Решение № 96 от 18.05.2023, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Ловеч, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско дело № 20234300500047 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 234/08.12.2022г., постановено по гр.д. № 570 по описа на РСТроян за 2022г., е прието за установено, че „Р.Е." ЕООД ЕИК **** със седалище и адрес на управление с.Ч.О. общ.Троян об.Ловеч, *** представлявано от управителя П. В. Т. не дължи на „В и К - С." ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: град Троян, област Ловеч, ***, представлявано от инж. Т. Г. - Управител, сумата 1024,90 (хиляда и двадесет и четири лева и 90 ст.) с ДДС, представляваща служебно начислено от ответника задължение за ползване на ВиК услуги за периода 07.03.2022г. 12.04.2022г., за партида №32710028 относно мах.Стругът, производство на мебели, която сума е предмет на издадена фактура №**********/29.04.2022 г. и е осъден „В и К - С." ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: град Троян, област Ловеч, ул.

„Х.Б." №213, представлявано от инж. Т. Г. - Управител да заплати на „Р.Е." ЕООД ЕИК **** със седалище и адрес на управление с.Ч.О. общ.Троян об.Ловеч, *** представлявано от управителя П. В. Т. съдебно-деловодни разноски, за това производство, в размер на 550,00 лв. (петстотин и петдесет лева).

Постъпила е въззивна жалба с вх.№ 6051/23.12.22 г. от В и К - С." ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: град Троян, област Ловеч, ***, представлявано от инж. Т. Г. -Управител, чрез пълномощник: адв. П. П. срещу Решение № 234/08.12.2022г., постановено по гр.д. № 570 по описа на РС-Троян за 2022г.

1

Оспорва това решение изцяло, като го счита за неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалния закон, явно пренебрегване на представените и приети писмени доказателства, и при грубо незачитане на трайната съдебна практика по този въпрос. Моли съда да отмени решението изцяло, и постанови друго, с което да отхвърли изцяло така предявеният отрицателен установителен иск от „Р.Е." ЕООД, ЕИК ****, с който се иска да се признае за установено, по отношение на „В и К - С." ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: град Троян, област Ловеч, ул. „Х.Б." №213, представлявано от инж. Т. Г. - Управител, че ищеца „Р.Е." ЕООД, ЕИК **** не дължи сумата 1024,90 (хиляда и двадесет и четири лева и 90 ст.) с ДДС, представляваща служебно начислено от ответника задължение за ползване на ВиК услуги за периода 07.03.2022г. 12.04.2022г., за партида

№32710028, предмет на издадена фактура

№**********/29.04.2022г., за неоснователен и недоказан.

Сочи, че в мотивите към Решение № 234/08.12.2022г., постановено по гр.д. № 570 по описа на РС-Троян за 2022г., съда неправилно е формирал извод, че стойността 658 куб.м е „служебно начислена", тъй като тази стойност е отчетена и това се потвърдило както от разпита на двама от свидетелите - Х.Ц.В. и Л.М.Д., служители на оператора, така и от приложения и приет като доказателство по делото Акт №0000059949 за демонтаж и монтаж на водомер. Изтъква, че показанията на демонтирания водомера към 07.03.2022г. - 1374 м3, което показание не е оспорено, и показанието на водомера към 31.03.2022г. - 2032 м3, когато е извършена подмяна на водомера, поради изтичане на метрологичната годност на същия през 2022 година, разликата е точно 658 м3, отчетеното количество вода, равняващо се на сумата 1024,90 (хиляда и двадесет и четири лева и 90 ст.) с ДДС. Твърди, че това е стойността на доставена вода за питейно-битови нужди до потребителя „Р.Е." ЕООД, ЕИК **** и затова извода на съда, че 658 м3 доставена вода за питейно-битови нужди, „служебно начислени" е неправилен. Излага, че тази стойност е отчетена стойност и тя е записана в Акт №0000059949 за демонтаж и монтаж на водомер. Твърди, че действително в процесната фактура с № **********/29.04.2022 г., е записано служебно начислено количество вода - 658 куб.м., но това е така, защото самата фактура е издадена през следващ отчетен период (01.04 - 30.04), т.е. за период следващ периода на извършеното отчитане за потребителя, и когато е отчетено голямото количество вода (01.03 - 31.03). Смята, че независимо от това, че фактурата за изразходено количество вода е издадена през следващия месец, то водата е отчетена по показанията на водомера, към момента на демонтажа - 2032 куб.м., и служебно не е начислявано изразходено количество вода. Смята, че съдът неправилно е ценил приложените и приети писмени и гласни доказателства по делото, като е „дописал" част от тях, целейки да стабилизира своя краен съдебен акт, внушавайки, че изразходеното количество вода е „служебно начислено", което никоя от страните не е твърдяла.

