Решение № 450 от 05.11.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 450 гр. Благоевград, 04.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20211200500625 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба от ХР. К. СТ., ЕГН **********, от гр.

Благоевград, ул. „П.” № 11, ет. 2, чрез пълномощника му адв. И.Н., срещу Решение № 1443 от 13.02.2020г. по гр.д. № 1028/2019г. по описа на РС Благоевград, в частта му, в която е уважен като основателен предявения иск с правно основание 45 от ЗЗД и ответника ХР. К.

СТ. е осъден да заплати на М. ЗДР. Д., ЕГН **********, от гр. Благоевград, сумата 600лв., съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в резултат на увреждания, в резултат на неправомерно посегателство, извършено от дееца ХР. К. СТ., на 17.05.2017г. в гр. Благоевград, на ул. „П.” № 11, която лека телесна повреда е причинена от ответника ХР. К. СТ. на ищеца М. ЗДР. Д., отвръщайки на ищеца, като пострадал от също такава лека телесна повреда.

С въззивната жалба са наведени доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт и се иска неговата отмяна, като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Поддържа се с въззивната жалба че в настоящия случай поради приложението на реторсията от наказателния съд при постановяването на влязла в законна сила присъда, при условията на чл. 130 ал. 3 от НК, не е установена и доказана вината на ответника ХР. К. СТ., като по този въпрос не е налице влязъл в законна сила съдебен или административен акт. В този 1 смисъл поддържа се с въззивната жалба, че гражданският съд разглеждащ последиците от деЯ.ето не е следвало да прилага разпоредбата на чл. 300 от ГПК, а е следвало внимателно да анализира и обсъди действията и поведението на ищеца М. ЗДР. Д. и отговорността му за случилото се на 17.05.2017г., досежно получените от него „увреждания”, като се установи от кого са били нанесени тези увреждания и налице ли е причинна връзка между тях и действията на ответника ХР. К. СТ..

С жалбата е наведено оплакване срещу изводите на първоинстационния съд, който е приел че в случая са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, както по отношение на действията на ХР. К. СТ., така и досежно действията на ищеца по настоящото дело М. ЗДР. Д.. Поддържа се с въззивната жалба от пълномощника на жалбоподателя, че при анализ на събраните доказателства в тяхната съвкупност и най- вече на събраните по делото гласни доказателства се установява, че при възникналия инцидент не е било възможно да се установи по категоричен и безспорен начин от кого точно са били причинени тези увреждания, тъй като в случилото се са участвали и други лица освен страните по настоящото дело, поради което останала е недоказана причинно следствената връзка между действията на ХР. К. СТ. и уврежданията получени от въззивника М. ЗДР. Д..

Навадени са доводи с жалбата по настоящото дело, че при липса на безспорно установен факт на вина у ответника, постановеното решение се явява незаконосъобразно и поради това се иска като краен резултат отмяната му от въззивния съд.

Алтернативно и в случай че съдът не приеме като основателни доводите за недоказаност на вината на ответника за осъществяването на деЯ.ето от което за ищеца се претендират настъпването на неимуществени вреди, с въззивната жалба се оспорва размера на присъденото обезщетение от първоинстационния съд, като прекомерно завишено, с оглед на конкретните факти и обстоятелства установени по делото.

Излагат се съображения, че съобразно константната съдебна практика в понятието „неимуществени вреди” се включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия- претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята съвкупност всички негативни емоционални изживявания на увреденото лице, намиращи не само отражение върху психиката, но създаващ и емоционелен дискомфорт за определен период от време и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви на здравословното му състоЯ.е.

Поддържа се с въззивната жалба, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, следва да се отчетат характера и степента на физическото увреждане, начинът на извършването му, обстоятелствата при които дейнието е осъществено, възрастта на увреденото лице, отраженията в психиката му, социално икономическата обстановка и др. Не е без значение и продължителността на лечението и извършените медицински манипулации, переспеткивата за отщумяване на увреждането или настъпването на трайни неблагоприятни последици. Възможността на увреденото лице да продължи трудовата си дейност и да се социализира. Принципът за справедливост изисква репариране на причинените вреди в най- пълна степен, при обезщетяване чрез паричен 2 еквивалент на причинените болки и страдания, настъпили в резултат на вредоносното въздействие.

Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, доколкото поддържа се с въззивната жалба че при оценката на събраните доказателства съдът не е съобразил посочените в жалбата обстоятелства, релевантни за определянето на справедливо обезщетение за неимуществени вреди. Така в показанията на съпругата на пострадалия се съдържат данни, че той е имал само увреждане на пръста, което му е пречело да работи, имал и главоболие.

При определяне на размера на обезщетението, първоинстанционният съд е обсъждал и други наранявания на М. ЗДР. Д., за които не се установява по категоричен и безспорен начин от кого и кога са били причинени.

Поддържа се с въззивната жалба становище за прекомерна завишеност на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, доколкото липсва съпоставимост на присъдените обезщетения на пострадалия ХР. К. СТ. в наказателния процес и на ищеца М. ЗДР. Д. в процеса пред гражданския съд, като при относително по- леки увреждания, е било присъдено по- високо обезщетение и поради това обжалваното решение на РС Благоевград е несправедливо.

При изложените съображения с жалбата, иска се от въззивния съд, да отмени обжалваното решение на РС Благоевград, като неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, като необосновано от събраните доказателства, и да постанови ново решение с което да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 45 от ГПК като недоказан и неоснователен, а алтернативно се поддържа искане за намаляване на размера на присъденото обезщетение, поради прекомерната му завишеност.

