Определение № 855 от 09.06.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 855 гр. Благоевград, 09.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно гражданско дело № 20261200500587 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал.1 т. 2 от ГПК във вр. с чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба/частна жалба/ от жалбоподателят „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адресна управление: гр. София, ул.“Московска“ № 19, чрез юрисконсулт П.

В., срещу Определение № 340 от 26.02.2026г., от открито съдебно заседание по ч.гр.д. № 25/2026г. по описа на РС Разлог, с което съдът е осъдил на осн. чл. 78 ал. 4 от ГПК- „Банка ДСК“ АД да заплати на П. И. Н., ЕГН ***, адвокатско възнаграждение в размер на 200евро.

Поддържат се с частната жалба оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното определение на съда в частта му за разноските, като на осн. чл. 248 от ГПК иска се същото да бъде изменено.

Поддържа се с частната жалба че по гр.д. № 25/2026г. по описа на РС Разлог, липсват представени доказателства за реално за плащане на присъденото адвокатско възнаграждение, поради което същото не е дължимо.

Излагат се доводи с молбата/частна жалба/, че съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1 и може да преценява цената на предоставените услуги в зависимост от фактическата и правна сложност на делото. Следва да бъде съобразено задължителното за националния съд решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22. Според т. 56 от това решение, ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения, нарушава член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи националната правна уредба, която придава на тази наредба задължителен характер. При тази преценка в определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908 по описа за 2022 г. на I ТО съставът на ВКС е достигнал до извода, че въведеното с чл. 38, ал. 2 ЗА правило за 1 присъждане на възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да съобрази вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Затова нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага.

Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа.

Застъпва се становище, че първоинстанционното дело не се отличава с особена фактическа и правна сложност - не са събрани многобройни доказателства, няма конституирани други страни, няма последващи насрещни искове или възражения за прихващания. Извършените процесуални действия не кореспондират с определената от съда сума в размер по 200,00 евро, тъй като участието и ангажимента за защита се свежда до явяване в едно съдебно заседание.

Иска се от съда на основание чл. 248 от ГПК, съдът да измени протоколно определение № 361 от 04.03.2026г. по ч.гр.д. № 25/2026г. по описа на Районен съд - гр. Разлог в частта за разноските, с което „Банка ДСК" ЕД е осъдена да заплати на наследниците разноски в размер на 200,00 евро.

С писмен отговор на частната жалба, по реда на чл. 248 от ГПК, П. И. Н., чрез адв. Р., изразява становище че направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно. Оспорва се твърдението за липса на доказателства за реално заплатена сума, като се сочи че по делото е представен Договор за правна защита и съдействие и пълномощно, въз основа на които адв. Г. Р. е упълномощен да защитава и представлява страната по делото, като е уговорено и платено адв. възнаграждение в размер на 200евро.

Излагат се доводи, че макар по делото да е било проведено само едно съдебно заседание, то същото е било предшествано от проучване и подготовка на делото, като се изказва становище че платения адвокатски хонорар е изцяло съобразен както с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, така и с фактическат и правна сложност на делото. След като молителят „Банка ДСК“ АД е сезирал съда и е било образувано гр. дело, то съответно банката следва да понесе и разноските по делото.

При изложените съображения, иска се от съда да остави без уважение молбата на „Банка ДСК“ АД, за изменение на определението на РС Разлог в частта му за разноските.

За да се произнесе по искането за изменение на постановеното решение на РС Петрич и изменението му в частта за разноските, настоящият състав на ОС Благоевград, съобрази 2 следното:

Производството пред районния съд е било образувано по молба по чл. 51 ЗН, подадена от „Банка ДСК“ АД. Молителят е сочил, че с Договор за кредит за текущо потребление от 15.05.2017г. е предоставил на П. И. И., ЕГН **********, б.ж. на гр. Р., кредит в размер на 10 000 лв. След преустановяване плащането на суми по кредита и проверка установил, че кредитополучателят е починал. Сочи, че наследник по закон на П. И. И., ЕГН **********, е П. И. Н., ЕГН **********. Отправена е молба на осн. чл. 51 ал. 1 ЗН съдът да определи подходящ срок, в който П. И. Н. да заяви дали приема наследството, след което отказът или приемането да бъдат вписани в особената книга на съда.

След извършена справка за постоянен и настоящ адрес в НБДН, установява се че П. И. И., ЕГН **********, е с актуален адрес: ***. С Определение № 2823/11.12.2025г. по гр.д. № 2760/2025г. по описа на РС Казънлък, производството е прекратено поради местна неподсъдност и изпратено за разглеждане на РС Разлог.

Пред РС Разлог е било образувано ч. гр.д. № 25/2026г. по описа на РС Разлог.Съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, след като е изискал актуално удостоворение за наследници на починалата П. И. И., ЕГН **********.

Пред РС Разлог е представена Даклация за отказ от наследство от П. И. Н., ЕГН **********, с нотариална заверка на подписа на декларатора, с която същата декларира че прави отказ от наследството на покойната и баба- П. И. И., ЕГН **********, б.ж. на с. Е.. Представено е по делото и Удостоверение с изх. № 11/07.07.2020г. от администрацията на РС Разлог, с което се удостоверява, че на осн. чл. 52 от ЗН, във вр. с чл. 49 ал.1 от ЗН, е допуснато вписване в особената книга на РС Разлог- отказа на П. И. Н., ЕГН **********, от наследството останало от нейната баба- П. И. И., ЕГН **********, б.ж. на ***.

