Решение № 54 от 17.03.2025, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Шумен, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: София Анд. Радославова

Членове:

Нели Г. Батанова

Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова в присъствието на прокурора М. Й. С. като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243600600704 по описа за 2024 година

Производство по чл. 313 и следващите от НПК.

С присъда № 52 от 21.11.2024 год. постановена по НОХД № 20243630200194 по описа за 2024 година Районен съд – Шумен е признал подсъдимия М. Ш. Д., ЕГН **********, за виновен в това, че на 28.11.2023г. в гр. Шумен, не е изпълнил Заповед за защита от домашно насилие № 4/24.01.2023г. на Районен съд- гр. Шумен, издадена с Решение № 57/24.01.2023г. по гр.д. № 1/2023г. по описа на Районен съд-гр. Шумен, влязло в сила на 24.01.2023г., като е нарушил задължението си да се въздържа от упражняването на психическо насилие спрямо Р. М. Т., ЕГН ********** за срок от 12 месеца, считано от 04.01.2023г., поради което и на основание чл. 296, ал. 1 от НК и на осн. чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание “Глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева.

Със същата присъда съдът е признал подсъдимия М. Ш. Д., ЕГН **********, за невиновен в това, че на 28.11.2023г. в гр. Шумен се е заканил с убийство на Р. М. Т., ЕГН ********** с думите „Ще те убия! Няма да живееш!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх у Р. Т. за осъществяването му, като деянието е извършено в условията на домашно насилие, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3 във вр. с ал. 1 от НК вр. чл.304 от НПК го е оправдал.

Съдът се е произнесъл по направените по делото разноски и веществени доказателства.

Против присъдата е депозиран протест от Районен прокурор на Районна прокуратура-гр.Шумен. Счита присъдата на първоинстанционния съд за неправилна, незаконосъобразна и необоснована в частта й, с която подс. М. Д. е бил признат за невинен в извършването на престъплението по чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3 във вр. с ал. 1 от НК, за което е 1 бил предаден на съд. Намира, че присъдата е правилна и законосъобразна в частта й, с която подс.М.Д. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.296, ал.1 от НК, но неправилно е бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78А от НК, тъй като са налице множество престъпления по смисъла на чл.23, ал.1 от НК и следва да му бъде определено наказание за всяко от двете деяния, посочени по-горе, след което да му бъде наложено общо такова по реда на чл.23 от НК, а именно по-тежкото между двете наказания.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Шумен поддържа протестът в съдебно заседание. Счита, че Районният съд – Шумен не е постъпил правилно като не е кредитирал показанията на пострадалата, които са най-близки до датата на инцидента, които намира за последователни, логични и подкрепени в същото време от останалите показания събрани по делото. Предлага протестът да бъде уважен.

Гражданският ищец и частен обвинител Р. М. Т. заявява, че не иска да бъде наказан бившия й съпруг за закана за убийство.

Защитата на подсъдимия счита, че в случая няма нито едно доказателство, което да подкрепя обвинителната теза на прокуратурата, съответно квалификацията по чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3, във вр. с ал. 1 от НК, защото самата пострадала и в съдебните заседания и в разпити в досъдебното производство ясно е заявила намеренията си и защо е постъпила по този начин. Поради което моли да се потвърди присъдата в тази част, която е протестирана от прокуратурата и да се остави без уважение протеста на Районна прокуратура – Шумен.

Подсъдимият М. Ш. Д. се яви на първото съдебно заседание, където по свое желание даде обяснения. Категорично заяви, че не е заплашвал пострадалата и не е отправял реплики за закана с убийство. Следващото съдебно заседание се проведе в негово отсъствие.

