Решение № 186 от 20.06.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. ХАСКОВО, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20255600500508 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК,образувано по въззивна жалба вх. № 10116/18.03.2025 г. по описа на ЧСИ Захари Запрянов против Разпореждане от 05.03.2025 г. на ЧСИ , с което е намалил размера на разноските по изпълнителното дело № 20258750400029 в частта на заплатеното възнаграждение на адвокат от 400 лв. на 200 лв.

Недоволен от цитираното разпореждане е останал жалбоподателят Г., който чрез пълномощника си адв. П., обжалва в срок. Твърди,че уговореното и заплатено възнаграждение на адвокат в размер на 400 лв. от взискателя в изпълнителното производство не е прекомерно и в него е включено възнаграждение в размер на 200 лв. за образуване на изпълнителното производство и възнаграждение в размер на 200 лв. за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнителното дело.

Счита,че не са налице основания за намаляне на така договореното и заплатено от взискателя възнаграждение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени Разпореждане от 05.03.2025 г. на ЧСИ Захари Запрянов.

В срока по чл.436 ал.3 ГПК не е постъпило възражение от длъжниците.

В мотивите на ЧСИ е изложил съображения за неоснователност на подадената въззивна жалба. Счита,че договореното и платено възнаграждение 1 се явява прекомерно, доколкото е договорено възнаграждение както образуването на изпълнителното дело така и процесуалното представителство на пълномощника в изпълнителното производство. В срока за доброволно изпълнение длъжникът погасил задължението в размер на 54.78 лв., поради което по делото не били предприети и извършени никакви действия за проучване на имущественото състояние на длъжника, налагане на запори и принудително събиране на вземането. С оглед на това и предвид направеното в тази връзка възражение от длъжника „ Кредисимо“ ЕАД е намалил приетите разноски за адвокатско възнаграждение от 400 лв. на 200 лв. – дължимо за образуване на изпълнителното дело.

Съдът, като се запозна с материалите по делото, констатира следното от фактическа и правна страна:

Жалба е подадена в срока по чл. 436 ал.1 ГПК, от процесуално легитимирано лице- взискател и против акт на съдебния изпълнител, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

Съобщението до взискателя е изпратено на 05.03.2025 г. Няма данни кога е връчено. Двуседмичният срок за обжалване изтича на 19.03.2025 г.

Въззивната жалба е подадена на 18.03.2025 г., т. е , подадена е в срока за обжалване.

Преценена по същество подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Изпълнително дело № 20258750400029 по молба вх. № 1067/08.01.2025 г., подадена от адв. П., пълномощник на Г. Н. Г. от гр. Стара Загора. Към молбата е приложен изпълнителен лист № 1078/12.12.2024 г., издаден от РС Стара Загора. На 10.01.2025 г. е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника „ Ай тръст“ ЕООД гр. София и на длъжника „ Кредисимо“ ЕАД гр.

София.

На 22.01.2025 г. е постъпила молба вх. № 3080, с която длъжникът „ Ай тръст“ ЕООД гр. София е направил възражение за недължимост на разноски в производството, т.като е заплатил дължимата сума преди образуване на изпълнителното дело. Независимо от твърдението за платена преди образуване на изпълнителното дело сума, към молбата длъжникът е представил документ за платено задължение на 17.01.2025 г. в размер на 27.39 лв.

2

На 22.01.2025 г. е постъпила молба вх. № 3089, с която „ Кредисимо“ ЕАД гр. София е направил възражение за недължимост на разноски в производството, т.като е заплатил дължимата сума преди образуване на изпълнителното дело, но взискателят отказал да съдейства и да получи кумата. Независимо от твърдението за платена преди образуване на изпълнителното дело сума, към молбата длъжникът е представил документ за платено задължение на 17.01.2025 г. в размер на 27.39 лв.

С атакуваното Разпореждане от 05.03.2025 г. ЧСИ е намалил размера на разноските по изпълнителното дело № 20258750400029 в частта на заплатеното възнаграждение на адвокат от 400 лв. на 200 лв. , като е приел,че направеното от длъжниците възражение е основателно и че по делото не са извършени действия по принудително събиране на дължимите суми.

Така постановеното разпореждане е правилно и настоящият съдебен състав споделя мотивите, изложени от ЧСИ.

Съгласно Решение № 523 от 19.07.2012 г. по гр. д. № 1496/2010 г., Г.

К., IV Г. О. на ВКС и Решение № 82/08.5.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г., длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в изпълнителното производство. В случая , доколкото не се установява безспорно плащане от страна на длъжниците преди образуване на изпълнителното дело, следва да се приеме,че дългът от 54.78 лв. е изплатен на 17.01.2025 г., от която дата са двата платежни документа / всеки един за сумата от 27.39 лв./. Т.е плащането е станало след образуване на изпълнителното дело, в срока за доброволно изпълнение на задължението.

Следователно в пределите на провелия се изпълнителен процес отсъстват самостоятелни действия по процесуално представителство, което да обуславя пораждане на право на допълнително адвокатско възнаграждение по смисъла на чл. 10. т. 2 от НМРАВ .

Безспорно е, че дългът по изпълнителния лист от 54.78 лв. е погасен изцяло в срока на доброволно изпълнение - на 17.01.2025 г., поради което в тежест на длъжника по изпълнението следва да се възложи репарирането на 3 разноските за адвокатско възнаграждение единствено за действието по образуване на изпълнителното дело. В този смисъл в производството е дължимо единствено и само възнаграждението по чл. 10, т.1 НВАР / ред.14.01.2025 г./ - за образуване на изпълнителното производство и затова в тежест на длъжниците следва да се възложи единствено минималното адвокатско възнаграждение за защитата, осъществена от един адвокат. По изпълнителното дело няма извършени действия по процесуално представителство, задължението е платено в срока за доброволно изпълнение, поради което няма основание за начисляване на възнаграждение по чл. 10, т. 2 НМРАВ. Отговорността за длъжника за възмездяване на заплатено възнаграждение по чл. 10, ал. 1, т. 2 НМРАВ се поражда само, тогава когато в изпълнителния процес недвусмислено се установи, че ангажираният адвокат е осъществявал допълнителни процесуални действия, свързани с постигане на преследвания резултат– удовлетворяване на подложеното на принудително събиране вземане. Разпоредбата на т.2 в случая е неприложима, т.като касае по-голяма фактическа и правна сложност на делото, съответно активно поведение от страна на процесуалния представител по проучване имуществото на длъжника, справки, предлагане на способи за изпълнение в течение на производството и др. В случая такива не са извършвани и длъжникът е погасил изцяло задължението си в срока за доброволно плащане, поради което и не следва да бъде определяно възнаграждение по т.2 от Наредбата.

С оглед изложеното съдът счита,че атакуваното разпореждане на ЧСИ, с което е намален размера на разноските, касаещи платено възнаграждение на адвокат е правилно. Подадената въззивна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна, въззивна жалба вх. № 10116/18.03.2025 г. по описа на ЧСИ Захари Запрянов, подадена отадв. П., пълномощник на Г. Н. Г., ЕГН **********, от гр. Стара Загора, кв. „ ***“ № ************, против Разпореждане от 05.03.2025 г. на ЧСИ , с което е намалил размера на разноските по изпълнителното дело № 20258750400029 в 4 частта на заплатеното възнаграждение на адвокат от 400 лв. на 200 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5