Определение № 4038 от 23.10.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4038 гр. Варна, 23.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шаки.ва

Членове:

Н. Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно частно гражданско дело № 20233100501922 по описа за 2023 година за да се п.изнесе, взе предвид следното:

П.изводството е по реда на чл. 274 и сл., вр. чл. 413 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Е. – П. П..“ АД, чрез адв. Б., в която е обективирано искане за отмяна на Заповед №3539/15.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена въз основа на Разпореждане №22411/15.06.2023 г., постановено по ч.гр.д. №7649/2023 г. по описа на РС – Варна, в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на адв. Н. И. К. от ВТАК, в качеството му на пълномощник на Ю. Д. К. по ч.гр.д.

№7649/2023 г., по описа на ВРС, 18 състав, сумата от 400 /четиристотин/ лева, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

В частната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваната част от съдебния акт. Жалбоподателят „Е. – П. П..“ АД поддържа, че е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в законоопределения с.к от връчването й. Счита, не е дал повод за образуване на заповедното п.изводство, както и че кредиторът е следвало да го покани да изпълни и да му даде достатъчен с.к за изпълнение. Сочи, че е налице злоупотреба с права, тъй като кредиторът не се е възползвал от алтернативни способи за по-бързо и евтино уреждане на спора. Изтъква, че съпоставката между претенцията за главница и лихва и размера на претендираното адвокатско възнаграждение води до извод за недоб.съвестно поведение на насрещната страна. По изложените съображения моли за отмяна на заповедта в обжалваната част. Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК и доказателства за извършването им. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

В с.ка по чл. 276, ал. 1 ГПК заявителят Ю. Д. К. е депозирал отговор за частната жалба, чрез адв. К., с който изразява становище за неоснователност на депозираната жалба и моли за потвърждаване на атакуваната заповед в обжалваната му част. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

1

При извършената служебна п.верка съдът намира частната жалба за редовна и допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в с.ка по чл.

275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

По съществото на жалбата, като взе предвид изложените в нея доводи и оплаквания, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна за случая уредба, настоящият съдебен състав намира следното:

П.изводството пред РС - Варна е образувано въз основа на заявление, депозирано от Ю. Д. К., чрез адв. К., за издаване на заповед за изпълнение срещу „Е. - П. П..“ АД за сумата от сумата от 38 лв., представляваща сбор от платени без основание два б.я такси за възстановяване на ел. захранване на обект с абонатен № **********, находящ се в гр. Г. О., ул. „Т.“ № 2, начислени по фактури

№

ТП330137476/07.06.2018 г. и

№

ТП3301384505/17.07.2018 г. /платени на 23.07.2018 г. 25.07.2018 г./, ведно със законната лихва от 13.06.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

С Разпореждане №22411/15.06.2023г. заповедният съд е уважил изцяло заявлението, като е постановил да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК за исканите суми, както и за сумата от 25 лв., представляваща сторени в заповедното п.изводство разноски за заплатена държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Със същото разпореждане длъжникът е осъден да заплати на заявителя сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 38, ал. 1 ЗАдв.

Издадената Заповед № 3539/15.06.2023 г., заедно с препис от разпореждането, е връчена на длъжника на 06.07.2023 г. На 24.07.2023 г. е постъпило възражение от длъжника по реда на чл. 414а ГПК.

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Настоящото п.изводство е образувано въз основа на частна жалба по чл.

413, ал. 1 ГПК срещу издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в частта за разноските. На длъжника е предоставена възможност да обжалва заповедта за изпълнение в частта за разноските, когато заповедният съд е уважил отправено от заявителя искане за присъждане на разноски в заповедното п.изводство и с издадената заповед е разпоредено на длъжника да ги заплати. Според мотивите на т. 7 от ТР №4/18.06.2014 г. по тълк. д.

№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК заинтересуваната страна разполага с изрично уредената в чл. 413, ал.1 ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, когато п.изнасянето на заповедния съд е погрешно,т. е. несъобразено с правилата на чл. 78 ГПК, докато, ако е п.пуснал да се п.изнесе по това искане, налице е непълнота, която подлежи на отстраняване по общия ред на чл. 248 ГПК.

В конкретния случай с издадената заповед за изпълнение по реда на чл.