Направено е искане за присъждане на разноските по делото пред настоящата съдебна инстанция, както и при уважаване на оплакванията с въззивната жалба, корекция и на разноските присъдени с обжалваното решение на РС Благоевград.

В предвидения по чл. 263 ал.1 от ГПК двуседмичен срок, по делото не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК намери подадената въззивна жалба за допустима, като подадени в срока за обжалване, от легитимирана страна, с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна, като е насочена срещу съдебен акт на първоинстанционния съд, за които е изрично предвидена от закона възможност за инстанционен контрол от по- горната съдебна инстанция.

В насроченото от въззивния съд открито съдебно заседание, пълномощникът на въззивникаадв. Н., поддържа съображенията от правна страна, изложени във въззивната жалба, като моли съда да отмени обжалваното решение на РС Благоевград, алтернативно- да намали размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди като прекомерно завишено и несправедливо с оглед на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

В пледоариите си при устните състезания по делото пред въззивната съдебна инстанция, 3 пълномощникът на въззиваемия- адв. С., моли съда да остави въззивната жалба без уважение, тъй като е неоснователна, като потвърди обжалваното решение на РС Благоевград като правилно и обосновано, както и да присъди разноските на въззиваемата страна в производството пред ОС Благоевград.

За да се произнесе в рамките на законовите си правомощия, въззивният съд съобрази следното:

Производството е образувано пред първоинстнационния съд, по предявен иск с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД.

Предявен е осъдителен иск за неимуществени вреди от ищеца М. ЗДР. Д., ЕГН **********, от гр. Благоевград, ул. „П.“ № 11, ет. 1, срещу ответника- ХР. К. СТ., гр. Благоевград, ул.

„П.“ № 11, ет. 2, с който се иска същия да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 1 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в претърпени болки и страдания, унжиения и стрес, причинени виновно от ХР. К. СТ., в резултат на престъпление по чл. 130 ал. 2 от НК, извършено на 17.05.2017г., в гр. Благоевград, на ул. „П.“ № 11, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на деЯ.ето 17.05.2017г.

Сочи се с исковата молба, че страните по делото са съседи и роднини/ вуйчо и племенник/, като от години отношенията между тях са влошени от спорове за ползването на таванската част от жилищната сграда, която е неподелена и съставлява обща част. Поддържа се от ищеца М. ЗДР. Д., че от години ответникът ХР. К. СТ. и семейството му, които живеят на по- горния етаж, са ограничили достъпа до тавана на сградата, като са поставили врата с каса на тавана и са струпали свой багаж на стълбището към тавана, с което препятстват ползването на тавана от останалите съсобственици в жилищната сграда. За тези спорове е образувано и се води гражданско дело.

На 17.05.2017г. около 16.00 часа, въззивникът М. ЗДР. Д., отново помолил съпругата на ответника да бъдат преместени вещите за да бъде освободен достъпа до тавана и за останалите собственици на жилищната сграда.

Сочи се в ИМ че около 19.30-20.00 часа, по- късно същия ден, между М. ЗДР. Д. и ХР. К.

СТ. въникнал поредния спор, който се състоял в двора на жилищната сграда. Поради влошените от дълго време отношения и натрупаното напрежение, спора бързо прераснал в сбиване, в което освен М. ЗДР. Д. и ХР. К. СТ., участие взели и съпругата на ищеца- А. Д.а и дъщерята К. Д.а и съответно съпругата на ответника- Б. С.а и нейната дъщеря К. С.а, които разтървавали биещите се мъже и се опитвали да предотвратят сбиването.

В крайна сметка инцидента бил прекратен след намесата на полицейските органи, които пристигнали на място, а на участващите лица били съставени протоколи за полицейство предупреждение.

Исковата претенция пред първоинстанционния съд е основана на доводи, че при сбиването между страните по делото, на М. ЗДР. Д. били нанесени травми, от които той търпял болки и страдания и които се отразили съществено и неблагоприятно върху начина му на живот през 4 следващите няколко дни- въззивника се оплаквал от главоболие и го болял пръста на ръката, поради което той не може да изпълнява обичайните си действия и да работи, тъй като е бояджия по професия.

Поддържа се с исковата молба пред първоинстационния съд, че освен физически болки и страдания, въззивникът М. ЗДР. Д. преживял и дълбок емоционален стрес, като притесненията през време на развилото се наказателно производство по НЧХД № 1062/2017г. по описа на РС Благоевград, му причинили допълнителен дисбаланс и унижение.

Поради изложеното предявен е иск за репариране на вредите от претърпените неимуществени вреди от М. ЗДР. Д., в резултат на получените от него увреждания, при инцидента състоял се на 17.05.2017г., насочен срещу ответника ХР. К. СТ..

В срока за отговор по реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК, ответникът ХР. К. СТ., оспорва предявения иск като допустим, но неоснователен. Възразява се от въззиваемия- ответник пред първоинстанционния съд, че наказателното производство е инициирано по подадена от него частна тъжба и с влязла в законна сила присъда, ищеца М. ЗДР. Д. е бил признат за виновен по повдигнатото срещу него обвинение по чл. 130 ал.2 от НК, като срещу него е бил уважен и предявения граждански иск за неимуществени вреди, за сумата 500лв.