Решение № 742 от 22.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 742 гр. София, 18.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Христина Михайлова

Анелия Щерева като разгледа докладваното от Христина Михайлова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100603411 по описа за 2022 година С Решение от 28.06.2022 год., постановено по НОХД № 5125/22 год., 107 състав на Софийски Районен съд, наказателно отделение, е признал подсъдимата Д. Е. Е. от гр.София с ЕГН ********** за виновна в това, че на 24.05.2020 г. в гр.София, ж.к. „****“, пред ****, като родител оставила лице – малолетното си дете Д.М.Р.А. **********, роден на **** г., намиращо се под нейните родителски грижи, без надзор и достатъчна грижа – оставила детето Д.М.Р.А. само върху тавана на паркиран на неохраняем паркинг лек автомобил „Опел Корса“ с рег. №****, собственост на Г. Н.И., след което напуснала мястото и с това създала опасност за неговото физическо развитие /опасност за поражения върху физиката на детето и опасност от дългосрочно негативно влияние върху физическото му развитие и върху неговото телесно здраве/, душевно развитие /нарушена емоционална връзка майка-дете, при което подсъдимата не би могла да бъде стимул за душевното развитие на детето/ и моралното развитие /нарушена емоционална връзка майка-дете, при което липсата на грижи и обучение от майката Д. Е. Е. по отношение на детето Д.М.Р.А. би довело до отрицателно морално развитие на детето/, престъпление по чл. 182 ал.1 НК, като на основание чл.78а НК, вр. чл.378 ал.4 т.1 НПК я е освободил от наказателна отговорност и наложил 1 административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лв. Съдът е осъдил подсъдимата Д. Е. да заплати направените по делото разноски в размер на 925,77 лева.

Против така постановения съдебен акт на СРС е постъпила въззивна жалба и молба „доуточнение“ към нея от Д. Е. Е., чрез адв. Г. А. – САК, в която се прави искане да се отмени наказанието, което е наложил първоинстнционния съд. Счита, че решението се явява плод на субективна преценка на съда и не са взети предвид наличието на фактори свързани с обичта на майката към детето. Оплакването е, че районния съд не е взел под внимание психическото състояние на майката. В заключение се иска отмяна на решението, като неправилно и постановяване на нов съдебен акт, с който подсъдимата бъде оправдана.

На основание чл.327 от НПК след проведено разпоредително заседание делото е насрочено за разглеждане.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на градска прокуратура изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Счита, че решението на първия съд е правилно и законосъобразно.

Отбелязва, че в мотивите към атакувания акт е извършен пълноценен доказателствен анализ на релевантните факти. Относно твърдението за емоционалното състояние на майката, заявява че то не е оневиняващо вината обстоятелство, като същото е намерило отражение в минималния възможен размер на наложеното от съда наказание. В заключение моли въззивната инстанция да потвърди изцяло първоинстанционния съдебен акт.

Подсъдимата Е., редовно призована, се явява лично пред въззивната инстанция и се представлява от служебния си защитник – адв. Л.Б..

Последната поддържа твърденията, изложени във въззивната жалба и допълнението към нея. Сочи, че подзащитната й е изпаднала временно в състояние на депресия, като реално не е застрашавала живота на своето дете, оставяйки го на капака на автомобила, тъй като веднага след това то е „било придружено от своя баща“. Молбата към въззивната инстанция е да отмени постановеното решение и подзащитната й Е. да бъде призната за невиновна.

Подсъдимата Д. Е., наред с казаното от защитата заявява, че реално не е изложила живота на детето си на риск, като го е оставила върху капака на колата. Отбелязва също, че месеците през които не е била с детето си са били 2 напълно достатъчно наказание за нея, за да размисли за живота си.

В предоставената й последна дума, иска наказанието й да бъде отменено.

Софийски Градски съд, след като взе предвид депозираната жалба и допълнение към нея, съобрази доводите на страните в съдебно заседание и служебно провери изцяло законността, обосноваността и справедливостта на решението, намери за установено следното:

Съдебното производство пред първата инстанция е било образувано по внесен обвинителен акт от Софийска районна прокуратура и разгледано от съда по реда на глава 28 НПК – освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

След собствен анализ на събраните доказателства, настоящият състав констатира пълна корелация между доказателствата по делото и изведените в обжалваното решение фактически положения.

