Решение № 12296 от 24.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12296 гр. С., 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20241110123417 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.

Ищецът Н. Д. К., чрез адв. Ц., извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 24.12.2023 г., прибирайки се към дома й в гр. Б., ул. „Л.Г.“ № 16, вх. 1, ет.

1, ап. 16, съседът й В. М. Ч. се насочил към нея, замервайки я с камъни, след което я блъснал, ударил я по гърба и избил телефона от ръцете й. Излага доводи, че посочените действия от страна на ответника Ч. били съпроводени с обиди и заплахи за убийство и изнасилване, като същият я нарекъл „курва мръсна“, „наркоманка“, и отправил следните заплахи: „ще те изнасиля и ще те убия“ и „ще ви избия като кучета“. Твърди, че ответникът упражнявал спрямо нея психически и физически тормоз, без наличието на провокация от нейна страна.

Сочи, че е подала няколко сигнала на телефон „112“, въз основа на които е била образувана прокурорска преписка № 11339/2023 г., която не била приключена. Поддържа, че тормозът спрямо нея продължавал ежедневно, като от 24.12.2023 г. до датата на исковата молба – 19.04.2024 г. е била подложена на постоянен стрес, който й създавал пречки да води нормален начин на живот. Твърди, че вследствие от поведението на ответника е изпаднала в депресия, изпитвала тревожност и нарушения на съня. Отбелязва, че поради продължаващия тормоз от страна на ответника и влошаването на здравословното й състояние, на 06.02.2024 г. е посетила психиатър, който й е поставил диагноза „смесено тревожно-депресивно разстройство“, като й била назначена терапия с лекарствени средства. Сочи, че приемът на предписаните й медикаменти оказвал влияние на работата й, доколкото същите предизвиквали отпускане и сънливост. Счита, че посочените неимуществени вреди, свързани с изпадането й в дълбоко депресивно състояние, стрес и негативни емоционални преживявания са вследствие от поведението на ответника, поради което същият й дължи заплащането на обезщетение. Моли съда да осъди ответника В. М. Ч. да й заплати сумата от 3800 лв., представляваща стойност на претърпените неимуществени вреди в периода от 24.12.2023 г. до 19.04.2024 г., които са последица от оказания от ответника физически и психически тормоз на 24.12.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 24.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. М. Ч., чрез адв. К., е подал отговор на исковата молба. Прави отвод за местна неподсъдност на спора, като сочи, че делото следвало да бъде изпратено по компетентност на Районен съд - Разлог, доколкото настоящият му адрес бил в гр. Б. и твърдяното от ищцата деяние било с място на извършване в гр. Б.. Оспорва изцяло твърденията в исковата молба. Потвърждава, че с ищцата са съседи на посочения адрес в гр.

Б.. Поддържа, че твърдените от ищцата неимуществени вреди не са последица от неговото поведение. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответниците, намира от фактическа и правна страна следното:

Основателността на предявения иск по чл. 45 ЗЗД се обуславя от наличието на правопораждащ деликтната отговорност на ответника фактически състав, който включва следните елементи: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното поведение. Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно чл. 45, ал.

2 ЗЗД. Обективните елементи от състава на деликта следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК.

Основният обективен елемент от горепосочения правопораждащ фактически състав на деликтна отговорност е извършване на противоправно деяние, т.е. такова действие или бездействие, което обективно да води до накърняване на защитен от закона правен интерес, субективно право или правнозначима ценност от категорията на естествените права.

В правната теория относно института на непозволеното увреждане противоправността се определя като противоречие на деянието с императивна правна норма, формулирана като забрана или определяща задължения на лицата. Когато поведението на едно лице е в отклонение от предписаното с посочените правни норми е налице противоправно деяние.

Противоправността в тези случаи се изразява в нарушаване на изрично формулирана в правната норма забрана, в неизпълнение на задължения, които според императивната норма е следвало да се изпълнят. В теорията се приема, че най-важната забранителна норма в областта на непозволеното увреждане е чл. 45 ЗЗД. Според цитирания текст всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Разпоредбата въвежда забрана да се причиняват вреди другиму. Ако едно лице наруши тази забрана и причини вреди деянието осъществява състава на чл. 45 ЗЗД – т.е. деянието е противоправно. Поради това в правната теория противоправността на непозволеното увреждане е определена и като нарушение на общата императивна забрана да не се вреди другиму. Противоправно е причиняването на вреди другиму, само ако вредите са настъпили в правно защитената сфера на друго лице.

В частност отговорността на ответника се иска да бъде реализирана при твърдения за извършени от него неправомерни действия, а именно, че на 24.12.2023 г., в гр. Б., ул. „Л.Г.“ № 16, вх. 1, ет. 1, ап. 16, се насочил към Н. Д. К., замервайки я с камъни, след което я блъснал, ударил я по гърба и избил телефона от ръцете й, като посочените действия на В. Ч. били съпроводени с обиди и заплахи за убийство и изнасилване.

Не е спорно между страните по делото, че същите живеят в съседство на адрес: гр. Б., ул. „Л.Г.“ № 16, вх. 1.

По делото е представен амбулаторен лист № 35, издаден на 06.02.2024 г., от който се установява, че на посочената дата Н. Д. К. била прегледана от лекар, като при снетата анамнеза се оплакала от проблеми със съня, храненето, изпитване на страх и гадене, вследствие от преместването й в гр. Б., където неин съсед я заплашвал, хвърлял камъни по нея, псувал я и влизал в дома й. При прегледа било констатирано следното състояние на ищцата: видимо умерено напрегната; „ем. – дистимно-тревожна. Сом и Нв с-ка с 2 перманентен характер. Р-во на осн. вит. Функции“, като видно от назначената терапия на Н. Д. К. били изписани Денаксит и Атаракс.

