Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1545 от 27.03.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 830/2023
Вид
Решение № 1545
Подписан
27.03.2023
В сила
27.03.2023
Състав
Теменужка Симеонова, Яна Емилова Владимирова, Хрипсиме Киркор Мъгърдичян

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1545 гр. София, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Ем. Владимирова като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно гражданско дело № 20231100500830 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 437, ал. 1 ГПК.

Образувано е по жалба на К. С. Р., ЕГН **********, чрез адв. А. Й., срещу постановление от 5.10.2022 г. на помощник частен съдебен изпълнител М.Н. при ЧСИ С.Я. по изпълнително дело № 2022844040366 за налагане на глоба в размер от 300 лв. за това, че К. С. Р. не е изпълнил задължението си за предаване на дете, съгласно определен от съда режим на лични контакти между майката Г.И.Б., ЕГН **********, и детето Х.К. Р., ЕГН **********.

Жалбоподателят поддържа, че изнесените от Г.Б. твърдения, че не е отварял вратата, не отговарял на позвънявания и си изключил телефона, а впоследствие, че е отправял лично към нея заплаха за физическа саморазправа, не са верни. Сочи, че с детето от петък 23.09.2022 г. са търсили контакт с майката, за да се разберат дали тя ще дойде да го вземе и кога, като детето звъняло няколко пъти – на 23.09. следобед, както и на 25.09.2022 г., но тя не вдигнала телефона и не върнала обаждане. Сочи, че желанието на майката не е да види детето – в случаите, когато идвала, тя целяла да изготвя протоколи и да твърди неверни обстоятелства пред съдебния изпълнител.

Сочи, че наложената му глоба се основава само на твърдения на взискателя, които не могат да представляват доказателства. Сочи и че налагането на глоба на родителя, който единствено се грижи за малолетното дете, е санкция, която ще намали средствата за издръжка на това дете. С тези съображения прави искане обжалваното постановление да бъде отменено, а в условията на евентуалност – глобата да бъде редуцирана.

Взискателят Г.И.Б. във възражението си по чл. 436, ал. 2 ГПК излага съображения за неоснователност на жалбата. Сочи, че изнесеното от бащата 1 на детето не отговаря на истината – родителските права били възложени на нея, а от 2019 г., след взимане на детето от страна на бащата, тя не можела да го взема при себе си. Сочи, че на 25.09.2022 г. бащата за пореден път препятствал предаването на детето, като единственият законосъобразен способ за задължаване на бащата да предаде детето било чрез образуваното изпълнително дело. Сочи, че от 2019 г. не е прекарвала време със сина си, бащата системно препятствал възможността да вземе детето. Прави искане обжалваното постановление да бъде потвърдено.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е неоснователна, тъй като санкцията за неизпълнение на задължението била наложена законосъобразно. Сочи, че по делото са били определени осем дати за предаване на детето, като предаването му било осуетено от длъжника всеки път с различни мотиви.

Софийският градски съд, като прецени данните по делото и обсъди наведените в жалбите пороци на обжалваното постановление, становището на длъжника и мотивите на съдебния изпълнител, приема за установено следното:

Процесното изпълнително дело е било образувано първоначално под номер 20208510401357 по описа на ЧСИ М.П. по молба на Г.И.Б. въз основа на изпълнителен лист от 8.10.2019 г. по гр.д. № 22703/2019 г. на Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 37 състав, с който родителските права по отношение на малолетния Х.К. Р., ЕГН **********, се предоставят на майката Г.И.Б., ЕГН **********, при която детето ще живее, а на бащата е определен режим на лични контакти с детето Х.К. Р..

По изпълнителното дело е представена заповед за незабавна защита от 14.10.2019 г. по гр.д. № 58371/2019 г. на Софийски районен съд, III г.о., 117 състав, с която е задължена Г.И.Б. да се въздържа от извършване на насилие спрямо Х.К. Р., като забранява да се доближава до детето и адреса му, както и до 48 ОУ. Определено е местоживеенето на детето при баща му К. С. Р..

Представена е и заповед за незабавна защита от 22.10.2019 г. по гр.д.№ 59449/2019 г. на Софийски районен съд, III г.о., 92 състав, с която е задължен К. С. Р. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Г.И.Б. и детето Х.К. Р..