По делото е установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата Д. Е. Е. е родена на **** г. в гр. София, живуща в същия град, българка, със средно образование, омъжена, неосъждана, не работи, с ЕГН - **********.

Подсъдимата Е. е майка на малолетното дете Д.М.Р.А., роден на **** г.

Като баща на детето бил вписан М.Р.А., гражданин на Бангладеш.

Подсъдимата Е. и М.Р.А. имали сключен граждански брак в Кипър на 09.09.2016 г., но впоследствие се разделили. М.Р.А. се дезинтересирал от детето Д.М.Р.А., не пребивавал в България и не поддържал връзка с подсъдимата.

От раждането си детето Д.М.Р.А. се намирало под родителските грижи на подсъдимата Е.. Последната имала връзка и със св.Г. И., който след като се родило детето живеели заедно известно време. Предвид данните, че подсъдимата ползвала наркотици, св.И. многократно се опитвал да я откаже от тях и в тази връзка двамата се разделили.

На 24.05.2020 г. тя се намирала заедно с детето Д.М.Р.А. в гр. София, ж.к. „****“, пред ****. Подсъдимата Е. взела решение да остави детето само върху тавана на лек автомобил, паркиран на неохраняем паркинг пред ****. В изпълнение на решението си Е. поставила малолетното си дете Д.М.Р.А.

3 върху тавана на паркирания на неохраняем паркинг, находящ се в гр. София, ж.к. „****“, пред ****, лек автомобил марка „Опел Корса“ с per. № О ****, собственост на Г. Н.И., след което напуснала мястото и оставила шест месечното си дете Д.М.Р.А. само без надзор.

С тези си действия подсъдимата Е. оставила малолетното си дете Д.М.Р.А. без надзор и достатъчна грижа и създала опасност за неговото физическо развитие /опасност за поражения върху физиката на детето и опасност от дългосрочно негативно влияние върху физическото му развитие и върху неговото телесно здраве/, душевно развитие /нарушена емоционална връзка майка-дете, при което подсъдимата не би могла да бъде стимул за душевното развитие на детето/ и морално развитие /нарушена емоционална връзка майка-дете, при което липсата на грижи и обучение от майката Д. Е. Е. по отношение на детето Д.М.Р.А. би довело до отрицателно морално развитие на детето/.

Свидетелите Д.Н. И.а сестра на Г. Н.И. видели детето Д.М.Р.А., оставено само върху тавана на горепосочения автомобил и го прибрали в дома си, след което незабавно се обадили на бърза помощ и уведомили полицейските органи.

По делото е установено, че подсъдимата Е. не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

