Решение № 1215 от 25.06.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1215 гр. Пловдив, 25.06.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в публично съдебно заседание на девети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН

БЕКЯРОВ при участието секретаря Виолина

Шивачева като разгледа докладваното от съдията АНД № 1342/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, XI н.с. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба от А.И.Т. с ЕГН ********** срещу наказателно постановление (НП) № 18-1030-011627 от 18.12.2018 г., издадено от началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (нататък ЗДвП) му е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП поради неправилно приложение на закона при провеждането на административнонаказателното производство, свързано със паралелното съществуване на две производства по налагане на санкция на жалбоподателя.

Не е постъпило е становище от въззиваемата страна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява частично основателна, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

Собственик на лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „пасат“ с VIN

№ *********** е жалбоподателят А.Т..

На 28.09.2018 г. около 17:40 часа в гр.

Пловдив на ул. „Константин Геров“ до № 5 жалбоподателят управлявал собственият му лек автомобил, когато бил спрян за проверка от служители на 01 РУ към ОД на МВР Пловдив. Последните нямали правомощия за установяване на нарушения по ЗДвП и по тази причина бил изпратен патрул на с-р Пътна полиция. На място пристигнал актосъставителят П.П., който установил по показанията на служителите С.В. и А.Д., присъствали към момента на спирането на водача, че последният е управлявал лекия си автомобил. Установил след справка в системата на МВР, че автомобилът не е регистриран. Поискал от жалбоподателя СУМПС и контролен талон, така и свидетелство за регистрация на МПС. Такива обаче водачът не предоставил, защото не били у него.

По този повод бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия Д бл. № 949362 от 28.09.2018 г. в присъствието на нарушителя за нарушение на чл. 140, ал. 1, пр.

1, ал. 100, ал. 1, т. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Актът е връчен на жалбоподателя, от който възражения не са постъпили.

Поради съмнение за извършване на престъпление материалите от преписката са изпратени на прокурор от Районна прокуратура Пловдив за становище по образуване на досъдебно производство. По този повод случаят е заведен по пр.пр. № 9296/2018 г. по описа на същата прокуратура и с постановление от 12.11.2018 г. наблюдаващият прокурор е отказал да образува наказателно производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК, тъй като е приел, че деянието не представлява престъпление поради малозначителността на извършеното.

Преписката е изпратена обратно на наказващия орган, който с оглед установяването на нарушението с АУАН и предвид отказа за образуване на досъдебно производство, е издал и обжалваното наказателно постановление № 1030-011627 от 18.12.2018 г. на началник група към ОД на МВР Пловдив, с-р Пътна полиция. С последното на жалбоподателя Т. е била наложена на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1-3 и чл. 175, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП глоба в общ размер на 220 лв. за нарушенията посочени в АУАН.

Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел П.П. – актосъставител. Съдът кредитира показанията му като логични, непротиворечиви и съответстващи на останалите доказателства по делото. Същият заявява, че си спомня конкретната ситуация и дава показания, свързани с детайли от установената фактическа обстановка. Посочва, че са извършени справки за регистрацията на лекия автомобил, че друг патрул е предприел действия по спиране и проверка на водача, който управлявал, и това обстоятелство му станало известно от данните изложени от тях, както и че жалбоподателят е поел отговорност да предостави талон на автомобила по държавата му на последна регистрация, но това не било сторено.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – АУАН серия Д бл. № 949362 от 28.09.2018 г., два броя докладни записки, постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 12.11.2018 г. на Районна прокуратура Пловдив, справка за нарушител/водач и заповед № 8121з-515/14.08.2018 г. на МВР.

Връчването на НП и собствеността върху лекия автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат“ с VIN № *********** не се оспорва от жалбоподателя и въззиваемата страна.

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН отговаря на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание, а материалната компетентност на административнонаказващия орган (АНО) и актосъставителя следва от така представената заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР.

При съставянето на АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание на жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на обстоятелствата на нарушението, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Още към момента на връчване на АУАН жалбоподателят е имал възможност да направи своите възражения и се е възползвал от това си право, като е отразил, че няма възражения чрез категоричното „не“.

Към момента на установяване на нарушението с АУАН собственикът на лекия автомобил, т.е. жалбоподателят, е бил известен и актът е съставен в присъствието му, с което е съобразено правилото на чл. 40 от ЗАНН.

