Решение № 368 от 23.09.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 8962/2021
- Вид
- Решение № 368
- Подписан
- 23.09.2021
- В сила
- 23.09.2021
- Състав
- Любомир Василев, Калина Анастасова
Цитирани разпоредби
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.40 ал.5 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.128 т.2 · Кодекс на труда
- чл.162 ал.3 · Кодекс на труда
- чл.177 · Кодекс на труда
- чл.224 · Кодекс на труда
- чл.12 ал.6 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл.15 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
РЕШЕНИЕ
№ 368 гр. София, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Съдия:
Любомир Василев
Калина Анастасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20211100508962 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №8962/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Т.С.” ЕАД ЕИК **** , гр.София срещу решение №20118798 от 18.05.2021 г постановено по гр.д.№65176/20 г на СРС , 179 състав , в частта, в която въззивникът е осъден да заплати на В. М. ГР. ЕГН ********** от гр.София на основание чл.128 т.2 КТ сумата от 968,28 лева допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит / в решението на СРС не е посочен период , но се касае за периода 01.07.2019 г – 30.06.2020 г/ ; сумата от 134,65 лева неплатена част от възнаграждение за ползван платен годишен отпуск за периода 01.07.2019 г – 30.06.2020 г /в решението на СРС неправилно е посочен край на периода 01.06.2020 г / ; и сумата от 13,77 лева неплатена част от обезщетение за ползван отпуск поради временна неработоспособност /в решението на СРС не е посочен период , но се касае за периода 01.12.2019 г – 30.04.2020 г/ ; ведно със законната лихва върху посочените главници от 29.11.2020 г до окончателното им заплащане . Решението се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като ищецът има наложени дисциплинарни наказания през 2019 г и съгласно КТД след тях няма право на допълнителни възнаграждения и обезщетения .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . КТД не предвижда лишаване от допълнителни възнаграждения и обезщетения при наложени 1 дисциплинарни наказания . И двете дисциплинарни наказания са обжалвани , а едното вече е отменено.
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС връчено на въззивника на 19.05.2021 г и е обжалвано в срок на 02.06.2021 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във всички случаи въззивният съд е длъжен да даде и законосъобразна правна квалификация на исковете .
За да уважи исковете СРС е приел , че безспорно ищецът е работил като финансов контрольор при ответника . Не се спори , че отношенията между страните се уреждат с индивидуалния трудов договор и КТД . Според чл.40 т.1 КТД от 2018 г е уговорено допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 1,20 % върху индивидуалната основна месечна заплата за всяка година придобит трудов стаж .
Според СРС приетата пред него ССЕ доказва процесните в посочените размери .
Допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит /т.нар.“клас“ / има задължителен минимален характер съгласно чл.12 ал.6 НСОРЗ , но в случая с КТД е уреден по-висок размер .
Според СРС не следва да се вземат предвид заповедите за налагане на дисциплинарни наказания , защото едната е отменена от съда , а другата е оспорена и към процесните периоди не е била влязла в сила .
Решението на СРС е частично неправилно в обжалваната част .
Въззивникът не релевира конкретно правно основание , според което има право да не начислява допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит при наличие на наложени дисциплинарни наказания . Всъщност такова основание липсва в КТ и НСОРЗ , а според чл.12 ал.6 НСОРЗ и чл.15 НСОРЗ допълнителното трудово възнаграждение е със задължителен минимален размер и има постоянен характер т.е. не зависи от наличие или липса на дисциплинарни наказания . Не може да се уговори противното и в случая не е уговорено и в индивидуалния трудов договор и КТД . Отделно 2 дисциплинарните наказания не са влезли в сила към момента на начисляване на възнагражденията. Искът за сумата от 968,28 лева допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за периода 01.07.2019 г – 30.06.2020 г законосъобразно е уважен и в тази част решението на СРС трябва да се потвърди .
По отношение на сумата от 134,65 лева неплатена част от възнаграждение за ползван платен годишен отпуск за периода 01.07.2019 г – 30.06.2020 г настоящият съд констатира неправилна правна квалификация . В диспозитива на решението си СРС не е посочил никаква правна квалификация , а на първа страница от мотивите е посочен чл.224 КТ . Тази разпоредба урежда обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и е неотносима в случая . Искът трябва да се квалифицира по чл.177 КТ . След отмяна на решението на СРС в тази част искът е основателен и трябва да се уважи с оглед заключението на ССЕ и вече приетото по отношение на иска по чл.128 т.2 КТ.
В решението на СРС липсват правна квалификация и относими мотиви на иска за сумата от 13,77 лева неплатена част от обезщетение за ползван отпуск поради временна неработоспособност за периода 01.12.2019 г – 30.04.2020 г , както и не е посочен периода , за който се присъжда обезщетението . Искът трябва да се квалифицира по чл.162 ал.3 КТ във вр.чл.40 ал.5 КСО , според който осигурителят изплаща на осигуреното лице /за собствена сметка/ първите три работни дни от временната неработоспособност 70 % от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 % от среднодневното уговорено възнаграждение.
След отмяна на решението на СРС в тази част искът е основателен и трябва да се уважи с оглед заключението на ССЕ и вече приетото по отношение на иска по чл.128 т.2 КТ.
Решението на СРС трябва да се потвърди и в частта за разноските .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване поради материален интерес под 5000 лева по всеки от исковете.
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20118798 от 18.05.2021 г постановено по гр.д.№65176/20 г на СРС , 179 състав , в частта, в която “Т.С.” ЕАД ЕИК **** , гр.София е осъдено да заплати на В. М.
ГР. ЕГН ********** от гр.София сумата от 134,65 лева неплатена част от възнаграждение за ползван платен годишен отпуск за периода 01.07.2019 г – 30.04.2020 г ; и сумата от 13,77 лева неплатена част от обезщетение за ползван отпуск поради временна неработоспособност за периода 01.12.2019 г – 30.04.2020 г ; ведно със законната лихва върху посочените главници от 29.11.2020 г до окончателното им заплащане ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД ЕИК **** , гр.София да заплати на основание чл.177 КТ на В. М.
3
ГР. ЕГН ********** от гр.София сумата от 134,65 лева неплатена част от възнаграждение за ползван платен годишен отпуск за периода 01.07.2019 г – 30.04.2020 г ; и да заплати на основание чл.162 ал.3 КТ във вр.чл.40 ал.5 КСО сумата от 13,77 лева неплатена част от обезщетение за ползван отпуск поради временна неработоспособност за периода 01.12.2019 г – 30.04.2020 г , която е за сметка на ответника като осигурител-работодател ; ведно със законната лихва върху посочените главници от 29.11.2020 г до окончателното им заплащане .
ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение на СРС в частта , в която „Т.С.” ЕАД ЕИК **** , гр.София е осъдено да заплати на основание чл.128 т.2 КТ на В. М. ГР. ЕГН ********** от гр.София сумата от 968,28 лева допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за периода 01.07.2019 г – 30.06.2020 г ; ведно със законната лихва от 29.11.2020 г до окончателното им заплащане ; както и в частта за разноските .
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД ЕИК **** , гр.София да заплати на основание на В. М. ГР. ЕГН ********** от гр.София сумата от 400 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Член-съдия:
1. _______________________
4