410 ГПК длъжникът е осъден да заплати на заявителя сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 38, ал. 1 ЗАдв.

Следователно е налице п.изнасяне на заповедния съд досежно разноските.

В п.изводството по чл. 413, ал. 1 ГПК предмет на инстанционна п.верка е наличието на предпоставките за присъждане на разноски в полза на заявителя съобразно правилата на чл. 78 ГПК.

В настоящия случая, не са налице основания за отмяна на заповедта за 2 изпълнение в частта за разноските, тъй като правилно и законосъобразно е разпоредено длъжникът да заплати в полза на кредитора претендираните разноски. При уважаване на заявлението за издаване на заповедта кредиторът има право на разноски на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. В случая, заповедният съд е уважил заявлението и е разпоредил издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 414 ГПК за всички суми, претендирани със заявлението. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от заявителя – с депозиране на заявлението. Кредиторът е посочил, че му е оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на осн. чл. 38, ал. 2, вр. чл. ал. 1, т. 2 ЗАдв и претендира разноски за адвокатско възнаграждение в полза на п.цесуалния представител. Когато разноските са претендирани на осн. чл. 38 ЗАдв и в договора за правна защита и съдействие изрично е уговорено, че същата се извършва при условията на чл. 38 ЗАдв, размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда съобразно Наредба №1/09.07.2004 г.

МРАВ, без той да п.верява дали действително са налице предпоставките на чл. 38 ЗАдв, и се присъждат в полза на адвоката, предоставил безплатната правна помощ и съдействие. В случая размерът на адвокатското възнаграждение, изчислен според материалния интерес и съобразно чл. 7, ал.

7, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1/09.07.2004 г. МРАВ, е под присъдения от 400 лв., но в частна жалба не е релевирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на присъдения хонорар, поради което последният не подлежи на намаляване.

По изложените съображения съдебният състав намира, че при издаване на заповедта за изпълнение са били налице предпоставките за присъждане на разноски в полза на заявителя.

Наведените от жалбоподателя оплаквания, че не е дал повод за завеждане на п.изводството и кредиторът злоупотребява с права, не са относими към предмета на п.верка в настоящото п.изводство, тъй като то е образувано въз основа на частната жалба по чл. 413 ГПК. П.изводството по реда чл. 413, ал. 1 ГПК се отличава от п.изводството по частна жалба срещу акт на заповедния съд, с който той се п.изнася по възражение по чл. 414а ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 414а ГПК длъжник, който е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в с.ка по чл. 412, т. 8, може да възрази срещу заповедта за изпълнение с твърдение, че е изпълнил изцяло или частично задължението си. Към възражението се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба, ако с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази, че не дължи разноски за п.изводството. Актът на заповедния съд, с който той се п.изнася по възражението по чл. 414а ГПК, подлежи на самостоятелно обжалване с частна жалба. Предмет на инстанционна п.верка в п.изводството, образувано въз основа на такава частна жалба, е наличието на предпоставки за уважаване на възраженията по чл. 414а, ал. 1 и ал. 3 ГПК. В настоящия случай заповедният съд не се е п.изнесъл по възражението по чл. 414а ГПК, включително по въп.са дали с поведението си длъжникът не е дал повод за завеждане на делото. Това п.изнасяне е отложено до постановяване на окончателен съдебен акт по настоящото п.изводство, развиващо се по реда на чл. 413, ал. 1 ГПК.

Следователно наведените от жалбоподателя оплаквания, че не е дал повод за завеждане на п.изводството и кредиторът злоупотребява с права, са преждевременно заявени. В п.изводството по обжалване на заповедта в частта за разноските въззивният съд п.верява единствено дали са били налице 3 предпоставките за присъждане на разноските в полза на заявителя.

По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а разпореждането му в обжалваната част – законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Заповед №3539/15.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена въз основа на Разпореждане №22411/15.06.2023 г., постановено по ч.гр.д. №7649/2023 г. по описа на РС – Варна, в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на адв. Н. И. К. от ВТАК, в качеството му на пълномощник на Ю. Д. К. по ч.гр.д. №7649/2023 г., по описа на ВРС, 18 състав, сумата от 400 /четиристотин/ лева, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4