Решение № 677 от 14.12.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 677 гр. Велико Търново, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Ивелина Солакова

Любка Милкова като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20234100500781 по описа за 2023 година

За да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от П.

Х. К. въззивна жалба против Решение № 513/24.07.23023г. , постановено по гр.д. № 531/2023г. по описа на Районен съд - Г. О., с което е отхвърлен предявеният на осн. чл. 30, ал.1 ЗН иск от П. Х. К., ЕГН **********, срещу М. В. Б., ЕГН ********** и Н. В. Д., ЕГН **********, за намаляване на саморъчно завещание от 12.04.2021 г., обявено на 27.05.2021 г., вписано в имотния регистър на Служба по вписванията при ГОРС с вх. рег.

№2043/27.05.2021 г., с което Х. П. К., ЕГН **********, бивш жител на гр. Г.

О. е завещал по равно на М. В. Б. и Н. В. Д. цялото си движимо и недвижимо имущество и възстановяване на 1/4 ид.части от запазената част на М. Н. К., б.ж. на гр. Г. О.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, както следва :

Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че наследникът на наследник със запазена част ( какъвто е жалбоподателят ) няма право да претендира възстановяване на нарушена запазена част на негов наследодател, защото като не го е упражнил приживе, последният се е съгласил със завещателното разпореждане. Неправилно са тълкувани мотивите на ППВС № 7/1973г.

Съдът не е приложил правилно материалния закон и изводите му не кореспондират със събраните по делото доказателства.

1

Развити са подробни съображения и е отправено искане към съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение и да уважи предявения иск .

В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба ответникът по същата Н. В. Д. заема становище за неоснователност на същата. Сочи, че волята на наследодателката на ищеца, която е имала право на запазена част от наследството, оставено от П. К., е недвусмислена. Това се виждало от обстоятелството, че преди обявяване на саморъчното завещание К. се разпоредила с имуществото, което би получила като наследство от своя съпруг, в полза на двете си внучки - ответниците по делото. Неправилно ищецът считал, че наследявайки по принцип правото за искане за възстановяване на запазена част, той може да измени волята на своята наследодателка по своя преценка. Именно затова според ответника по жалба законодателят е предвидил, че това право се наследява, но се упражнява единствено след изрично упълномощаване.

Отговор на жалбата от другия ответник по същата – М. В. Б. , не е постъпил.

В. Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността :

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта:

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за неправилно.

Съображенията за този извод са следните :

С исковата си молба ищецът П. Х. К., твърди, че е наследник на Х. П.

К., негов баща, починал на .......... г. След смъртта му останали наследници по закон - той, М. Н. К. - съпруга, ответниците М. В. Б. и Н. В. Д. – внучки, които 2 наследявали по право на заместване своята майка В. Х. Б. ( дъщеря на наследодателя), починала преди наследодателя. Твърди, че наследодателят завещал по равно в полза на ответниците М. Б. и Н. Д. със саморъчно завещание, обявено на 27.05.2021 г., цялото си движимо и недвижимо имущество. Съпругата на завещателя – М. Н. К. починала на ......... г. Ищецът счита, че с универсалното завещание оставено от неговия наследодател, е накърнена запазената част на преживялата съпруга М. Н. К., която тя имала от наследството от него.

В тази връзка, като наследник на М. К., ищецът отправя искане към съда да постанови решение, с което на основание чл. 30, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 3 от ЗН да намали завещанието на Х. К. в полза на ответниците и да възстанови запазената част от ¼ ид. част от наследството, оставено от наследодателя, в полза за М. К. Претендира разноски.

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответницата Н. В. Д. оспорва предявения иск. Посочва, че М. К. е получила в наследство следващата й се по закон част от наследствената маса, оставена от съпруга й Х. К., в качеството на законен наследник на последния.

Впоследствие извършила разпоредителна сделка с полученото в наследство от съпруга й имущество, като при изповядване на сделката се е легитимирала като наследник на съпруга си. Твърди, че наследодателката М. К.а е получила наследството от съпруга си в размер, указан от ЗН в качеството на законен наследник на съпруга си. Претендира разноски.

Ответницата М. В. Б. не е подала отговор на исковата молба.

От събраните по делото доказателства по категоричен начин се установяват твърденията на ищеца относно наличието на родствени връзки между него, двете ответници и техните наследодатели Х. П. К. и М. Н. К.