При издаването на атакуваното НП обаче са допуснати нарушения, които биват оценени като съществени пороци и които водят до накърняване правото на защита на жалбоподателя по отношение на прилагането на материалния закон относно вмененото нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Изискванията за съдържание в административнонаказателното производство са императивни по характера си и са въведени с изрични законодателни разпоредби. За НП това е нормата на чл. 57 от ЗАНН, който в ал. 1, т. 6 изисква посочване на законовите разпоредби, които са били нарушени, включително и основанието за налагането на глобата.

Санкционната норма на чл. 175, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП, която съдържа в себе си материалноправните норми, нарушението на които обуславя налагането на наказание, въвежда хипотезата за санкционирането на водач, при условие че управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места. Това именно е и основанието, което наказващият орган е приложил към нарушената норма на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за да наложи визираната в санкционната норма глоба. От друга страна посочената разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП въвежда задължение за регистрация на МПС и ремаркета, за да бъдат допуснати до движение по пътна мрежа, т.е. е за управление на МПС, което не е регистрирано. Има ли такъв ред за регистриране и конкретното неизпълнение на това задължение с посочване на действието на управление на нерегистрирано МПС по надлежния ред сочи съвсем друга норма – тази на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.

Посочената от фактическа страна обстановка както в АУАН и НП, така и възприетата от съда при оценка на доказателствата се свежда до управление на МПС, което въобще не е регистрирано.

Следователно няма как да бъде свързано с наказание за управление на МПС, на което регистрационните табели не са поставени на определените за това места (чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП), тъй като такива табели не би трябвало изобщо да съществуват. Описанието на нарушението съвпада на хипотезата на нормата на чл.

175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, която предвижда санкция именно за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Следователно като е приложил санкционната норма на чл. 175, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП (без да се има предвид, че не съществува предложение първо в закона) наказващият орган неправилно е приложил материалният закон, като в НП е посочил разпоредба, която не третира релевантния случай, вместо да квалифицира поведението на водача за неизпълнение на задълженията му по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, която е правилната според съда квалификация на случая, и да му наложи наказание именно въз основа на нея.

Намерила приложение в НП, нормата на чл. 175, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП засяга правата на санкционираното лице, като въз основа на едни установени индивидуализиращи обстоятелства от фактическа страна, се налага наказание за други неустановени по делото, което създава неяснота за извършеното нарушение и законовото основание да се понесе отговорност за него. Именно затова може да се приеме, че нарушителят не е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му от фактическа и правна страна. Нарушението не би могло да бъде отстранено по силата на разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Недопустимо е по реда на същия член да се отстранява допуснато нарушение, свързано с ангажиране в НП на отговорност за нарушение различно от посоченото в АУАН такова - с дадената му правна квалификация и описание от фактическа страна. Същевременно нарушението не може да бъде санирано и пред въззивната инстанция. Това налага наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно в частта, засягаща нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Относно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП както в АУАН, така и в НП е описано, че деецът не е представил при проверката СУМПС и контролен талон. Съгласно трайната съдебна практика непредставянето на всеки един от документите съставлява самостоятелно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Така изрично Решение № 334/14.02.2019 г. по КНАД № 3730 по описа за 2018 г. на Административен съд Пловдив. В същото време съгласно санкционната част на НП за двете нарушения е наложено едно общо наказание, а именно глоба на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1, 2 от ЗДвП в размер на 10 лв.

Процедирайки по този начин наказващият орган е допуснал нарушение на чл. 18 от ЗАНН, съгласно който, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, за всяко нарушение се налага отделно наказание, което се и изтърпява отделно.

Допуснатото от АНО нарушение на чл. 18 от ЗАНН е безусловно основание за отмяна на НП - така Решение № 826 от 16.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 464/2018 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 344 от 16.02.2018 г. по к. адм. н. д. № 3362/2017 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1097 от 16.05.2018 г. по к. адм. н. д. № 625/2018 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1097 от 16.05.2018 г. по к. адм. н. д. № 625/2018 г. на XXI състав на Административен съд Пловдив. Това представлява съществено нарушаване на процесуалните правила по налагане на наказание на нарушителя с НП, което ограничава правата му до степен, че последният не може да установи за кое по-точно нарушение му се налага санкцията от 10 лв., така че да може да организира защитата си по адекватен начин.