Изтъква, че дължимата сума 1024,90 (хиляда и двадесет и четири лева и 90 ст.) с ДДС, представлява стойността на изразходено количество вода за питейно-битови нужди, доставена до потребителя „Р.Е." ЕООД, ЕИК ****, в количество от 658 куб.м., отчетено от демонтирания водомер и записано в Акт №0000059949 за демонтаж и монтаж на водомер.

2

Излага, че съда пренебрегва представените и приети по делото писмени доказателства, касаещи необходимостта от подмяна на водомера. Сочи, че в съдебно заседание е представена Заповед № А-616/11.09.2018г., с която на основание чл.43, ал.4 от Закона за измерванията, се определя периодичността и последващи проверки на средствата за измервания, които подлежат на метеорологичен контрол. Сочи, че в т.8 от тази заповед са посочени водомери с оценено съответствие с постоянен разход (Оз), които следва да бъдат предоставени за метеорологичен контрол на всеки пет години. Твърди, че демонтираният водомер, собственост на дружеството оператор, но предоставен на ищеца по делото, е от одобрен тип Оз - 4/СРБ, видно от Акт №0000059949 за демонтаж и монтаж на водомер, и следва да бъде предоставен за метеорологичен контрол през 2022г., видно от представената справка от оператора. Смята, че съобразно тази справка, за партиден номер 32710028 (мах.

Стругът, Производство на мебели), метеорологичната пломба на водомер №11151294, е поставена през 2017г. и следва да бъде извършена нова след 5 г., т.е. през 2022г., така както са сторили длъжностните лица от дружеството. Излага ,че отново съда, в мотивите си, неправилно цитира разпоредбите на чл.23 от ОУ и чл.32 и сл. от Наредба №4/14.09.2004г., които разпоредби визират отчитането на данни от водомерите, а спорно по делото се явява факта на подмяната на водомера, а ищеца дори не е оспорвал показанията на водомера.

Отбелязва, че когато липсва представител на потребителя, подмяната на водомера може да бъде извършена и в присъствието на един свидетел и в случая, при подмяната на водомера, на място е бил втори служител на дружеството, който с подписа си върху акта, удостоверява отчетените данни, номера на водомера, номер на пломбата и т.н., подробно описани в акта.

В този смисъл твърди, че ищеца в настоящото производство, не оспорил показанията на водомера, който е демонтиран от водопроводната шахта, които показания са записани в Акт №0000059949 за демонтаж и монтаж на водомер, и който водомер се пази и до ден днешен, при оператора, предвид на започналия съдебен спор и демонтирания водомер може да бъде предоставен на съда, но ищцовата страна не повдигнала спор за показанията му и нещо повече, отчитането на потребеното количество вода за питейнобитови нужди, се осъществява на основание Общите условия на оператора, публикувани на и-нет страницата му, както и на основание Наредба №4/14.09.2004 г, а съгласно чл.23 от общите условия, които са общодостъпни на сайта на оператора, за потребителите на вода за питейно-битови нужди, какъвто е ищецът, показанията на индивидуалните водомери се отчитат с точност до 1 куб. метър на 3 месеца. Изтъква, че в междинните периоди между два отчета, операторът на В и К услугата ежемесечно начислява количество изразходвана вода, определено въз основа средния месечен разход от предходните два отчета, а след отчитане на показанията на водомерите, количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление - чл.23, ал.З от ОУ и за тези обстоятелства са представени писмени доказателства, приети от съда и не оспорени от ищеца - справка по партида №32710028 (32710025) за отчетени стойности. Изтъква, че при това положение, като е отчитал на три месеца показанията на водомерите, а е издавал ежемесечни фактури по прогнозно потребление, операторът е действал в съответствие с договореното между страните (Общите 3 условия) и съгласно закона (Наредба №4/14.09.2004г.). Твърдения на ищеца за противното не са налице, но въпреки това, съда установява, че оператора не е доказал, че е изпълнил надлежно задълженията си по чл.35 от Наредбата и чл.23 от ОУ или с други думи казано, съда дава отговор по не повдигнат спор между страните. Сочи, че ищеца не е оспорил показанията на отчетеното количество вода от водомера, нито е оспорил демонтажа на стария и монтажа на новия водомер.