С решение от 30.07.2020 г. по гр.д. № 58371/2019 г. на Софийски районен съд, III г.о., 117 състав, молбата на детето Х.К. Р., чрез баща му К. С. Р., за издаване на заповед за защита срещу майка му Г.И.Б. за нейни действия на 7.10.2019 г., е отхвърлена като неоснователна. Решението е потвърдено с решение от 2.12.2021 г. на Софийски градски съд, III въззивен брачен състав.

С решение от 31.07.2020 г. по гр.д.№ 59449/2019 г. на Софийски районен съд, III г.о., 92 състав, е издадена заповед за защита на Г.И.Б. и Х.К. Р. като е задължен К. С. Р. да се въздържа от домашно насилие по отношение на двамата молители. Решението е потвърдено с решение от 8.11.2021 г. по гр.д.

№ 14120/2020 г. на Софийски градски съд, III въззивен брачен състав.

С покана за доброволно изпълнение от 22.12.2020 г. длъжникът К. Р. е поканен на основание чл. 528, ал. 1, изр. 1 от ГПК да осигури упражняване на родителските права на майката Г.И.Б., като на 31.01.2021 г. в 16,00 ч. предаде 2

Х.К. Р.. Поканата е връчена на длъжника лично на 11.01.2021 г.

С покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 3.02.2022 г., същият е поканен на основание чл. 528, ал. 1, изр. 1 от ГПК да осигури упражняване на родителските права на майката Г.И.Б., като на 14.02.2022 г. в 10,00 ч. предаде Х.К. Р..

По делото е приложено искане за съдействие от частния съдебен изпълнител, адресирано до ДСП – Възраждане за предаване на детето на майката на 14.02.2022 г. от 10,00 ч.

По изпълнителното дело е постъпила молба от длъжника от 11.02.2022 г., с която същият уведомява частния съдебен изпълнител, че са налице обективни пречки да предаде детето, тъй като същото било болно и имало назначена терапия за лечение. Към молбата е приложен амбулаторен лист с поставена диагноза „остра вирусна инфекция, неуточнена“.

С постановление от 24.02.2022 г. на помощник-частен съдебен изпълнител е образувано изпълнително дело № 20228440400366 по описа на ЧСИ С.Я. въз основа на изпълнителния лист от 8.10.2019 г. Насрочено е предаване на дете на 11.04.2022 г. от 13,30 ч. на адрес: гр. София, ул. ****. Изпратени са искания до ДСП – Възраждане и ДСП – Сердика да бъде осигурено присъствието на социален работник при предаване на детето.

С молба от 29.03.2022 г. К. С. Р. уведомява частния съдебен изпълнител, че на 18.03.2022 г. детето е претърпяло планова операция на ходилото поради вродено скъсяване на сухожилието, било имобилизирано. Приложена е епикриза.

С молба на взискателя от 4.04.2022 г. е направено искане за пренасрочване на предаването на детето Х. на 9.05.2022 г. в 13,30 ч. С постановление от 4.04.2022 г. предаването на детето е пренасрочено за посочената дата и час.

Представено е социално проучване от АСП – ДСП – Сердика вх. № 17854/5.04.2022 г. Същото е изготвено след проведен разговор с бащата на детето, посещение в дома, където живее детето заедно с баща си и баба си.

Социалният работник сочи, че детето има специални нужди в процеса на отглеждане – същото е с поставена диагноза „спастична церебрална парализа“ с над 95% вид и степен на увреждане с чужда помощ за срок до 1.02.2022 г.

Детето е информирало социалния работник, че се чувства добре с баща си, няма против да се вижда с майка си, но в нейно присъствие.

От протокол за предаване на дете от 9.05.2022 г. се установява, че К. Р. е изразил готовност да предаде детето, в това число е подготвил раница с нещата му. Същото обаче било заварено да лежи в леглото си, съобщило, че го боли крака и не иска да тръгне с майка си. Бащата съобщил, че детето още се възстановява от операция и ходи на рехабилитация. Майката е имала възможност да говори с детето, като то е изразило съгласие да се види с нея след няколко седмици, когато се почувства по-добре. Пренасрочено е предаването на детето за 23.05.2022 г.

