Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5510 от 27.03.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 13563/2023
Вид
Решение № 5510
Подписан
27.03.2024
Състав
КОНСТАНТИН АЛЕКСАНДРОВ КУНЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 182 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 195 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 200, ал. 3, изр. последно · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 227, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 229, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 230, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 121 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 34 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 76 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а · Закон за потребителския кредит
  • чл. 12 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 12, ал. 1, т. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • Чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 24 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 5, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 7 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 18, ал. 5 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 5510 гр. София, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20231110113563 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Производството е образувано по искова молба, подадена от ,,УКБ‘‘ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, пл. ,,Света Неделя‘‘ № 7, действащо чрез пълномощника си адв. Яна Петева Димитрова – Комитова, съдебен адрес: гр.

София, бул. ,,Г. С. Раковски‘‘ № 147, ет. 5, ап. 15, с която при условията на обективно кумулативно съединяване ищецът е предявил положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 121 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата М. П. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ,,Младост‘‘, бл. 76, вх.

1, ет. 2, ап. 5 дължи в качеството си на солидарен длъжник по договор за потребителски кредит на ищеца следните суми, както следва:

1049,01 лева, представляваща главница по договор за кредитна карта за бизнес клиенти № 4/05.06.2018 г.; ведно със законна лихва за забава, считано от 26.02.2021 г. до окончателното плащане на сумата,

51,05 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 17.12.2019 г. до 25.02.2020 г.;

161,92 лева, представляваща лихва върху просрочената главница за периода от 25.02.2020 г. до 25.02.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 12072/ 2021 г. по описа на СРС, 53 състав.

Ищецът твърди, че има сключен договор за кредитна карта за бизнес клиенти № 4/05.06.2018 г. с ,,Медицински център Иновамед‘‘ ООД, ЕИК 204711984 в качеството си на кредитополучател, Венцислав Иванов Андонов, ЕГН ********** в качеството си на солидарен длъжник и ответницата М. П. А., ЕГН ********** в качеството си на солидарен длъжник. Сочи, че по силата на така сключения договор ищецът предоставя на кредитополучателя банков кредит, усвояван чрез кредитна карта с разрешен кредитен лимит до 1000 лева. Поддържа, че срокът на действие на договора съгласно раздел I, чл. 4.4 от същия бил до 31.05.2020 г., но е налице твърдяно неизпълнение от страна на кредитополучателя по отношение на главницата и 1 възнаградителната лихва за месец декември 2019 г. и месец януари 2020 г., поради което на 25.02.2020 г. банката обявила кредита за предсрочно изискуем съгласно раздел I I , чл. 15, т,. 1, за което страните по договора били надлежно уведомени.

Претендира разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Представя писмени доказателства.

В законоустановения едномесечен срок за отговор на искова молба по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата депозира такъв, излагайки съображения за неоснователност на заявените претенции. Ответницата поддържа, че договорът за потребителски кредит е нищожен поради противоречие с императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП. Твърди наличие на неравноправни клаузи в договора. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Претендира присъждане на извършените разноски в изпълнителното и исковото производство.

С протоколно определение от 04.10.2023 г. производството по делото е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК поради установена в хода смърт в хода на процеса на ответницата М. П. А., починала на 06.09.2023 г., удостоверено с преписизвлечение от акт за смърт. Указано е на ищеца, че в 6-месечен срок следва да посочи нейните правоприемници и техните адреси, при неизпълнението на което задължение делото ще бъде прекратено с нарочно определение. С Определение № 42834 от 29.11.2023 г. на основание чл. 230, ал. 1 ГПК производството по делото е възобновено и на основание чл. 227 ГПК е конституиран в процесуалното качество на ответник синът на починалата М. П. А. - К. Е. З., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.

,,Младост‘‘, бл. 76, вх. 1, ет. 2, ап. 5.

Съдът, след като прецени доводите и доказателствата на страните поотделно и в съвкупност по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От приобщената по настоящото дело преписка ч.гр.д. № 12072/ 2021 г. по описа на СРС, 53 състав се установява, че на 26.02.2021 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК в СРС. На 01.04.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК за следните суми: 1049,01 лева, представляваща главница по договор за кредитна карта за бизнес клиенти № 4/05.06.2018 г.; ведно със законна лихва за забава, считано от 26.02.2021 г. до окончателното плащане на сумата; 51,05 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 17.12.2019 г. до 25.02.2020 г. ; 161,92 лева, представляваща лихва върху просрочената главница за периода от 25.02.2020 г. до 25.02.2021 г. и 301,24 лева разноски по делото, а именно: 25,24 лева държавна такса и 276 лева възнаграждение на адвокат.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение, поради което съдът е дал указания на ,,УКБ‘‘ АД да предяви установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.

По делото са представени и приети допустими, относими и необходими писмени доказателства.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. С изготвения по делото доклад по чл.

