Решение № 315 от 07.07.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 315 гр. П., 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно гражданско дело № 20265200500037 по описа за 2026 година

Производство по чл. 258 от ГПК.

Образувано по постъпила въззивна жалба от „ ВИВУС.БГ“ ЕООД , ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление : гр. София, 1421, р-н „Лозенец“ , ул. „Димитър Хадищоцев „ № 52-54, представлявано от управителя З.С.Р. чрез юрисконсулт И. И., срещу решение № 175/ 11.06.2025 г. по гр.д. № 288/2024 г. на Велинградски районен съд в частта, с която е отхвърлен насрещния иск за осъждане на ответника В. И. П. да заплати сумата в размер на 133,00 лв. представляваща непогасен дължим остатък от главница по Договор за кредит № **********/ 15.09.2023 г.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, свеждащи се до противоречие с материалния закон и необоснованост. Твърди, че в случая е налице постоянна и непротиворечИ. съдебна практика , според която , съдът дори и констатирайки недействителност на договора , следва да приложи разпоредбата на чл. 23 ЗПК , която урежда последиците от прогласената недействителност. Поддържа се , че това задължение възниква по силата на закона и не е необходимо да е обвързано с изричен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД , доколкото е налице специална разпоредба. Твърди се , че в самото съдебно решение съд е определил размера на чистата стойност на кредита и след приспадане на заплатените 567,00 лв. този размер възлизал на сумата в размер от 133,00 лв., за която било безспорно установено, че тази сума продължава да се дължи от ответника по насрещния иск. Твърди се обаче , че съдебното решение не отговаря на изискванията на чл.

236 ал.2 ГПК , тъй като в него липсват каквито и да било правни разсъждения и съображения относно отхвърления насрещен иск , което представлява съществено процесуално нарушение, което се отразява на допустимостта на съдебния акт. Неправилно и изцяло в несъответствие с постановената константната съдебна практика, първоинстанционният съд бил отхвърлил иска с правно основание чл. 79 ЗЗД , без каквито и да било мотиви, разглеждащи правната рамка на чл. 23 ЗПК и съдебната практика.

Излагат се и подробни възражения във връзка с искането на ищцовата страна за присъждане 1 на съдебно- деловодни разноски. Цитира съдебна практика. В заключение моли въззивния съд да отмени решението на РС – Велинград в обжалваната част и постанови друго, с което да осъди В. И. П. да заплати на „ВИВУС.БГ“ ЕООД сумата от 133,00 лв., представляваща незаплатена главница по Договор за кредит № **********/ 15.09.2023 г. , ведно със законната лихва от предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане. Прави искане за присъждане направените по делото разноските.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по възззивната жалба В. И. П. чрез пълномощника адв.Д. М. , в който се изразява становище за нейната неоснователност. Счита, че обжалваният съдебен акт е правилен, законосъобразен и постановен съгласно трайно установената практика на ВКС. Моли съда да потвърди решението на РС – Велинград в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Прави искане за присъждане на разноските по делото.

По делото е постъпила частна жалба от адв. Д. М. , в качеството му на процесуален представител на ищеца по първоначалния иск В. П. против определение № 67/ 23.01.2026 г. постановени по гр.д. № 288/2024 г. по описа на ВлРС, в производство по чл. 248 ГПК - с изложени доводи за неговата незаконосъобразност и искане то да бъде отменено, като в полза на процесуалния представител на ищеца за оказаното безплатно процесуално представителство бъде присъдено възнаграждение в размер на 960,00 лв. с ДДС. В отговора си , ответникът по частната жалба развИ. подробни доводи за нейната неоснователност и за прекомерност на претендираното от адвоката на ищеца адвокатско възнаграждение.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, респективно чл. 275 ал.1 във вр. с ал. 2 ГПК - от страни с правен интерес срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са е процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение на РС- Велинград е валидно и допустимо.

Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди наведените от страните доводи и събраните доказателства при така очертаните с въззивните жалби основания, приема за установена следната фактическа обстановка:

Производството по гр. д. № 288/2024 г. на РС- гр. Велинград е образувано по искова молба от В. И. П., в която се поддържа твърдение, че ищецът сключил с ответното дружество „Вивус БГ“ ЕООД Договор за кредит № ********** / 15.09.2023г., по силата на който получил сумата от 700,00 лева, със задължение да я върне до изтичане на уговорения в договора срок, както и да заплати посочените в договора такси, заедно с възнаградителна лихва, както и такса за бързо разглеждане на документи в размер на 165.41 лева. Така уговорената „такса бързо разглеждане“ на искането по Договор за кредит № ********** /15.09.2023 г. според твърдението на ищеца е нищожна на основание чл.10а ал.1 от ЗПК.

Независимо от изложеното, ищецът счита, че е накърнен сериозно принципът на добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. По тези съображения, се твърди, че процесният договор е нищожен, поради противоречие с добрите нрави. Доколкото платимата сума по уговорената „такса бързо разглеждане“ по Договор за кредит № **********/15.09.2023 съставлява допълнителна сума, която е в размер на почти 30% от общата сума на отпуснатия кредит- очевидно бил нарушен принципа на добросъвестност и справедливост, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.

