Определение № 515 от 24.10.2023, Окръжен съд - Монтана
- Съд
- Окръжен съд - Монтана
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 337/2023
- Вид
- Определение № 515
- Подписан
- 24.10.2023
- В сила
- 23.12.2023
- Състав
- Аделина Троева, Аделина Тушева, Елизабета Кралева
Цитирани разпоредби
- чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274,ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.496 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 496,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.500 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 185 б."б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 210 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 210,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 515 гр. Монтана, 24.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Аделина Троева
Членове:
Аделина Тушева
Елизабета Кралева като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно частно гражданско дело № 20231600500337 по описа за 2023 година
Производството с правно основание чл. 274,ал.1, т.1 от ГПК е образувано по жалба на И. Д. от гр. *, подадена чрез пълномощник адвокат Й. А. против определение на РС Берковица № 104 от 03.04.2023г., постановено по гр.дело № 5/2023г. по описа му, с което е прекратено производството по делото поради липса на правен интерес от разглеждане на предявените от него установителни искове .
Твърди се в жалбата, че определението е незаконосъобразно. В частната жалба се изразява несъгласие с мотивите на съда, обосновали извода му за липса на правен интерес от разглеждане на предявените искове с твърдения, че определението е изпълнено с неточности и неверни твърдения, с оглед изложените в исковата молба факти, с неверни твърдения за правните основания по предявените с исковата молба искове, в обективно, субективно и кумулативно съединение, с неверни твърдения, с които в исковата си молба е обоснован правния интерес от предявените искове. Оспорено е като невярно твърдението на съда, че в исковата молба ищецът излагал подробни съображения, че поради разминаването в площта на имота в документите за собственост и измерванията на място от трети лица геодезисти, се е стигнало до съсобственост в невъзможни размери и съотношения. Твърди се , че в исковата молба е посочено, че площта на процесния имот е е измерена от правоспособни по кадастър лица - геодезисти при изработването на КККР на гр. *през 2008 г., като не се установени грешки и непълноти при изработването й, вкл. и за наличие на придаваеми места, или неуредени сметки за такива места. Твърдението е, че грешката в замерванията на площта на процесния имот е допусната в миналото, преди изработването на КККР на гр. *, при изработването на предходни регулационни и кадастрални планове, а невъзможните квоти на съсобственост за съсобствениците в имот с ид.* е създадено от незаконосъобразните действия на ДСИ при БРС, която не е възложила изпълняемото право по изп.дело № 76/2013 г. с оглед притежавани титули за собственост и диспозитивната 1 норма на чл.500 ГПК, и нотариус Е.П. с район на действие БРС, която изповядала прехвърлителните сделки, без проверка на документите за собственост на продавачката Р.А..
Поддържа се, че съдът неправилно е приел, че спорът следва да се реши по ЗКИР, вместо по реда на чл. 210 ЗЗД с възможност за снабдяване на ищеца с нотариален акт за собственост за поправка на старите му нотариални актове с № *и № *от 2005 г.. Изложени са доводи, че с оглед правата му в съсобствеността и правата на длъжниците по изпълнителното дело в тази съсобственост изпълняемото право е по изп. дело № 76/2013 е 1/3 ид.част от 800 кв. м. по титул за собственост, а не по скица, с математически израз 266.67/800 ид.части . По изп.дело са възложени с постановлението за възлагане 1/3 ид.част от 979 кв.м., по скица, чиито математически израз е дробното число 326.33/979 ид.част и с това възлагане се засяга имуществената сфера на праводателя на длъжниците, те. на ищеца. Позовава се на ТР № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 8/2012 г. относно правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права, в което е посочено че „ правен интерес е налице и когато съсобствениците спорят за обема на притежаваните права върху общата вещ..
Твърди допуснато от съда процесуално нарушение с оглед на това, че пир неясни и противоречащи се твърдения относно правния интерес е следвало да остави исковата молба без движение с конкретни указания до ищеца да даде допълнителна обосновка, защо счита, че с продажбата на 1/3 ид.част от 979 кв.м., вместо притежаваните от длъжниците по титул за собственост 1/3 ид.част от 800 кв. м. е засегната неговата имуществена сфера. При връчен препис от исковата молба на ответниците, то съдът е приел исковете за допустими и е следвало да насрочи делото за разглеждане в съдебно заседание.