146, ал. 1, т. 5 ГПК в тежест на ищеца по предявените искове по чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 121 ЗЗД е разпределено да докаже при условията на пълно и главно доказване:

1) възникването и съществуването на валидно облигационно правоотношение по силата на договор за кредитна карта за бизнес клиенти № 4/05.06.2018 г. между ,,УКБ‘‘ А Д като кредитодател и ,,Медицински център Иновамед‘‘ ООД в качеството на кредитополучател Венцислав Иванов Андонов в качеството си на солидарен длъжник и първоначално конституираната ответница М. П. А. в качеството си на солидарен длъжник;

2

2) обстоятелството, че ответницата като оправомощен държател на издадената кредитна карта е усвоила по същата сума, непогасеният остатък от която е равен на претендираната главница и по силата на договора е възникнало задължение да върне на банката предоставената сума и да заплати възнаградителната лихва в претендираните размери;

3) осъществяването на предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита в пълен размер, както и че банката е уведомила ответницата за упражняване на субективното си преобразуващо право да обяви кредита за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

В тежест на ответницата е разпределено да докаже погасяване на вземанията в случай, че твърди това.

По иска по чл. 86 ЗЗД е разпределено в тежест на ищеца да докаже поставянето на ответницата в забава, начален момент на изпадането в забава и размер на обезщетението за забава.

Между страните е безспорно обстоятелството, че на 05.06.2018 г. е сключен договор за кредитна карта за бизнес клиенти № 4/05.06.2018 г. (представен и приет по настоящото дело като писмено доказателство). Кредитът по посочения договор се предоставя под формата на овърдрафт. В § 1, т. 7 от ДР на ЗПК се съдържа легална дефиниция за понятието ,,овърдрафт", а именно това е кредитът, при който кредиторът изрично предоставя на потребителя възможност да ползва средства, превишаващи наличността по разплащателната му сметка.

Ответната страна не оспорва сключването на договора. Договорът е сключен между ,,УКБ‘‘ АД като кредитодател, от една страна и ,,Медицински център Иновамед‘‘ ООД като кредитополучател, Венцислав Иванов Андонов и М. П. А. като солидарни длъжници, от друга страна. По силата на посочения договор кредитодателят се задължава да предоставя на кредитополучателя парична сума, усвоявана чрез кредитна карта с разрешен кредитен лимит до 1000 лева с срок на действие на договора за потребителски кредит до 31.05.2020 г. Открива се на името на клиента картова сметка и се издава кредитна карта на оправомощения държател М. П.

А.. Уговорена е възнаградителна лихва с фиксиран месечен лихвен процент в размер на 1.35%. Видно от заключението по допуснатата и приета съдебно-счетоводно експертиза сумите по кредита са усвоени чрез плащане на ПОС (989,73 лева) и теглене на АТМ (1490,00 лева) в периода от 07.06.2018 г. до 29.11.2019 г. и са в общ размер 2479,73 лева.

Видно е от представените по делото като писмено доказателство извлечения от счетоводните записвания на ,,УКБ‘‘ АД за извършените усвоявания и погашения по кредита, както и заключението по съдебно-счетоводната експертиза, че последното плащане, извършено за погасяване на задълженията по кредита е направено на 26.11.2019 г. При преценка на доказателствения материал, проверен поотделно и в неговата съвкупност, съдът счита, че счетоводството на банката е водено редовно по смисъла на чл. 55 ТЗ, вр. с чл. 182 ГПК, тъй като транзакциите, извършени с кредитната карта са отразявани в реално време на извършената платежна операция, което се потвърждава и от допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.

При преценка на писмените доказателства и даденото заключение на вещото лице се стига до извода, че непогасеният остатък от сумата по кредита е в размер от 1261,97 лева. Посочената сума от 1261,97 лева непогасено салдо включва 1049,01 лева - главница; 51,05 лева - възнаградителна лихва върху редовна главница към 25.02.2020 г. ; 161,91 лева - лихва върху просрочена главница за периода от 25.02.2020 г. до 25.02.2021 г. Сумата на главницата се формира, както следва:

989,73 лева усвоени суми чрез ПОС;

1490, 00 лева усвоени суми чрез теглене на АТМ; такси в общ размер 344,32 лева, а именно:

3

1. 73,66 лева такси за теглене в брой;

2. 5,50 лева такси за справка баланс;

3. 50,00 лева годишна такса за обслужване;

4. 195,60 лева такси за администриране на неизплатено в срок задължение;

5. 19,56 лева такси за превишен кредитен лимит; като се извади сумата от 1983,30 лева (със сумата от 1775,04 лева е погасявана главницата, а със сумата от 208,26 лева е погасявана възнаградителната лихва), с която до 26.11.2019 г. включително са правени погасителни вноски по договора за банков кредит.

С оглед на последното извършено плащане на 26.11.2019 г. Банката упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем на 25.02.2020 г., за което солидарните длъжници са уведомени чрез връчени по реда на чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ от частен съдебен изпълнител покани, което обстоятелство не се оспорва от ответната страна.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

На основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът е длъжен да следи служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори, какъвто е и разглежданият договор по смисъла на специалния Закон за потребителските кредити. С аргумент за посилното основание съдът следва служебно да следи за противоречие на договорните клаузи в потребителските договори със свръхимперативните правни норми в защита на потребителите и ако установи такова противоречие, да прогласи недействителността на съответната договорна клауза.

Понятието за ,,потребител‘‘ е дефинирано, на първо място, в наднационалното право на ЕС в Директива 93/13/ЕИО на Съвета и по смисъла на чл. 2, буква ,,а‘‘ от същата потребител означава всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на посочената директива, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. Цитираната дефиниция е транспонирана в § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите, както и в специалната спрямо него разпоредба на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Безспорно както първоначалната ответница, така и конституираният й наследник вследствие приемството в процеса по чл. 227, ал. 1 ГПК притежават качеството на потребители.