С молба от 19.05.2022 г. длъжникът е направил искане да бъде назначена съдебно-психологическа експертиза по изпълнителното дело, с оглед на което да бъде отложено предаването му на 23.05.2022 г. Сочи, че с оглед дългогодишната им раздяла, срещите между майката и детето трябвало да се 3 осъществяват в началото в негово присъствие. Детето му било съобщило, че ако бъде принудено да тръгне с майка си, щяло да избяга и да се върне в дома си при баща си.

Няма данни на 23.05.2022 г. да е осъществено предаването в присъствието на ЧСИ или негов помощник. От молба на взискателката се установява, че същата е присъствала в деня на предаването на адреса на бащата, като между тях е възникнал конфликт, в който се намесила и бабата на детето по бащина линия. В тази връзка бил подаден сигнал до органите на МВР, като по делото е постъпил препис от докладна записка.

С постановление от 9.06.2022 г. на длъжника е наложена глоба в размер от 300 лв. за неизпълнението на задължението да предаде детето на майката на 23.05.2022 г. от 16,00 ч. Същото е влязло в сила.

С постановление от 2.09.2022 г. е насрочено предаване на детето за 25.09.2022 г. от 16,30 ч. на адрес гр. София, ул. ****.

С молба вх. № 45980/16.09.2022 г. длъжникът е заявил готовност да предаде детето на майката на 25.09.2022 г. от 16,30 ч. на посочения адрес.

С молба от 5.10.2022 г. взискателката е съобщила на ЧСИ Якимов, че на уречената дата и час е пристигнала на адреса, заедно с доведени от нея лица – свидетели, но на адреса никой не отворил вратата и те си тръгнали. Твърди, че впоследствие на 26.09.2022 г. синът Х. се обадил, за да каже, че баща му е предупредил да не води повече едно от доведените лица – А.М., тъй като иначе щял да „му отиде на гости“. Твърди още, че на 28.09.2022 г. К. Р. причакал А.М. пред дома му, където го обиждал и заплашвал в присъствието на 11-годишната му дъщеря.

С постановление от 5.10.2022 г. помощник-частен съдебен изпълнител е насрочил предаване на детето на 23.10.2022 г. от 16,00 ч. на адрес гр. София, ж.к. „****.

С обжалваното постановление от 5.10.2022 г. ЧСИ е наложил на длъжника глоба в размер от 300 лв. за неизпълнение на задължението му да предаде детето на 25.09.2022 г.

Жалбата е подадена от легитимирана страна срещу подлежащо на обжалване действие по чл. 435, ал. 2, т. 1 ГПК и в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК /който е двуседмичен/, поради което се явява процесуално допустима.

Същата е и основателна.

Изпълнението на задължението за предаване на дете е регламентирано в чл.

528 ГПК, като съгласно ал. 5 на посочената разпоредба, ако длъжникът не изпълни доброволно, съдебният изпълнител може да му налага глоба по чл.

527, ал. 3 за всяко неизпълнение, т.е. установен е изпълнителен способ, чрез който се реализира изпълнението.

Същевременно във връзка със спецификата на принудителното изпълнение на съдебното решение относно родителските права и лични отношения между родители и деца, в чл. 528, ал. 4 ГПК са предвидени и правомощия на съдебния изпълнител - да поиска от Дирекция "Социално подпомагане" съдействие за отстраняване на пречките за своевременно изпълнение на задължението и за разясняване на предимствата от доброволното изпълнение 4 и да поиска от Дирекция "Социално подпомагане" да предприеме подходящи мерки по чл. 23 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет./, а при необходимост от полицейските органи - вземането на мерки по чл. 56 от ЗМВР. Т.е. намесата чрез този изпълнителен способ /предаване на дете/ в строго лични отношения предполага преди това полагане на усилия от страна на частния съдебен изпълнител за осъществяване на доброволно предаване на детето, при съобразяване на принципа за "най-добрия интерес на детето", установен в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗкД, както и в редица международни актове - Конвенция ООН за правата на детето, Регламент /ЕО/ 2201/2003 год., Хагската конвенция за защита на децата и сътрудничеството в областта на международното осиновяване и др.

В разглеждания случай е видно, че в изготвения от социален работник доклад са констатирани интензивен конфликт между родителите /взискателката и длъжника/ и отчуждаване на детето от неотглеждащия го родител – взискателката.