Определение № 387 от 26.06.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 387 гр. Велико Търново, 26.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. Г.ЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г.ЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500295 по описа за 2024 година Производство по чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 248 ал. 3 от ГПК.

Производството по делото е образувано по частна жалба, депозирана от В. А. Д. чрез пълномощника му адвокат Г. Х. от САК против определение № 569/21.03.2024 г. по в.ч.гр. д. № 92/2024 г. на Плевенския окръжен съд.

Жалбоподателят обжалва определението на Плевенски окръжен съд като неправилно и незаконосъобразно, като в жалбата се развиват подробни доводи за липса на основание за заплащане на адвокатското възнаграждение на насрещните страни поради това, че не са налице предпоставките на чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното определение, с което подадената от него жалба е оставена без разглеждане, както и при условие на евентуалност за прекомерност на определеното и заплатеното адвокатско възнаграждение и завишеност на присъдения размер въпреки редуцирането му. Счита се на първо място, че в производството по чл. 435 и сл. от ГПК, касаещо обжалване на действията на съдебния изпълнител разпоредбата на чл. 81 от ГПК не намира приложение и не се дължат разноски в полза на страните, като се позовава на цитирана практика на СГС в тази насока. Алтернативно се поддържа, че по делото не са представени доказателства за наличие на предпоставките на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. по отношение на ответника по жалбата С. Й. и същият не представлява материално затруднено лице, тъй като видно от представената с молбата справка, касаеща имотното състояние 1 на съпругата на същия Красимира Костадинова – Й.а същата е собственик на няколко недвижими имота, някои от които отдадени под аренда и семейството реализара доходи от имуществото си. Счита, че при тези доказателства молбата по реда на чл. на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. не е следвало да се уважава, респ. е налице допълнителен аргумент за отмяна на определението в обжалваната част относно присъденото авокатско възнаграждение в размер на 400 лв. в полза на пълномощника на С. Й. за оказана безплатна правна помощ в производството. По отношение на заплатеното от ответника по жалбата „Европейско съдействие за пострадали от ПТП“ ООД адвокатско възнаграждение се посочва, че представеното платежно нареждане не представлява доказателство за банкова референция и не доказва плащане на договореното адвокатско възнаграждение в полза на страната. При условие на евентуалност се поддържа също, че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение се явяват силно завишени с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия в същото, в което не се събирани доказателства и не е осъществен същински процес по доказване. С оглед и на крайния резултат от спора, а именно оставяне на жалбата му без разглеждане като недопустима, което е осъществено в едно закрито заседание по делото се счита, че присъдените възнаграждения в размер на по 400 лв. за всяка от ответните страни се явяват прекомерни и завишени. Позовава се на т. 3 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, решение от 25.01.2024 г. по дело № С438/2022 г. на СЕС, решение от 23.11.2017 г. по съединени дела № С-427/2016 г. и № С-428/2016 на СЕС и се прави извод, че съдът не е задължен да присъди адвокатско възнаграждение в минимално предвидения в Наредба № 1/2004 г. на ВАС размер. Иска се от въззивния съд да отмени изцяло обжалваното определение и вместо него да постанови друго, с което да остави молбите по чл. 248 от ГПК на ответните страни в производството без уважение, а при условие на евентуалност да намали присъдените адвокатски възнаграждения до размер от 200 лв.. С частната жалба се представя справка от АВ относно Красимира Костадинова – Й.а.

В срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от ответника по същата С. И. Й. чрез пълномощника му адвокат Д. К. от САК, с който се оспорва основателността на частната жалба. Посочва се, че в конкретния случай Плевенския окръжен съд е сезиран с искане за допълване 2 на определението в частта относно разноските и правилно е съобразил, че такива се дължат на основание чл. 38 ал. 2 от ЗАдв.. Счита се, че разноски за производството по чл. 435 и сл. от ГПК не се дължат при основателност на жалбата против действията на съдебния изпълнител, но не и в хипотеза, в която жалбата е недопустима или неоснователна, в които случаи иницииралият производството дължи разноски на насрещните страни, като също се позовава на практика на СГС в тази насока. Счита се, че в производството не подлежи на изследване обстоятелството дали доверителят му е близко лице по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 3 от ЗАДв. както е посочено в договора за правна помощ между тях, а е достатъчно да е налице договор между адвоката и доверителя, в който да е посочено, че адвокатско възнаграждение не е заплатено на това основание. По отношение на твърденията за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение се счита, че са неоснователни, тъй като случая частния жалбоподател не е направил възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК, като се позовава и на размера на нормативно признати разходи на адвоката от 40 % от дължимото му възнаграждение. Иска се от въззивния съд да остави частната жалба без уважение като неоснователна и да потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно. Прендира се на основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т.

3 от ЗАдв. заплащане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Д. К. от САК за въззивната инстанция в размер не по-нисък от определения в Наредба № 1/2004 г. на ВАС за оказана безплатна правна помощ във въззивното производство. С отговора на частната жалба се представя списък на разноските, в който е посочено възнаграждение в полза на адвокат Д. К. от САК в размер на 400 лв..

В срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от ответника по същата „Европейско съдействие за пострадали от ПТП“ ООД, представлявано от управителя му Х. Д. чрез пълномощника му адвокат С. И. от ВтАК, с който се оспорва основателността на частната жалба. Счита се, че правилно Плевенския окръжен съд е съобразил, че разноски по делото в полза на ответниците по жалбата се дължат в хипотеза, в която жалбата е недопустима или неоснователна и също се позовава на практика на СГС в тази насока. Позовава се на практика на ВКС, съгласно която служебното намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение е недопустимо и се поддържа, че в конкретния случай с отговора на молбата по реда на чл. 248 от 3

ГПК частният жалбоподател не е подал писмено становище и не е направил възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК. Счита се, че макар и неправилно в производството по чл. 248 от ГПК Плевенският окръжен съд е редуцирал заплатеното адвокатско възнаграждение до 400 лв., като е съобразил всички относими обстоятелства при определяне на този размер, като се е позовал на тълкувателната практика на СЕС и не са налице основания за намаляването му. Иска се от въззивния съд да остави частната жалба без уважение като неоснователна и да потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно. Прендират се направените разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. С отговора на частната жалба се представя списък на разноските, договор за правна помощ с договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., разпечатка на банкова референция от „ОББ“ АД, гр. София.

Окръжният съд, като обсъди оплакванията направени в частната жалба и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Производството по в.ч.гр. д. № 92/2024 г. на ОС Плевен е образувано въз основа на жалба от В. А. Д., в качеството на трето лице по отношение на изпълнително дело № 758/2021 по описа на ЧСИ Ц. Н., рег. № 756 при НК и район на действие ОС Плевен против действия на ЧСИ Ц. Н. по изпълнителното дело, изразяващи се в налагане на запор върху банкова сметка с титуляри длъжника С. Й. и наследодателката на жалбоподателя Марчера Йорданова Д.а и изтегляне на парична сума в изпълнение на запора, за които действия се твърди, че са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.

Срещу жалбата са постъпили писмени възражения от страните в изпълнителното производство - „Европейско съдействие за пострадали от ПТП“ ООД, представлявано от управителя му Х. Д. чрез пълномощника му адвокат С. И. от ВтАК и С. И. Й. чрез пълномощника му адвокат Д. К. от САК, с които е оспорена допустимостта и алтернативно основателността на жалбата. С отговора на жалбата дружеството – ответник е поискано 4 присъждане разноски за адвокатско възнаграждение по делото. С отговора на жалбата С. Й. в качеството на ответник е поискал присъждане разноски за адвокатско възнаграждение по делото по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. поради оказана безплатна правна помощ от адвокат Д. К. от САК.

С определение № 233/01.02.2024 г. по в.ч. гр. д. № 92/2024 г. ОС Плевен е оставил без разглеждане жалбата на В. А. Д. по реда на чл. 435 ал. 4 от ГПК. С определението съдът не се е произнесъл по исканията на ответниците по жалбата за разноски. Определението като необжалвано от страните е влязло в законна сила на 01.03.2024 г. Установява се, че определението е съобщено на ответника „Европейско съдействие за пострадали от ПТП“ ООД чрез пълномощника му адвокат С. И. от ВтАК на 07.02.2024 г., а на ответника С. И. Й. чрез пълномощника му адвокат Д. К. от САК на 16.02.2024 г..

На 08.02.2024 г. /п.к. не се чете/ по делото е постъпила молба от С. И.

Й. чрез пълномощника му адвокат Д. К. от САК по реда на чл. 248 от ГПК за допълване на определение № 233/01.02.2024 г. по в.ч.гр. д. № 92/2024 г. на ОС Плевен, като е поискано произнасяне по искането му за присъждане на разноски в полза на адвоката на основание чл. 38 ал. 2 от ЗАдв..

На 09.02.2024 г. /п.к. от 08.02.2024 г./ по делото е постъпила молба от „Европейско съдействие за пострадали от ПТП“ ООД чрез пълномощника му адвокат С. И. от ВтАК по реда на чл. 248 от ГПК за допълване на определение № 233/01.02.2024 г. по в.ч. гр.д. № 92/2024 г. на ОС Плевен и присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв..

В срока по чл. 248 ал. 2 от ГПК, изтекъл на 29.02.2024 г. не са постъпили писмени отговори от страна частния жалбоподател В. А. Д. на молбите на ответниците по реда на чл. 248 ал. 1 от ГПК.

С определение № 569/21.03.2024 г. по в.ч. гр. д. № 92/2024 г. ОС Плевен е допълнил на основание чл. 248 от ГПК определение № 233 от 01.02.2024 г. по делото, в частта му за разноските, като е осъдил В. А. Д. да заплати на „Европейско съдействие за пострадали от ПТП“ ООД за разноски по делото сумата от 400 лв. за адвокатско възнаграждение и да заплати в полза на адвокат Д. С. К. от САК сумата от 400 лв. за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на С. И. Й. по делото.

Установява се от мотивите на определението, че първоинстанционният съд е 5 приел, че пропускът му да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 от ГПК, както и че с оглед изхода на спора ответниците по жалбата имат право на присъждане на деловодни разноски, в случая - за адвокатско възнаграждение: за първия по чл. 38 ал.2 от ЗАДв. в полза на адвокат К. и за втория, по силата заплатеното по договора за правна защита и съдействие сума в размер на 1 000 лв. за адвокатско възнаграждение. Съдът е съобразил решение на СЕС от 23.11.2017г. и по-актуалното такова от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. и е приел, че не е обвързан от установените с Наредба № 1 за МРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения, вида и обема на адвокатската услуга на пълномощниците на ответниците, които са осъществили процесуално представителство по дело разгледано в закрито заседание, изразяващо се в депозиране на отговори по жалбата на третото лице и е направил извод, че и за двамата адвокати адекватното на труда им възнаграждение следва да се определи в размер на по 400 лв..