Въззивният съд при проверка на присъдата по посочените основания и изцяло служебно, съгласно правомощията си по чл. 313 и следващите от НПК, констатира следното:

От събраните по делото гласни и писмени доказателства, приетата експертиза и възпроизведените звукови и видео файлове съдът приема установената фактическа обстановка, която се възприема и от въззивния съд и която е следната:

Подсъдимият М. Ш. Д. и Р. М. Т. са бивши съпрузи. След развода си, двамата живеели в гр. Шумен в различни жилища.

През м.декември 2022 година св. Т. подала молба до PC - Шумен по реда на ЗЗДН. В Районен съд-Шумен било образувано гр.дело №1/2023г., като с Решение №57/24.01.2023г. по това дело е била издадена Заповед за защита от домашно насилие № 4/24.01.2023г., съгласно която са постановени мерки за защита срещу домашно насилие спрямо подс.М.Д., като съда го е задължил да се въздържа от упражняване на психическо и физическо насилие по отношение на пострадалата Р.Т.. Със същата заповед му се забранявало да приближава жилището на св. Т., находящо се в с. Борци, общ. Венец, област Шумен, както и местата за социални контакти и отдих на същата. Срока на действие на тези мерки бил 1 година, считано от 04.01.2023г. Тази заповед била връчена лично на подс.Д. от полицейски служител в РУ-Шумен на 10.02.2023г.

На 28.11.2023г., около 10:15ч. св. Т. излязла от жилището си в гр. Шумен и тръгнала към спирка на градския транспорт, намираща се до магазин „Кауфланд“, в близост до МБАЛ - Шумен. До автобусната спирка спряла за да изчака пристигането на автобуса.

По същото време подсъдимият видял бившата си жена на спирката, отишъл до нея и поискал да разговарят. Казал й, че желае отново да заживеят заедно, но Т. заявила, че не е съгласна и не желае да живее с него. Междувременно пристигнал автобуса и тя се качила в него. Слязла на автобусната спирка в близост до кооперативния пазар в гр. Шумен и тръгнала пеша по ул. „Христо Смирненски“ гр. Шумен. Подсъдимият М. Д. последвал с лекия си автомобил, автобуса от градския транспорт, в който се качила св. Т. и когато тя слязла от него, той спрял автомобила, паркирал го и тръгнал с бързи крачки след нея, за да я 2 настигне.

Движейки се на отсрещния тротоар по ул. „Хр. Смирненски“, се приближил до пострадалата и започнал да й крещи на турски език, като я обвинявал, че ходи по мъже, обиждал я, наричайки я „курва“. Св. Т. започнала да тича по улица „Хр. Смирненски“. По същото време на улицата се намирали св. Н. В. Н. и В. Д. Н., които били съпрузи. Р. Т. им казала, че Д., който е неин бивш съпруг я преследва и ги помолилата да посочат адреса на който се намира. Те не разбрали смисъла на отправените думи към св. Т., тъй като подс. крещял на турски език, а св. Н. не владеели този език. Св. Т. им превеждала на български език, като им съобщила, че това което крещи подсъдимият на турски език, са закани за убийство към нея, въпреки че знаела, че това не е вярно. Свидетелите Н. приели думите на пострадалата, че й е отправена заплаха с убийство от подсъдимия, за истина. Същевременно свидетелите възприели, че подс. говори със заплашителен тон на турски език към пострадалата и забелязали, че св. Т. е изплашена и притеснена от поведението на подсъдимия към нея. Междувременно св. Т. се обадила от мобилния си телефон на ЕЕНСП 112 и съобщила за случилото се, а подс. Д. си тръгнал. Малко по - късно на местопроизшествието пристигнали служители на РУ на МВР - Шумен, пред които св. Т. обяснила случилото се.

По - късно същия ден - на 28.11. 2023г. подс. Д. бил отведен в сградата на РУ на МВР - Шумен за изясняване на случая. Там бил задържан по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок от 24 часа, със заповед за задържане на лице peг. № 337/28.11.2023г.