Споменатата „такса бързо разглеждане“ била уговорена във вреда на потребителя и не отговаряла на изискванията за добросъвестност и справедливост, но предизвиквала неравновесие в правата на съдоговарящите, в ущърб на потребителя /чл.143 ал.1 ЗЗП/.

Затова ищецът претендира договорът за потребителски кредит да бъде обявен за нищожен и да бъде осъден ответникът да му заплати направените съдебни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК с подадения писмен отговор, ответникът „Вивус БГ“ ЕООД оспорва първоначално предявения иск, като поддържа тезата за неговата неоснователност. Не оспорва фактическите твърдения на ищеца, относно подписването на процесния Договор за кредит № **********, както и относно обстоятелствата , че 2 ответникът се е съгласил и е предоставил на ищеца, в качеството му на кредитополучател сума в размер на 700,00 лева, представляваща главница по кредита. Кредитът бил уговорен за период от 30 дни и падежна дата 15.10.2023 г. Тъй като в качеството на длъжник, ищецът не изпълнил изцяло задължението си, ответникът под формата на насрещна искова претенция претендира за осъждане на ищеца, да заплати сумата от 133,00 лева,/ след частично прекратяване на производството по делото поради отказ/ представляваща непогасен остатък от главницата по процесния Договор за кредит № **********/15.09.2023г., заедно със законната лихва върху посочената сума, считано от предявяването на насрещния иск -22.04.2024 г. до деня на окончателното плащане и направените съдебни разноски.

Въззивният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не оспорват , а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между ищеца и ответника е бил сключен Договор за кредит № **********/ 15.09.2023г. по силата на който ответникът е предоставил на ищеца, в качеството му на кредитополучател сума в размер на 700,00 лева, представляваща главница по кредита. Кредитът бил уговорен за период от 30 дни и падежна дата 15.10.2023 г.

Начислените такси и лихви по кредита са: договорна лихва в размер на 23.59 лева (двадесет и три лева и петдесет и девет стотинки) и такса за допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане в размер на 165, 41 лева (сто шестдесет и пет лева и четиридесет и една стотинки).

За безспорен и ненуждаещ се от доказване факт, на основание чл. 235, ал.3 от ГПК и въз основа изричното писмено изявление на ответника, съдът е приел , че първоначалният ищец В. И. П. е погасил чрез плащане произтичащите от процесния договор за кредит задължения, но е останала непогасена само част от главницата, която възлиза на сумата от общо 133,00 лева.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Предявените искови претенции с насрещна искова молба , в срока за отговор по чл. 131 във връзка с чл. 211 ГПК - са процесуално допустими, доколкото съдът е бил сезиран по установeния ред, посредством формално редовна искова молба и се основават на едно допустимо от закона субективно право.

По основателността.

Решението на РС – П., в частта, с която е обявен за нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр.чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договор за потребителски кредит № ********** / 15.09.2023 г. между В. И. П. ЕГН ********** и „ Вивус БГ „ ЕООД , ЕИК 202393458, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Предмет на настоящето въззивно производство е решението на ВлРС в частта, с която е отхвърлен предявения от „ Вивус БГ „ ЕООД насрещен иск срещу В. И. П. за заплащане на сумата 133,00 лв., представляваща непогасена част от сумата на главницата по Договор кредит № ********** / 15.09.2023 г.

При така установените факти настоящата инстанция прави извод, че предявеният от „Вивус БГ „ ЕООД насрещен иск е основателен, а постановеното от ВлРС решение в обжалваната му част е неправилно. По делото не е спорно качеството на потребител на кредитополучателя В. И. П. съгласно § 13 от ДР на ЗЗП . Ето защо по отношение на процесния договор приложение намират разпоредбите на специалния ЗПК.

При установена в хода на исковото производство недействителност на договор за потребителски кредит, какъвто извод е направен от ВлРС, съгласно чл. 23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Следователно предявеният насрещен иск следва да бъде уважен за дължимата чиста стойност на кредита. Отчитайки безспорния между страните факт, че след частично плащане за погасяване на задължението, неизплатения остатък от главницата по кредита е в размер на 133,00 лв., въззивният състав счита, че предявеният от ищеца насрещен иск е основателен за сумата от 133,00 лв., представляваща незаплатена част от чистата стойност, предоставена по договор за потребителски кредит Договор кредит № ********** / 15.09.2023 г. Към момента на приключване на устните състезания същата е изискуема, тъй като срокът на договора е изтекъл на 15.10.2023 г. В решение № 50174 от 26.10.2022 г. на ВКС по гр.д. № 3855/2021 г., IV г.о. е прието, че задължението на 3 потребителя за връщане на чистата сума по кредита на основание чл.23 от ЗПК следва от характеристиката на договора за потребителски кредит. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит следва да се извърши в отделно производство по предявен иск с правно основание чл.55 от ЗЗД, това би довело до неоснователно обогатяване на потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит, което би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване.Доколкото кредитополучателят по настоящето дело не е погасил главницата по договора чрез плащане, разликата до пълния размер на главницата от 133,00 лв./ 68,00 евро / подлежи на възстановяване на кредитодателя. Ето защо обжалваното решение ще следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявения при условие на евентуалност насрещен иск за присъждане на сумата от 133,00 лв. на основание чл.23 от ЗПК, представляваща остатъчна чиста стойност на кредита, след приспадане от главницата на извършените плащания.