Изтъква, че съда пренебрегва тежестта на доказване в гражданския процес, като посочва, че оператора не е доказал потребеното от ищеца количество вода. Твърди, че ищеца не е оспорил това твърдение на оператора, че отчетената стойност по водомера е 2032 м3, когато е извършена подмяна на водомера, поради изтичане на метрологичната годност на същия през 2022 година, и разликата е точно 658 м3, отчетеното количество вода и оператора не следва да доказва, че ищеца е потребил точно това количество вода, а в негова тежест е да докаже, че е доставил това количество вода за питейно-битови нужди на потребителя. Сочи, че по делото са приети всички представени писмени от оператора писмени доказателства, от които е видно, че оператора е изпълнил задължението си по Общите условия и Наредбата да достави необходимото количество вода, но отговор на въпроса как е изразходена водата, не е в тежест на самия оператор и тук следва да се има предвид, че в разпоредбата на чл.7, ал.З от Наредбата, и чл.7, т.4 от Общите условия казва, че задължението за поддръжка на изградените водопроводни отклонения, включително водомерните възли на водопроводните отклонения, в съответствие с техническите и санитарни изисквания и с изискванията за опазване на околната среда и безопасност при работа, е на съответния оператор. Излага, че самите водомерни възли на водопроводните отклонения в урбанизираните територии и селищните образувания се разполагат в урегулирания поземлен имот в защитена срещу нерегламентиран достъп шахта на разстояние до 2 m от уличната регулационна линия и отговорността за теч и/или авария във водопроводната мрежа, след водомера, е отговорност на съответния потребител и дори установяването на тази авария след водомера не е задължение на оператора, но както беше изяснено в съдебно заседание, служителите на оператора за посетили ищеца втори път, за да подпомогнат изясняването на проблема с голямото количество отчетена вода.

Ето защо счита, че съда неправилно „преразпределя" доказателствената тежест в този процес, като вменява на ответника такава тежест, каквато не му се следва по закон.

Смята, че съда изцяло е опорочил съдебния процес, като е изключил от доказателствения материал Акт №0000059949 за демонтаж и монтаж на водомер, т.к. е била доказана неговата неистиност и това действие на съда не отговаря на обективната действителност и е изцяло в противоречие с процесуалните действия на страните. Сочи, че в първото проведено заседание, съда, по искане на ищеца, открил производство по оспорване на съдържанието на Акт № 0000059949 за демонтаж и монтаж на водомер, находящ се на л.

22 по делото и на основание чл. 193, ал. 2 от ГПК съда постановил да се извърши проверка истинността на документа, и задължил ответника в едноседмичен срок да представи в оригинал Акт № 0000059949 за демонтаж и монтаж на водомер. Твърди, че в указания срок, 4 оригинала на Акт № 0000059949 за демонтаж и монтаж на водомер, бил предоставен на съда и видно от протокола от второто съдебно заседание (08.11.2022г.), ищеца заявил, че „....Ако ответната страна потвърди, че положеният подпис на този Акт № 0000059949 за демонтаж и монтаж на водомер за „потребител" не е на представител на дружеството -потребител: „Р.Е." ЕООД, сме съгласни да се приеме като доказателство по делото и не оспорваме същия!''.