С протокол за доброволно предаване от 12.12.2023г. лицето В.П. М. предала на служител от РУ на МВР - Шумен компактдиск, съдържащ видеозапис от външни камери за видео наблюдение, монтирани на частен имот, находящ се на ул. „Хр. Смирненски“ в гр.

Шумен. Същият е приложен като веществено доказателство по делото.

Изложената фактическа обстановка се установява от частично кредитираните показанията на разпитаните в с.з. свидетели Н.Н. и В.Н.а, на приобщените на осн. чл. 281, ал. 5, във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК показания на св. Н.Н. и на св. В.Н.а; от разпита на пострадалата Р. М. в с.з. на 03.10.2024г. и от заявеното от нея в с.з. проведено на 21.11.2024г., които показания съдът кредитира, както и от частично кредитираните първоначални показанията дадени от пострадала Р. М. в с.з., проведено на 17.07.2024г.; от показанията на свид. Г. Г. и свид.С.Д. полицейски служители; от приложения по делото СD на стр.40 от ДП № 1119/2023г. по описа на РУ Шумен; от приложеното и прието заключение на комплексна психолого - психиатрична съдебна експертиза, от възпроизведените в съдебно заседание звукови и видео файлове от ЕЕНСП – 112, както и от присъединените на основание писмени доказателства по делото.

По делото е назначена комплексна психолого психиатрична съдебна експертиза. В заключението на същата експертите посочват, че декларираният от пострадалата страх, възникнал в обсъжданата ситуация от 28.11.2023 г., се установява основно от нейните показания. В детайлните описания липсва информация за белези на интензивна страхова реакция. Наличното преживяване не е доминирало изцяло психиката на освидетелстваната и личностовите механизми за контрол са били налице. В момента на инцидента Т. е описала опасения, боязън, но не и страх в тази интензивност, която е характерна за страха като преживяване, което може да блокира механизмите за контрол. Тя добре е съумяла да организира поведението си, да информира близки, да се обади на полицията, което сочи, че не е налице интензивна страхова реакция. Осв. описва последователни и целенасочени действия, свързани с оценка и съобразяването на фактите, както и формиране на адекватен поведенчески отговор. Взаимоотношенията на Т. с бившия й съпруг преди инцидента са били многопланови и динамични, с очертани проблеми - чести конфликти, взаимно отправени закани и обиди между тях. В тази връзка събитията, обект на настоящата експертиза, са съответни като цяло на описания модел на техните интерперсонални 3 отношения до този момент и не носят изненадващ характер за осв. Няма информация от самата осв. или от медицинска документация за предхождащо или следващо случилото се психично заболяване. Степента на тревожност е съразмерна на стимула, който я е предизвикал и не е довела до абнормни прояви. Експертите сочат, че пострадалата може би се е възползвала от създадената ситуация за да намери някакво решение на неуредените им с бившия съпруг имуществени отношения.

По обвинението по чл. 144, ал. 3, т.1 и т.3 във вр. с ал. 1 от НК. Заканата с престъпление против личността на пострадалия, когато това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му е особена форма на престъпно въздействие.

Престъплението по чл. 144, ал. 3 НК - закана с убийство, е квалифициран състав на престъплението по чл. 144 ал. 1 НК - закана с престъпление. За престъплението по чл. 144, ал. 3 НК не се изисква в момента на заканата у извършителя да има оформено решение да извърши убийство, нито да е действал с годно средство и при условия, при които резултатът реално може да настъпи. Съгласно ТР 53-89-ОСНК, ”За състава на престъплението по чл.144, ал.3 от НК не е необходимо деецът, когато отправя заканата, да има предварително оформено решение да извърши убийство и да действа в осъществяване на взетото решение.

За осъществяване на това престъпление от обективна страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. От субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха. Не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. Тези обстоятелства следва да се преценят каквито са били по време на извършване на деянието”. Със заканата се цели промяна в поведението и действията на заплашения противно на волята му в искана от дееца насока.