Производството по чл. 51 ЗН е приключило с постановяването на Определение № 340 от 26.02.2026 г. по ч.гр.д. № 25/2026г. по описа на РС Разлог, с което производството по делото е прекратено, поради липса на правен интерес от неговото водене. Със същото определение молителят „Банка ДСК“ АД, на осн. чл. 78 ал. 4 от ГПК, е била осъдена да заплати на П. И.

Н., ЕГН **********, адвокатско възнаграждение в размер на 200евро, за сторените разноски по делото.

Препис от определението е било изпратено на молителя чрез електронно съобщение по ЕПЕП.

На 26.03.2026г. молителят "Банка ДСК" АД е депозирала документ с вх. № 4489/26.03.2026г., озаглавен „молба“, в който са наведени оплаквания срещу постановеното Определение № 340 от открито съдебно заседание от 26.02.2026г. по делото, в частта му за разноските, с която молителят е осъден да заплати на П. И. Н., сторените от нея разноски по делото.

По допустимостта на искането:

Молителят е изложил своите оплаквания спрямо неправилното присъждане на разноски по делото в документ с вх. № 4485/26.03.2026г. Районният съд първоначално е администрирал този документ като искане по чл. 248, ал. 1 ГПК. В охранително производство обаче е 3 недопустимо подаването на искане по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските (виж определение № 1236 от 11.05.2015 г. по ч. гр. д. № 854/2015 г. на Апелативен съд - София). Съгласно чл. 540 ГПК за охранителните производства освен общите правила на този кодекс се прилагат съответно и правилата на исковото производство, с изключение на чл. 207 - 266 и чл. 303 - 388. Разпоредбата на чл. 540 ГПК, изрично изключва приложението на чл. 207-266 ГПК, сред които са и разпоредбите на чл.

248 ГПК. Правилото на чл. 540 ГПК изрично посочва, че разпоредбата на чл. 248 ГПК не намира приложение (виж определение № 5475 от 10.12.2024 г. по в. ч.гр. д. № 2394/2024 г. на Окръжен съд - Варна). По отношение на актовете, постановени в охранителните производства не е предвидена възможност да бъдат ревизирани в частта за разноските, съответно допълвани или изменяни, като с оглед на това и искането за подобно изменение се явява недопустимо и не следва да се разглежда (виж определение № 583 от 20.08.2018 г. по в. ч. гр.д.№ 337/2018г. на Окръжен съд - Ловеч, определение № 260501 от 12.08.2021г. по в. ч. гр. д. № 252/2021г. на Софийски окръжен съд, определение № 1891 от 19.05.2022 г. по в. ч. гр. д. № 901/2022 г. на Окръжен съд - Варна). Молбата по чл. 248 ГПК е недопустима в охранителното производство (определение № 727 от 25.02.2021 г. по в. ч. гр. д. № 224/2021 г. на Окръжен съд - Варна).

Поради изложеното правилото на чл. 540 ГПК изрично изключва приложението на разпоредбите на чл. 248 ГПК в охранителните производства. В случая обаче с обжалваното определение, районният съд е присъдил разноски между участниците в охранителното производство по чл. 51 ЗН, като е осъдил молителят „Банка ДСК“ АД да заплати на П. И. Н., ЕГН **********, разноски по делото в размер на 200евро, с което е постановил неправилен съдебен акт, срещу който на осн. чл. 540 ГПК молителят не може да се защити по реда чл.

248 ГПК. Затова следва да се направи внимателна преценка на характера на документ с вх.

№ 4485/26.03.2026г. и на възможността да се оспори съдебният акт, с който в охранително производство са присъдени разноски между участниците по делото.

Ако молителят инициира производство по чл. 51 ЗН, той се излага на възможността в негова тежест да бъдат неправомерно присъдени разноските, сторени от друг участник в процеса.

Ако съдът в производството по чл. 51 ЗН неправомерно присъди разноски в тежест на молителя, хипотетично не е налице горен предел на техния размер, поради което засягането на правната сфера на молителя би могло да бъде значително. След като молителят по чл. 51 ЗН бъде изправен пред риска да бъде осъден да заплати разноски, които по никакъв начин не би могъл да оспори, той би могъл да предпочете изобщо да не предяви своята молба по чл. 51 ЗН. Затова ако се възприеме становището, че решението по чл. 51 ЗН в частта за разноските не може да се измени по реда на чл. 248 ГПК заради чл. 540 ГПК и че същевременно в тази негова част то не подлежи на обжалване, би се достигнало до ограничаване на правото на достъп до съд на молителя по отношение на възможността му изобщо да инициира производство по чл. 51 ЗН.

Следователно становището, че решението по чл. 51 ЗН в частта за разноските не подлежи на обжалване, не би могло да бъде вярно, понеже ако се възприеме и логически бъде 4 продължено до край (reductio ad absurdum), би се достигнало до ограничаване на правото на достъп до съд на молителя по чл. 51 ЗН. Това би могло да обуслови и нарушение на чл. 6, § 1 на ЕКПЧ (виж в този смисъл § 67 от Решение от 12.07.2007 г. по дело Станков срещу България, жалба № 68490/01). Същевременно след като молителят инициира производство по чл. 51 ЗН, той би могъл неправомерно да бъде осъден да заплати разноски в значителен размер в полза на друг участник по делото. В този случай това би представлявало значително засягане на правната сфера на молителя, поради което на него следва да му бъде предоставено ефективно правно средство за защита (чл. 13 ЕКПЧ), чрез което да се осигури правото му на достъп до съд по отношение на претенцията му, че разноските са били неправилно присъдени в негова тежест.