Твърди се,че съдът не се е произнесъл по евентуалния иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК във вр. с чл.496 ал.2 ГПК и чл.500 ГПК, с който иск не се иска обявяване на недействителност по чл.496 ал.З ГПК, а се иска постановяване на решение, с което да признае по отношение на ответниците, че възлагането на права, които длъжниците по изп. дело № 76/2013 г. на СИС при БРС не притежават, а именно 1/3 ид.част от ПИ с нд.*по КККР на гр. *с площ 979 кв.м., вместо притежаваните от длъжниците 1/3 от 800 ид. части, относими към изпълняемото право по изп.дело № 76/2013 г.,съгласно притежаван от тях нот.акт за собственост, означава материално- незаконосъобразен изпълнителен процес, който не е породил вещно-транслативен ефект по арг. от чл.496 ал.2 ГПК.
Не е налице произнасяне по кумулативно съединения иск по чл. 26,ал.2 ЗЗД с евентуалния иск по чл.124 ал1 ГПК във вр. с чл.496 ал.2 ГПК и чл.500 ГПК, при което съединение евентуалният иск е обуславящ, а искът за недействителност по чл.26 ал.2 ЗЗД е обусловен.
При тези твърдения се иска от съда да отмени обжалваното определение като неправилно - постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и да върне делото на същия съд за произнасяне от друг състав.
Въззиваемите страни Б. П. и П. П., чрез пълномощник Н. Ц. оспорват жалбата като неоснователна . Поддържат, че предявените искове са недопустими, поради липса на правен 2 интерес, тъй като между страните няма спор за притежаваните идеални части от процесния имот , а именно 1/3 идеални части от УПИ за Б. П. и П. П. и 2/3 идеални части за ищеца И.
Д.. Това дали съответните идеални части са от 800, 900 или от 1200 квадратни метра е без значение за обема на притежаваната собственост, защото идеалните части не се променят независимо от това какви дробни числа се използват. С воденето на делото в патримониума на ищеца не може да възникнат или да бъдат придобити повече права от тези, които вече притежава, нито пък той притежава самостоятелно някакво право, което да му е оспорено.
Дори при успешно проведен процес, в патримониума на ищеца няма да настъпят промени.
Промени биха могли да настъпят единствено в патримониума на трети лица, но съгласно чл.
26, ал. 2 ГПК, освен в предвидените от закона случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. В конкретния случай няма предвиден от закон случай, който да дава право на ищеца да предявява чужди права. Твърди се също така, че с предявяване на исковете ищецът злоупотребява с права в нарушение на чл. 3 ГПК с цел да осуети изпълнението на влязлото в сила постановление за възлагане, като сочи номера на дела, образувано по искови молби на ищеца срещу страните по изпълнителното дело и други лица, всички прекратени поради липса на правен интерес. Претендират разноски.
Окръжен съд Монтана , като разгледа приложеното гр.дело № 5/2023г. по описа на РС Берковица, предвид твърденията на жалбоподателя и въз основа на закона , приема следното:
Частната жалба е подадена от легитимирана страна в срока предвиден в закона, при наличие на правен интерес от отмяна на определението , с което е прекратено производството по делото, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Делото е образувано по исковата молба на И. Д. срещу Б. П., П. П. с твърдения , че към 2005г. е бил индивидуален собственик на дворно място с площ около 800 кв.м. пл. № *, кв. *по плана на град *, ведно с построените в него масивна жилищна сграда, второстепенна постройка, подобрения и насаждения. На 18.03.2005г. в нотариална форма продал на В. Д.
1/3 идеална част от дворното място с площ от 800 кв.м. и второстепенната постройка, като се твърди, че тази постройка не представлява самостоятелен обект на собственост и в тази й част сделката е нищожна, като В. Д. е придобил само 1/3 идеална част от нея. Впоследствие по силата на учредено от ищеца право на строеж В. Д. е построил жилищна сграда в имота.