По делото е приет и заверен препис от пр.пр. № 11339/2023 г. по описа на Районна прокуратура – Б.град, Териториално отделение – Разлог, съдържаща подадена от Н. Д. К. жалба, докладни записки, изготвени от П. Т. и А. П., протокол за доброволно предаване на видеозапис от мобилно устройство, както и снети обяснения от Н. Д. К., А. П. М., С. Б. С., В. М. Ч., Г. Л. Д., разпореждане по чл. 64 ЗМВР и протоколи за предупреждение по чл. 65 ЗМВР. Приложено е и заверено копие на постановление от 15.03.2024 г. за отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. № 11339/2023 г. по описа на Районна прокуратура – Б.град, Териториално отделение – Разлог. Видно от мотивната част на постановлението, прокурорът е приел, че не са налице данни за извършено престъпление от общ характер.

От заключението на приетата, без да бъде оспорена, съдебно – техническа експертиза, чрез която е извършен оглед на представения от ищцата оптичен носител, като веществено доказателство, която експертиза съдът кредитира изцяло, се установява, че записите на посочения носител представляват два кратки клипа, заснети посредством смартфон и визират събитие, случило се на улица между блокове в тъмната част на денонощието. Преди да пристъпи към подробно оглеждане и снемане на видео кадровката и вербалното съдържание на двата записа, вещото лице е подложило същите на технически анализ посредством специализиран софтуерен продукт, с чиято помощ се проследява наличието на евентуални манипулации както на видео потока, така и на синхронизираният аудио поток. В резултат на извършената проверка вещото лице изрично заявява, че не се установява разминаване в синхрона, както и наличие на прекъсване, снаждане или други манипулации в двата видео-записа. При отваряне на първия видеозапис с продължителност от 00:00:52 мин се установява, че на началния кадър се виждат двама мъже с остригани глави, единият облечен с бяла на цвят тениска с къс ръкав и къси панталони, а другият с черна тениска, като първият се вижда с лице към обектива, а вторият с гръб. Двамата се намират на тротоар непосредствено до паркиран автомобил, като мъжът с бялата тениска държи в дясната си ръка предмет с неправилна форма и светъл цвят, с който замахва с видимо намерение да го хвърли към лицето зад кадър, държащо смартфона. По гласа на лицето, държащо смартфона, се разбира, че същото е от женски пол. След като не може да достигне до лицето със смартфона, тъй като пътят му е препречен от мъжа с черната тениска, мъжът с бялата тениска, сменяйки посоката си на движение, в негово ляво, заобикаля спрелите автомобили и напада с ярост жената със смартфона, която се предпазва свивайки се и в този момент се вижда част от лицето й. В този момент мъжът с черната тениска успява да отблъсне в страни мъжа с бялата тениска, който на свой ред няколко пъти замахва към него с дясната си ръка, в която продължава да държи вече описания предмет с неправилна ъгловата форма и светъл спрямо околните обекти цвят. Лицето с бялата тениска замахва няколко пъти към главата на мъжа с черната тениска, като всеки път го избутва назад по улицата, но не успява да го удари. В един момент лицето с бялата тениска пуска на земята предмета от дясната си ръка, а другият мъж с черната тениска го избутва и започват да си отправят вербални закани.

Жената държащата смартфона побягва в страни от мъжете до сградата, където тропа вероятно по входна врата. След това се връща по тротоара към двамата мъже, които продължават да си разменят реплики.

Вещото лице след снемане на вербалната част от видео материала, възпроизвежда относимата към предмета на настоящия спор, както следва:

Мъжът с бяла тениска:

-Престани! Абе престани беее! Не се крий зад колата бе!

Жената със смартфона:

3

-Счупи я, счупи я!

Мъжът с бяла тениска:

-Абе мама ти да е…..! Абе ей!

Мъжът с черна тениска:

-Абе ей, абе стига бе човек!

Мъжът с бяла тениска:

-И кво кат ме снимаш? Какво бе?! АААА? Не се крий!

Мъжът с черна тениска:

-Не бе, слушай ме са. Слушай ме сега!

Мъжът с бяла тениска:

-Че ви изтрепа тука кат кучета бе! Че ми показва она среден пръст!

Мъжът с черна тениска:

-Не бе, не бе, чакай малко бе, чакай бе! Чакай малко бе!

Мъжът с бяла тениска:

-Крещи нечленоразделни звуци…..

Мъжът с черна тениска:

-Фърли тоя камен бе!

Мъжът с бяла тениска:

-Абе марш от тука бе!

Жената със смартфона:

-Майко милаааа!

Мъжът с черна тениска:

-Ааа, не съм като тебе луд! Пребери се….

Мъжът с бяла тениска:

-Прибери камерата ма……Следват крясъци и неясен говор…..

При отваряне на втория видеозапис с продължителност от 00:00:23 мин се установява, че същият започва със заснемане на двамата мъже от разстояние от около 10 метра, като същите си разменят реплики и в един момент мъжът с бяла тениска се втурва към жената държаща смартфона с ругатни и псувни и видимо от записа се опитва да счупи устройството или да й го изтръгне от ръцете. Вещото лице след снемане на вербалната част от видео материала, възпроизвежда относимата към предмета на настоящия спор, както следва:

Жената със смартфона: - Тоя тръгва да ме бие, фърли ми камъни по мене!

Мъжът с бялата тениска: -…..Ей го е и П.….

Жената със смартфона: - Ужас…. Удра В., удра мене.

Мъжът с бялата тениска: - Ей, ей……Да еба твойта мама!

В производството по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Г. Л. Д. и С. Б. С. (на страната на ищцата), както и И,А.Б. (на страната на ответника).