Установено е, че наследодателят Х. П. К. е починал на .........г. и е оставил за свои наследници по закон съпругата си М. К.а, ищеца – негов син и двете ответници- деца на починалата му преди това дъщеря. На 12.04.2021г. Х. К. е съставил саморъчно завещание, с което завещава на двете ответници- свои внучки, цялото си движимо и недвижимо имущество, което ще се намери след неговата смърт. Завещанието е обявено на 27.05.2021г., като ден преди това на 26.05.2021г. М. К. е сключила с двете ответници договор, по силата на който им прехвърлила собствеността върху идеални части от имуществата, останали в наследство от Х. К., съответстващи на нейния дял от наследството, срещу задължение на приобретателите за издръжка и гледане.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи :

Предявен е иск с правно основание чл. 30, ал. 1от Закона за наследството, който е основателен. Съображенията на въззивния съд в тази насока са следните :

Ищецът е наследник на своята майка, която се явява наследник със запазена част от наследството, оставено от Х. К.. Приживе тя не е упражнила своето право да поиска възстановяване на запазената й част от това наследство, макар и да й е било известно оставеното от наследодателя 3 завещание, което е универсално. След смъртта й, настъпила преди изтичането на петгодишния давностен срок за упражняване на това право, то е преминало към патримониума на ищеца, доколкото е наследимо. Тъй като ищецът се явява наследник по закон на М. К., той е легитимиран да предяви иск за възстановяване на нейната запазена част от наследството, оставено от съпруга й. Възражението на ответницата по жалба, че след като К.а не е упражнила приживе това свое право, е трябвало изрично да упълномощи ищеца да го упражни след нейната смърт, е неоснователно и не намира опора нито в закона, нито в задължителната съдебна практика.

Липсва основание да се приеме и че приживе М. К. е признала завещанието на съпруга си, доколкото към момента на нейната смърт не е бил изтекъл давностният срок, с изтичането на който се погасява правото й да иска възстановяване на запазената част от наследството. Обстоятелството, че преди да бъде обявено завещанието на Х. М. К. се е разпоредила с имущества, които са част от наследството, оставено от съпруга й, не може да бъде тълкувано в смисъл, че тя е изразила воля да зачете завещанието, както твърди ответницата по жалба. Напротив, самият факт, че К. е сключила възмезден договор с двете ответници означава, че тя е пожелала да се възползва от придобитото по наследство, а не да откаже да го получи.

Ето защо съдът приема, че ищецът е легитимиран да предяви иск за възстановяване на запазената част на своята майка от наследството, оставено от съпруга й. В този смисъл е и ППВС № 7/27.11.1973г., на което се е позовал и първоинстанционният съд, но възприемайки хипотеза, разрешена с постановлението, която не е приложима в настоящия случай.

Безспорно оставеното от Х. К. универсално завещание накърнява запазената част на неговата съпруга, която, съгласно разрешението на разпоредбата на чл. 29, ал. 3 от Закона за наследството, при наследяване от съпруг заедно с две деца, е ¼.

Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд обосновават извод за неправилност на обжалваното първоинстанционно съдебно решение. Същото следва да се отмени изцяло и да бъде уважен изцяло предявеният иск по чл. 30 , ал. 1 от Закона за наследството.

При този изход на делото ответниците следва да заплатят на ищеца сторените от него разноски за водене на делото пред двете съдебни инстанции, които възлизат на общо 1920 лв. , като всяка от ответниците следва да заплати по 960 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение № 513/24.07.23023г. , постановено по гр.д. № 531/2023г. по описа на Районен съд - Г. О. вместо което ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА по иск на П. Х. К., ЕГН **********, като наследник на 4

М. Н. К. б.ж. на град Г. О., починала на ........... г. с нотариален акт за смърт № 0119/18.02.2022г. на Община Г. О. завещателното разпореждане, направено със саморъчно завещание от 12.04.2021г.на наследодателя Х. П. К., бивш жител на град Г. О., починал на ....... г. съгласно акт за смърт № 1345/12.05.2022г. на Община В., район О., в полза на неговите наследници по закон М. В. Б., ЕГН ********** и Н. В. Д., ЕГН ********** до размера на ¼ ( една четвърт) идеална част, като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на наследника по закон М. Н. К. б.ж. на град Г. О., починала на ..........г. съгласно акт за смърт № 0119/18.02.2022г. на Община Г. О. в размер на ¼ ( една четвърт) идеална част от наследството, оставено от Х. П. К. .

ОСЪЖДА Н. В. Д., ЕГН ********** да заплати на П. Х. К., ЕГН ********** разноски по водене на делото пред двете инстанции в размер на 960 лв. ( деветстотин и шестдесет лева).

ОСЪЖДА М. В. Б., ЕГН ********** да заплати на П. Х. К., ЕГН ********** разноски по водене на делото пред двете инстанции в размер на 960 лв. ( деветстотин и шестдесет лева).

Решението подлежи на жалба в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5