По изп. дело № 76/2013г. по описа на ДСИ при РС *за задължения на В.Д. и съпругата му А.Д.а 1/3 идеална част процесния имот с идентификатор *заедно с построената в него жилищна сграда с идентификатор *и второстепенна постройка с идентификатор *са възложени след проведена публична продан с влязло в сила на 29.02.2016г. постановление за възлагане от 22.12.2015г. на Р.Ф.. Проданта е извършена по повод договорна ипотека в полза на кредитора по изпълнителното дело Р. Б.ЕАД, в която имотът е отбелязан с площ от 1012 кв.м. В постановлението за възлагане процесният имот с идентификатор *по действащите КККР на град *е отразен с площ от 979 кв.м. Изложени са твърдения, че купувачът на публичната продан Р. Ф., на която е възложен имота, е участвала в проданта 3 като подставено лице от името на сестра си ответницата по делото, която по време на проданта е адвокат от АК Монтана и като такава съгласно чл. 185 б.“б‘ ЗЗД не е имала право да наддава. В тази насока се твърди, че година и седем месец след влизане в сила на постановлението за възлагане Р. Ф. е продала сградите в имота с идентификатори *и *на Б.
П. и на П. П. с отложено плащане на цената и предаване на владението към датата на сделката, а по отношение 1/3 идеална част от дворното място е сключен договор за дарение, в който общата площ е посочена като 979 кв.м според данните по кадастъра, а не според постановлението за възлагане като документ за собственост. Така според документите за собственост ищецът е с права 2/3 идеални части от имот с площ 800 кв.м, а ответниците са с права 1/3 идеалана част от имот с площ 979 кв.метра , въпреки че са съсобственици на един и същ поземлен имот . Твърди се, че в нарушение на чл. 500 ГПК ДСИ е възложил имота според площта му по скицата от КККР, а не по документа за собственост, като е възложил изцяло второстепенната постройка, въпреки правата на ищеца върху нея.
Твърди се, че проданта , обективирана в постановлението за възлагане е недействителна, поради участие в нея чрез подставено лице на лице , което няма право да наддава – първата ответницата, поради което и се иска от съда да обяви недействителността на тази продан и с оглед липсата на вещнотранслативен ефект на проданта като недействителна да прогласи за нищожни сключените от Р. Ф.сделки на разпореждане – продажба и дарение.
При условията на евентуалност, в случай на отхвърляне иска за недействителност на проданта, е заявено искане съдът да признае за установено по отношение на ответниците, че възлагането на права, които длъжниците по изп.дело № 76/2013г. на СИС при БРС не притежават , а именно 1/3 ид.ч. от ПИ *с площ 979 кв.м., вместо притежаваните от тях 1/3 ид.ч от 800 кв.м, относими към изпълняемото право в изпълнителния процес , заедно със сгради в индивидуална собственост на длъжниците, но с терен обща част, означава материална незаконосъобразен изпълнителен процес, при който с постановлението за възлагане не е възложено изпълняемото право по изп.дело и ПП не е породил вещнотранслативен ефект по арг. от чл. 496,ал.2 ГПК. При уважаване на тази претенция е поискано обявяване на сделките между Р.Ф. и Б. П. за нищожни поради липса на предмет.
За да обоснове основанието на евентуално предявения иск ищецът е изложил съображения, че длъжниците по изпълнението по документи за собственост притежават 1/3 ид.ч от дворното място с площ 800 кв.метра, въпреки, че още към датата на сделката с тях имотът е бил с площ 979 кв.метра, като правото на собственост на ищеца е накърнено и защитата му може да бъде ефективна само с уреждане отношенията с първите приобретатели на ид.част от имота чрез снабдяване с нотариални актове за поправка на издадените такива, както на ищеца, така и на приобретателите В. и А.Д.и по реда на чл.
210,ал.2 ЗЗД . Невъзмездяването на ищеца като продавач по договора с В. за разликата в площта на имота над 800 кв.метра до действителната 979 кв.метра ищецът счита , че води до извод за материална незаконосъобразност на изпълнителния процес, при който с постановлението за възлагане не е възложено изпълняемото право и публичната продан не е 4 породила вещнотранслативен ефект.
Разпечатката съдържа 30 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d63b8c57-dd78-458e-83f0-48fb20d26152