Определение № 25431 от 14.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25431 гр. София, 14.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20261110107677 по описа за 2026 година

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр. София, 14.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 7677/2026 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Подадена е молба с вх. № 197444/19.06.2026 г. от Столична община за допълване на Протоколно определение от 18.06.2026 г., постановено по гр. д. № 7677/2026 г. по описа на С Р С , I I Г. О., 156-ти състав в частта за разноските. Твърди, че производството било прекратено, поради оттегляне на иска. Поддържа, че като ответник бил подал отговор на исковата молба с искане за присъждането на деловодни разноски, като в о. с. з. се бил явил процесуален представител. Навежда доводи, че не е станала причина за завеждане на производството, поради което на основание чл. 78, ал. 4 ГПК се дължали деловодни разноски. Иска допълване на определението в частта за разноските.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е подаден отговор на молбата, като се сочи, че същата е неоснователна. Твърди, че в случая действително производството било прекратено на основание чл. 232 ГПК, като ответника имал възможност да ангажира списък по реда на чл.

80 ГПК, но такъв не бил представен, като пропуска не можел да се санира с искане за присъждането на юрисконсултско възнаграждение в молба по чл. 248 ГПК. Поддържа, че ако се дължало изобщо юрисконсултско възнаграждение, то същото следвало да бъде в минимален размер за подаването на отговор на исковата молба. Навежда довод, че следва да се вземе предвид факта, че молбата по чл. 232 ГПК е била подадена преди о. с. з., като именно в същото същата била докладвана от съда, поради което деловодните разноски не следвало да са в тежест на страната. Иска молбата да бъде оставена без уважение, 1 евентуално присъждането на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, като по същество съдът намира, че същата е основателна.

От отговор на исковата молба с вх. № 143128/05.05.2026 г. (л. 37 – 42 в кориците на делото) се изяснява, че ответника е поискал присъждането на деловодни разноски, в т. ч. за юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно правилото на чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото освен когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение, в който случай се прилага ал. 9.

По същество съображенията на ответника по молбата във връзка с приложение на разпоредбата на чл. 80 ГПК са такива не за неоснователност, а за недопустимост на молбата, като същите са неоснователни, тъй като съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК „Според чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Следователно представянето на списък по чл. 80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските. Този списък съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени, поради което няма пречки да бъде инкорпориран, както в исковата молба, така и в жалбата като част от нея, ако страната счита, че направените към този момент разноски изчерпват разходите й по водене на делото. Различен е въпросът за доказване на тези разходи. Доказването е относимо към основателността на искането за присъждането им, а не към неговото процесуално въвеждане, поради което и представеното в производството доказателство за направен един разход не може да замени списъка по чл. 80 ГПК и свързаните с непредставянето му правни последици по чл.

80, изр. 2 ГПК.“. В случая липсва произнасяне от съда, поради което е налице хипотеза на допълване на определението в частта за разноските, като списъкът по чл. 80 ГПК е ирелевантен. Следователно молбата следва да бъде уважена.

С оглед правната и фактическата сложност на и предвид правилото на чл. 78, ал. 4, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП на ответника следва да бъде присъдена сумата от 102,23 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.

Така мотивиран, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Протоколно определение от 18.06.2026 г., постановено по гр. д. № 7677/2026 г. по описа на СРС, I I Г. О., 156-ти състав в частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК: 121718407 да заплати на СТОЛИЧНА ОБЩИНА, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 33, сумата от 102,23 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение за 2 първоинстанционното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението до страните с частна жалба пред Софийският градски съд.

Препис от определението да се връчи на страните!

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3