Решение № 791 от 26.07.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 791 гр. Плевен , 26.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20214430101967 по описа за 2021 година

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 827,54 лв. и чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 42,01 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от ***, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, срещу П. Т. Г., ЕГН **********, ***, в която се твърди, че е издадена заповед за изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.№5462/20 по описа на РС-Плевен, която е връчена на длъжника, при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Твърди, че претенцията за заплащане на сумите по издадената заповед за изпълнение е поради доставена топлоенергия до топлоснабдения имот на ответника- ***, находящ се на адрес ***, с аб.№***. Твърди, че като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответника и клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Счита, че 1 съгласно чл. 150. (1) Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет, като съгласно ал.2, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Твърди, че в този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди, че ответника, съгласно приложеното към заповедното и настоящото производство извлечение от сметка за абонатен № *** е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през посочения период и не е погасил задължението си. Твърди, че сградата-етажна собственост, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Твърди, че сумите за ТЕ за процесния период са начислявани от “***” ЕАД по изготвяни отчети от фирмата,извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването.

Посочва, че

2 претендираните суми за процесния период са: сума за отопление с ИРУ754,17 лв., сума за отопление без ИРУ-39,44 лв., енергия, отдадена от сградна инсталация- 115,12 лв., сума за битово горещо водоснабдяване- 0 лв., услуга дялово разпределение- 26,70 лв., корекция – 0 лв. Твърди, че в имота на ответника са монтирани следните индивидуални разпределителни: 2 бр. ИРУ, 0 брой водомер и 1 брой щранг-лира в баня-без ИРУ. Отправя се искане, за постановяване на решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу ответника за сумата 827,54 лева за главница за периода 01.01.2019г. – 30.04.2020 г., лихва за забава в размер на 42,01 лв. за периода от 04.03.2019г. до 07.10.2020г., и законната лихва върху главницата от 21.10.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми била издадена заповед за изпълнение в производството по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.5462/2020г. по описа на ПлРС. Претендират се и направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвоката на ищеца.

В законовия срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника, поради което е загубил възможността да подаде писмен отговор, да вземе становище, да направи възражения,както и да посочи и да представи писмени доказателства. Ответника е редовно призован за съдебно заседание, като не се е явил в първото по делото заседание - на 19.07.2021 г.,като при това не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Ищецът, чрез процесуалния си представител е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

На страните по делото изрично са били указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа, в т.ч.последиците за ответника от неподаването на писмени отговор, а така също и това ,че може да бъде постановено неприсъствено решение при евентуално неявяване в съдебно заседание на ответника.

В този смисъл е налице условието на чл. 239, ал.1 т.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

Налице е и второто условие на чл. 239, ал.1 т.2 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

3

Съдът като прецени всички предпоставки за уважаване на иска, намира, че предявените искови претенции са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства и като такива следва да бъдат уважени в предявените размери.

Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12.

Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на предявените обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си размер, ответника следва да бъде осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер от 75,00 лв. за ДТ и юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 175,00 лв./75,00лв. +100лв./

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, по отношение на ответника П. Т. Г., ЕГН **********, ***, че ДЪЛЖИ на кредитора „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** сумата 827,54 лева, представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от 01.01.2019г. до 30.04.2020г., в едно с лихвата за забава върху сумата от 21.10.2020г. до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 260475/23.10.2020г. по ч.гр.д.№5462/2020 по описа на РС4 Плевен.

ПРИЗНАВА на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на ответника П. Т. Г., ЕГН **********, ***, че ДЪЛЖИ на кредитора „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** сумата 42,01 лева, представляваща лихва за забава върху 827,54 лв. за периода 04.03.2019г. - 07.10.2020г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 260475/23.10.2020г. по ч.гр.д.№5462/2020 по описа на РСПлевен.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 П. Т. Г., ЕГН **********, *** ДА ПЛАТИ на “***” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: *** сумата от 75,00 лв. направени разноски за производството по ч.гр.д.5462/2020 по описа на РС-Плевен.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК П. Т. Г., ЕГН **********, *** ДА ПЛАТИ на “***” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, със седалище и адрес на управление:

***, сумата от 175,00 лв. направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение и ДТ.

РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 239,ал.4 ГПК, не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5