, че тези вземания са прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.03.2022 г., сключен между „Файненшъл България” ЕООД и „АПС Бета България” ЕООД, за което длъжникът М. Й. А. бил уведомен на 02.05.2022 г., както на посочен от него телефонен номер и електронна поща, в условията на евентуалност връчване на уведомлението за цесия с исковата молба. Твърди, че за вземането е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 29/2023 г. на РС-Раднево, но ответникът не бил открит на известните адреси. Твърди, че до момента плащане по заема няма. Поради това иска да се установи вземането му от ответника по издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Н.

А. А., чрез особения представител адв. Г., в който взема становище за допустимост на иска, но поддържа неговата неоснователност. Твърди, че цесията не била съобщена на майката на ответника, като не е съобщена и на самия ответник лично, а уведомление за цесията на особения представител не може да се осъществи валидно, за което изразява становище. Иска отхвърляне на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Я.

А. Я., чрез особения представител адв. Д., в който взема становище за допустимост на иска, но поддържа неговата неоснователност. Твърди, че цесията не била съобщена на майката на ответника, като не е съобщена и на самия ответник лично, а уведомление за цесията на особения представител не може да се осъществи валидно, за което изразява становище. Иска отхвърляне на иска.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта и предмета на производството:

От приетото за послужване ч.гр.д. № 29 по описа за 2023 г. на РС2 Раднево се установява, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 8/11.01.2023 г. срещу длъжника М. Й.

А. за сумата 167,59 лв. - главница, представляваща незаплатени суми по договор за паричен заем № 4188378 от 29.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 11.01.2023 г. до погасяване на задължението, сумата от 5,65 лв. договорна възнаградителна лихва за периода от 29.07.2021 г. до 27.10.2021 г., сумата от 8,44 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от 29.07.2021 г. до 05.04.2022 г.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което с разпореждане на съда от 17.03.2023 г. на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

В хода на исковото производство служебно е установено, че ответникът по делото е починал, поради което с определение № 198 от 09.05.2023 г. по реда на чл. 227 ГПК са конституирани на мястото на починалия ответник неговите двама наследници, понастоящем ответници по делото. И двамата ответници не са открити на известните и на регистрираните адреси, поради което на същите са назначени особени представители по реда на чл. 47 ГПК.

По правната легитимация на ищеца като кредитор на вземането:

Въпросът за материалната легитимацията на ищеца е общ по отношение на всички обективно кумулативно съединени искове, поради което следва да бъде изследван преди разглеждане на предпоставките за основателността на всеки един от тях.

Ищецът извлича правото си да претендира процесните суми от факта, че е придобил претендираните вземания по договор за паричен заем № 4188378 от 29.06.2021 г., въз основа на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.03.2022 г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и „АПС Бета България“ ЕООД. Съответно е видно, че кредитодател по договора за паричен заем № 4188378 от 29.06.2021 г. е „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което дружество е съвсем различно от продалия вземането „Файненшъл България“ ЕООД. Затова, за да бъде титуляр на процесното 3 вземане и кредитор на ответника по процесния договор, в тежест на ищеца е да установи осъществяването на така описаното прехвърляне на вземания, т.е. наличието на валидни договори за цесия, уведомяването на длъжника за прехвърлянето съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Поради това няма как да се приеме, че дружеството „Файненшъл България“ ЕООД е прехвърлило вземането на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД, тъй като липсват данни да ги е придобило чрез цесия или друг законен способ от кредитодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Това е достатъчно основание за отхвърляне на иска, поради липса на доказателства за материално правна легитимация за ищеца за търси процесното вземането.

По делото няма представени от ищеца доказателства за уведомяване за извършена цесия на длъжника по заповедното производство М. А. или на нейните наследници, конституирани в хода на процеса като ответници, поради което съдът приема за установено, че ищецът не доказа уведомяване на ответниците за извършена цесия.

За да има действие прехвърлянето на вземането по отношение на длъжника, а и спрямо третите лица, същото следва да му бъде съобщено надлежно – чл. 99, ал. 4 ЗЗД. До момента на уведомяване за извършеното прехвърляне на вземанията, за длъжника надлежен кредитор е цедентът.

Нормата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД задължава предишния кредитор да извърши посоченото уведомяване. Затова съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД действие. Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщаването до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД.