За да приеме горната фактическа обстановка, първата инстанция, проявявайки необходимата процесуална активност, предвид процесуалния ред на неговото разглеждане, е изяснила всички правно значими обстоятелства. По предвидения в НПК ред са били събрани и приобщени множество гласни и писмени доказателства, а именно: Удостоверение за раждане на Д.М.Р.А. /л. 44 от д.п./, удостоверение за съпруг и родствени връзки /л. 45 от д.п./, фиш за спешна медицинска помощ /л. 7 от д.п./, заповед за съпровождане на малолетни и непълнолетни лица /л. 21 от д.п./, протокол за предаване на съпровождани малолетни и непълнолетни лица /л. 22 от д.п./, приемо-предавателен протокол за предаване на дете, на което е предоставена полицейска закрила /л. 23 от д.п./, социален доклад № СЛ/Д-С-СЛ/539001/26.05.20г. /л. 24-25, л. 61-62 от д.п./, заповед № ЗД/Д-С-СЛ-006/26.05.20г. за временно настаняване /л. 26, л. 63 от д.п./, показания на св. Д.Н. И.а /л. 27 4 от д.п./, показания на св. В.Б. /л. 28 от д.п./, показания на св. Д.М. /л. 29 от д.п./, заключение на техническа експертиза /л. 34-38 от д.п./, веществено доказателствено средство - аудиозапис от обаждане на тел. 112, материализиран на диск /л. 39 от д.п./, писмо от СО, район „Лозенец“ /л. 43 от д.п./, документи от Агенция за социално подпомагане /л. 48-55 от д.п./, писмо от Агенция за социално подпомагане /л. 57-58 от д.п./, уведомително писмо до ОС за социално подпомагане община Слатина /л. 59 от д.п./, протокол от 11.06.20г. /л. 60 от д.п./, социален доклад /л. 65 от д.п./, писмо от Агенция за социално подпомагане до ДПБ „Св. Иван Рилски“ /л. 66 от д.п./, писмо от Агенция за социално подпомагане до ДСП Слатина /л. 67 от д.п./, писмо от ДПБ „Св. Иван Рилски“ /л. 68 от д.п./, документи от Агенция за социално подпомагане /л. 69-83 от д.п./, писмо от ДПБ „Св. Иван Рилски“ /л. 85 от д.п./, епикриза /л. 86 от д.п./, медицински документ от ДПБ „Св. Иван Рилски“ за наблюдение и терапия /л. 87 от д.п./, показания на св. Г. И. /л. 88 от д.п./, показания на св. Д.Д. /л. 89 от д.п./, показания на св. Ж.Ж. /л. 90 от д.п./, показания на св. В.М. /л. 91 от д.п./, показания на св. Д.А. /л. 92 от д.п./, показания на св. Г. Д. /л. 93 от д.п./, показания на св. Г. П. /л. 94 от д.п./, показания на св. Б. Д. /л. 95-96 от д.п./, показания на св. Г. М. /л. 97 от д.п./, писмо от ЦСМП София /л. 100 от д.пр./, писмо от ЦСМП-София /л. 102- 103 от д.п./, писмо от СО район „Лозенец“ ведно с приложени документи /л. 137141 от д.п./, справка от ОПП-СДВР за регистрация на МПС /л. 142 о д.п./, заключение на комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза /л. 169-179 от д.п./, заключение на комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза /л. 194-210 от д.п./, справка за съдимост /от д.п. и съд.д./.

От последната приложена на л.10 по делото е видно, че подсъдимата Д.

Е. Е. не е осъждана.

При така установената фактическа обстановка, правилно и законосъобразно, първоинстанционният съд е приел, че подс. Е. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 182 ал.1 от НК, тъй като от събраните по делото доказателства, може да се направи обоснован и несъмнен извод, че същата, на инкриминираната дата - 24.05.2020 г. в гр.София, ж.к. „****“, пред ****, като родител оставила малолетното си дете Д.М.Р.А. **********, роден на **** г., намиращо се под нейните родителски грижи, без надзор и достатъчна грижа – оставила детето 5

Д.М.Р.А. само върху тавана на паркиран на неохраняем паркинг лек автомобил „Опел Корса“ с рег. №****, собственост на Г. Н.И., след което напуснала мястото и с това създала опасност за неговото физическо, душевно и моралното развитие по отношение на детето Д.М.Р.А..

Настоящият съдебен състав възприе изцяло фактическите и правни констатации на първостепенния съд, защото те почиват на вярна и точна интерпретация на събраните гласни и писмени доказателства. Съдът е спазил предвидения процесуален ред, гарантиращ процесуалната годност на доказателствата и възможността въз основа на тях да изгради изводите си за релевантните по делото факти. В изпълнение на задълженията си, първоинстанционният съд е извършил необходимия анализ на наличния доказателствен материал, като непротиворечив и кредитиран в цялост показанията на свидетелите, дал е нужната преценка на депозираните експертни заключения и писмени доказателства, като е заключил, че той е достатъчен по обем, за да обоснове извода, че именно подсъдимата е автор на инкриминираното деяние, при което СРС е изложил нужните съображения, досежно приетата от него за установена по делото фактическа обстановка.

Първата инстанция не е допуснала превратно тълкуване на доказателствения материал и правилно, при изясняване на фактическата обстановка е дала вяра на показанията на свидетелите Д. И.а и Г. И.. От съдържанието на техните разпити се установява, че двамата са видели оставено бебето Д.А. на капака на автомобила, собственост на св.И.. Наред с тях в съвкупност показанията на свидетелите установяват, че именно подсъдимата Е. е оставила детето си на капака на този автомобил, както и данните събрани от показанията на полицейските служители, които след подаден сигнал са установили намирането на малолетното дете /бебе/ Д. в дома на свидетелите И. и И.а. Показанията на тези свидетели не влизат в противоречие помежду си, а освен това кореспондират с приложените по делото писмени доказателства.