Решение № 231 от 20.08.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Стара Загора, 20.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Атанас Д. Атанасов

Орлин Н. Летов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно гражданско дело № 20255500500234 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 2/10.01.2025 г. по гр. д. № 595/2024 г. на Районен съд – Раднево са частично уважени предявените от Р. В. С., ЕГН **********, срещу „Мини Марица - изток“ ЕАД, ЕИК 833017552, обективно кумулативни съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, както следва: 1/ за присъждане на сумата от 207773,56 лева – обезщетение за имуществени вреди /претърпени загуби/ от реализирана на 08.01.2023 г. злополука, приета за трудова с разпореждане № 4/20.02.2023 г. на ТП на НОИСтара Загора /този иск е отхвърлен над сумата от 207773,56 лева до пълния претендиран размер от 421000 лева/ и 2/ за присъждане на сумата от 250000 лева – обезщетение за настъпили вследствие трудовата злополука от 08.01.2023 г. неимуществени вреди /този иск е отхвърлен над сумата от 250000 лева до пълния претендиран размер от 350000 лева/. Със същото решение съдът е отхвърлил изцяло предявеният срещу дружеството обективно кумулативно съединен иск със същата правна квалификация за заплащане на сумата от 115200 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от трудово възнаграждение до пенсионна 1 възраст.

За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че по делото се установява наличието на всички материални предпоставки за ангажиране имуществената отговорност на работодателя на основание чл. 200, ал. 1 КТ. Съдът е приел, че в случая ищецът е претърпял имуществени вреди /загуби/ на стойност от общо 421000 лева, включващи 189000 лева за изработка на протези, други 204000 лева за микропроцесорни колена С LEG4, както и 28000 лева за поддръжката им за една година. От тази сума на основание чл. 200, ал. 4 КТ съдът е приспаднал полученото от ищеца обезщетение по застраховка от „ОЗОК ИНС“ АД в общ размер на 213226,44 лева, като е приел, че искът за обезщетение на претърпените загуби следва да се уважи за сумата от 207 773,56 лева, а за разликата до 421 000 лева – да се отхвърли. В решението се посочва, че претендираните от ищеца вреди, представляващи пропуснати ползи, не могат да бъдат доказани със сигурност.

Освен това, към настоящия момент ищецът получава като сбор от трудово възнаграждение и пенсия в повече от получаваното трудово възнаграждение преди трудовата злополука. Ето защо искът за присъждане на сумата от 115200 лева - пропуснати ползи от трудово възнаграждение до пенсионна възраст, е изцяло неоснователен. По отношение на претенцията за неимуществени вреди съдът районният съд е достигнал до извод, че обезщетение за в размер на 250000 лева най-пълно съответства на критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, поради което до този размер претенцията се явява основателна и следва да бъде уважена, а за горницата над тази сума искът следва да бъде отхвърлен.

Ответникът „Мини Марица – изток“ ЕАД е подал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта, в която предявените от Р. В. С. осъдителни искове са уважени. В жалбата се твърди, че в обжалваната част решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. По отношение обезщетението за имуществени вреди въззивникът сочи, че съдът не е съобразил изцяло заключението на вещото лице, изготвило назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, относно действителните нужди на ищеца и вида на необходимите му протези.

Същевременно съдът не е отчел значителното оскъпяване на протезирането с повторно изработване на микропроцесорни колена. Недоказана е и претендираната сума от 28000 лева, представляваща стойността на 2 поддръжката на протезите за първата година от ползването. Отделно от горното, районният съд не е приспаднал сумите, изплатени от работодателя на ищеца във връзка с лечението му, които възлизат на общо 44816,44 лева. Във връзка с иска за неимуществени вреди ответникът твърди, че решението не съответства на критерия за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД. Навежда довод, че присъдената сума за неимуществени вреди следва да бъде намалена, като от нея следва да бъдат приспаднати сумите, изплатени на ищеца от работодателя, ТП на НОИ и застрахователя. С оглед изложеното, въззивникът моли решението да бъде отменено в обжалваната част, а присъдените суми за обезщетения за имуществени вреди /загуби/ и неимуществени вреди да бъдат намалени по размер. В жалбата се съдържа претенция за разноски.

Ищецът Р. В. С. е подал насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за заплащане на сумата от 115200 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от трудово възнаграждение до пенсионна възраст, както и в частта, в която искът за неимуществени вреди е отхвърлен над сумата от 250000 лева до пълния претендиран размер от 350000 лева. Твърди се, че в обжалваната част решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Искът за обезщетение за имуществени вреди, представляващи разликата между получаваните преди злополуката суми и тези, които ще бъдат получавани занапред като инвалидна пенсия, е доказан по основание и размер. Въззивникът твърди, че макар към настоящия момент да е трудоустроен и да заема длъжността „пазач“ при работодателя, следва да бъде отчетена възможността трудовото му правоотношение да бъде прекратено след приключване на настоящото дело с влязло в сила решение.