Длъжникът би могъл да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице, като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор. В посочения смисъл е съдебната практика на ВКС, обективирана в решение № 137/2.06.2015 г. по гр.д. № 5759/2014 г. на ВКС, III г.о. Затова представеното от ищеца уведомление за цесия /л.42/ към исковата молба, изходящо от него, в качеството му на цесионер, както и в качеството му на пълномощник на цедента, е годно да уведоми длъжника за извършената цесия на процесното вземане. По делото обаче ищцовото дружество не е представило доказателства въобще да е уведомяван длъжникът за цесиите или в последствие неговите наследници, конституирани в хода на процеса 4 като страни-ответници, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. От значение за уведомяването по чл. 99, ал. 3 ЗЗД е достигането до знанието на длъжника на данни за сключените договори за цесия с оглед обстоятелството на „замяна” на страна в заемното правоотношение.

Принципно утвърдителна е съдебната практика през последните години, че връчването на уведомлението за цесия е възможно чрез връчване в хода на процеса на длъжника, било то чрез приложение на уведомлението към исковата молба, било чрез изрично волеизявление за цесията в исковата молба. В решение № 123 от 24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, 2-ро ТО, е посочено, че установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор /цедента/, напълно логично е въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор /цедента/. Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т. е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента /стария кредитор/, но не и съобщението, извършено от цесионера /новия кредитор/. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - Тълкувателно решение № 142-7 от 11.11.1954 г. на ОСГК на Върховен съд, относима и към момента поради липсата на законодателна промяна в чл. 99 ЗЗД след това /обн. ДВ. бр. 275 от 22 Ноември 1950г./.

С оглед спора в съдебната практика за уведомлението за цесия чрез връчване на особен представител, съдът намира, че следва да даде отговор на правния въпрос: „При предявен установителен иск по реда чл. 422, ал. 1 ГПК възможно ли е връчване на уведомлението за извършена цесия в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК при представителство на ответника от особен представител, назначен в процедура по чл. 47, ал. 6 ГПК?“.

5

В законодателството липсва изричен отговор на посочения по-горе правен въпрос, поради което съдебната практика е тази, която е формирала отговор на въпроса, при тълкуване на законовата уредба. В решение от 22.01.2019 г., постановено по в.т.д. № 1342/2018 г. на ОС-Стара Загора, ТО, влязло в законна сила на 22.01.2019 г., съдебният състав е извел заключение, че ответникът е бил представляван от назначен от съда представител, след провеждане на процедура по чл. 47 ГПК, на който са били връчени съдебните книжа, следователно до фактическо връчване на книжата, сред които и уведомлението за прехвърлянето на вземането, с материалноправен ефект по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, не се е стигнало и предаването на уведомлението на процесуалния представител на ответника не може да се приравни на надлежно уведомяване на длъжника, поради особения характер на представителството, осъществявано от назначен от съда представител по чл.

47, ал. 6 ГПК. В решение № 74 от 27.07.2017 г., постановено по в.т.д. № 154/2017 г. на Апелативен съд – Бургас, ТО, влязло в законна сила на 18.09.2018 г. поради недопускането му до касационно обжалване с определение № 567/18.09.2018 по к.д. № 3153/2017 г. на ВКС, 2 ТО, съдебният състав е извел заключение, че не е налице известяване чрез връчване на уведомленията до длъжниците, като приложения към исковата молба, които са били представлявани от назначени от съда представители, след провеждане на процедура по чл. 47 ГПК, на които са били връчени съдебните книжа, тоест до фактическо връчване на книжата, сред които и уведомленията за прехвърлянето на вземането, с материалноправен ефект по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, не се е стигнало и предаването на уведомленията на процесуалните представители не може да се приравни на нотифициране на длъжниците, поради особения характер на представителството, осъществявано от назначен от съда представител по чл. 47, ал. 6 ГПК. В този смисъл са също и: решение № 2 от 06.01.2020 г. по в.гр.д. № 1370/2019 г. на ОС-Стара Загора, решение № 639 от 02.12.2019 г. по в.гр.д. № 1353/2019 г. на ОС-Стара Загора, решение от 08.11.2019 г. по в.т.д. № 1246/2019 г. на ОССтара Загора, решение от 29.10.2019 г. по в.т.д. № 1263/2019 г. на ОС-Стара Загора, решение № 144 от 09.06.2022 г. по в.т.д. 20225501000086/2022 г. на ОС-Стара Загора, решение № 166 от 27.06.2022 г. по в.т.д.