Следователно липсва яснота дали ще продължи да получава трудово възнаграждение. По отношение на иска за неимуществени вреди счита, че с оглед претърпените увреждания, претендираното обезщетение от 350000 лева отговаря на критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Предвид изложеното, моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната от него част, а исковете за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи, и за неимуществени вреди да бъдат изцяло уважени. В жалбата се съдържа претенция за разноски.

3

Страните са подали в законоустановения срок писмени отговори, с които оспорват съответните въззивни жалби. В подадения от ищеца отговор се съдържа искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК , а насрещната въззивна жалба – в срока по чл. 263, ал. 2 ГПК. Ето защо жалбите са допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Ищецът не е обжалвал решението в частта, в която искът за заплащане обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи претърпени вследствие на инцидента загуби, е отхвърлен над сумата от 207773,56 лева до пълния претендиран размер от 421000 лева, поради което в тази част то е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.

Районен съд – Раднево е бил сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.

В подадената по делото искова молба е релевирано искане за осъждане на работодателя „Мини Марица - изток“ ЕАД да заплати в полза на ищеца Р.

С. следните суми: 1/ 525260 лева – имуществени вреди под формата на загуби, представляващи разходи за изработка на протези за два крака плюс платени и дължими суми за поддръжка на протезите и за консумативи за една година; 2/ 115200 лева – имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, представляващи разликата от 800 лева месечно между получаваната работна заплата преди инцидента и сборът от пенсията за инвалидност и получаваната понастоящем заплата, за период от 12 години – до навършване на възрастта за пенсия по чл. 69б, ал. 2, т.2 КСО; 3/ 350000 лева – неимуществени вреди за претърпените от ищеца физически психически и душевни болки, страдания, постоянни негативни преживявания и др. Отделно от горното, в исковата 4 молба е направено искане за осъждане на работодателя да заплаща на ищеца пожизнено и ежегодно срещу представяне на разходооправдателни документи всички материални щети от заплащането на пълната стойност на поддръжката и обновяването на протезите, в това число – и за изработка на нови детайли, изделия, консумативи и допълнителни приспособления, както и щетите от всички разходи за лечения на каквито и да било заболявания, които се явяват последица от претърпяната трудова злополука, всякакви разходи за медикаменти, болничен престой, рехабилитация или саниториално лечение, всички пътни разходи от и до болнични, рехабилитационни или саниториални заведения и всички други бъдещи медицински разходи, причинени от процесния инцидент. Направено е и искане за присъждане на законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на дължимите обезщетения.

В проведеното в първоинстанционното производство о.с.з. от 17.10.2024 г. процесуалният представител на ищеца е депозирал писмена молба, в която се посочва, че поради невъзможност за плащане на сумата от 497260 лева по издадена проформа фактура № 100005405/29.04.2024 г., както и поради факта, че изготвените протези са се оказали твърде тежки за носене поради твърде късите ампутационни чукани на краката на ищеца, на 25.09.2024 г. между последния и център за протезиране „Алегро“ бил сключен договор за изработка и доставка на нови микропроцесорни колена C LEG 4 на обща стойност 204000 лева, с които да бъдат заменени първоначално договорените микропроцесорни колена GENIUM X3. Тъй като новите микропроцесорни колена са със 104260 лева по-евтини от старите, на основание чл. 214, ал. 1 ГПК ищцовата страна е поискала изменение на иска, чрез намаляване на претенцията за претърпени имуществени вреди под формата на загуби, представляващи стойността на протезирането, от първоначално претендирания размер от 525260 лева /497260 лева – за наем и изработка на протези и 28000 лева – за поддръжката на протезите за първата година от ползването им/ на сумата от 421000 лева /393000 лева – за наем и изработка на протези и 28000 лева – за поддръжката им/, като исковата молба да се счита за предявена за сумата от общо 886200 лева, от които: 1/ 421000 лева – стойност на протезирането плюс платените и дължими и необходими за поддръжка на протезите и за консумативи за една година; 2/ пропуснати ползи в размер на 115200 лева; 3/ неимуществени вреди за търпените и претърпени физически, 5 психически и душевни болки и страдания в размер на 350000 лева.

С протоколно определение районният съд е уважил така направеното искане по чл. 214, ал. 1 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена или имуществена, включително пропусната полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване /ал. 3/.

Следователно основателността на предявените осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ е обусловена от осъществяване в обективната действителност на следните материални предпоставки : 1/ наличие на трудово правоотношение между страните; 2/ претърпяна от ищеца трудова злополука; 3/ настъпване на имуществени, респ. на неимуществени вреди; 4/ причинно-следствена връзка между трудовата злополука и причинените вреди.