Определение № 961 от 31.03.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 961 гр. Бургас, 31.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20262100500583 по описа за 2026 година

Делото е образувано по частната жалба на „ЕОС Матрикс“ЕАД , ЕИК 208597211 със седалище и адрес на управление – гр.София против Определение №466 от 27.01.2026 г. , постановено от Районен съд – гр.Бургас по гр.д.№4200/2025 г. по описа на РС – Бургас , с което е отхвърлена молбата на „ЕОС Матрикс“ЕАД по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските. Обжалваното определение се оспорва като неправилно. Страната на първо място акцентира , че още с ОИМ е направила признание на иска. Също така счита , че не е дал повод за завеждане на иска. Твърди , че не е предприел никакви активни действия за принудителното удовлетворяване на вземането.

Сочи се , че погасителната давност не води до погасяване на самото вземане а на възможността същото да бъде принудително изпълнено – вземането продължава да съществува и длъжникът продължава да дължи , но възможността за изпълнение се ограничава само до доброволното изпълнение. Кредиторът може да претендира вземането от длъжника и ако получи плащане то ще е надлежно дори същото да е направено след изтичането на давността. Страната оспорва , че обстоятелството по подаването на информация в Централния кредитен регистър / ЦКР / може да се квалифицира като повод за предявяване на иска. Цитира се съдебна практика – Решение на СГС №4859 от 15.08.2024 г. , в което е застъпена актуалната и приложима Наредба №22 от 16.07.2009 г. за ЦКР , в която не е разписано под „погасяване“ да се има предвид погасяване различно от погасяването чрез плащане. Сочи се , че създаването на ЦКР цели да се създаде и поддържа ясна информация относно кредитната задлъжнялост на лицата , а погасяването на вземането има за резултат единствено отпадането на правото на взискване на кредитора , но не и заличаване на задължението като недължимо. Не може да се приеме , че поддържането на тази информация в ЦКР е насочена към длъжника , към него не се поставя изискване за 1 плащане. Това не застрашава субективното му право да откаже изпълнение като се позове на изтеклата давност и това не създава за него необходимост да отрече по съдебен ред правото на кредитора да търси принудително изпълнение. Цитира се съдебна практика в тази насока. Моли се за отмяна на обжалваното определение и да се измени постановеното по делото решение в частта за разноските , с което дружеството е осъдено да заплати разноските на ищеца.

В законоустановения срок по делото е постъпило становище по жалбата от Ц. И. Т..

Жалбата се оспорва като неоснователна. Сочи се , че за преценка наличието на основания за приложение на хипотезата на чл.78 ал.2 от ГПК следва да се преценя съдебното и извънсъдебното поведение на ответника като кредитор. Съгласно чл.78 ал.2 от ГПК при положение че ответника не е дал повод за завеждане на иска и ако признае иска разноските остават за ищеца – т.е. – следва да са налице две кумулативно изискуеми предпоставки - да не е дал повод за завеждане на иска и да признае иска. В процесния случай изпълнителното производство към момента на подаване на исковата молба е прекратено , но то не е прекратено по искането на ответника по чл.433 ал.1 т.2 от ГПК по писмено искане на взискателя , а е прекратено по молба на ищеца Ц. Т. по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК като от прекратяването на изпълнителното производство не е изтекъл продължителен период от време както твърди процесуалния представител на ответника. Изпълнителното производство е прекратено на 11.03.2025 г. , а производството по делото е започнало на 12.06.2025 г. В ИМ е посочена една от причините за завеждане на иска – че в ЦКР ищецът все още се води длъжник по кредит и от страна на кредитора не е подадена информация за заличаването му като длъжник. В случай че кредиторът напълно се е дезинтересирал от събирането на вземането той би подал съответната информация до ЦКР към БНБ.

Съществуването на информацията , че ищецът е длъжник към „ЕОС Матрикс“ и то неизправен означава , че кредиторът не се е дезинтересирал от вземането си и го поддържа.

Това обуславя и правния интерес за Ц. Т. от предявяване на иск по чл.124 от ГПК да бъде установено със сила на пресъдено нещо , че вземането не съществува поради погасяването му по давност. Отказа на кредитора да отрази погасяването по давност на вземането в ЦКР сочи , че въпреки изтеклата давност цели да го принуди да извърши плащане. За длъжника съществуват неблагоприятни последици след като е вписан като длъжник в ЦКР. Сочи се , че молбата по чл.78 ал.2 от ГПК е неоснователна: въпреки липсата на демонстрирана воля от кредитора пред длъжника да получи плащане и липсата на предприети действия по принудително събиране на дължимите суми.

Производството по гр.д.№4200 по описа на РС – Бургас за 2025 г. е приключило с постановяване на решение №2776 от 08.12.2025 г. , с което по отношение на „Матрикс ЕОС“ЕАД е прието за установено , че Ц. Т. не му дължи сумите 9586.87 лв. – главница ведно със законната лихва от 29.09.2010 г. до изплащането , 340.24 лв. – договорна лихва, 701.84 лв. наказателна лихва и 767.68 лв. – разноски поради погасяването им по давност. С решението ответника е осъден да заплати разноските на ищеца.

На 20.01.2026 г. от страна на „ЕОС Матрикс“ЕАД е постъпила молба по чл.248 от ГПК за 2 изменение на решението в частта му за разноските като претендирада бъде отменено осъждането му да заплати разноските на ищеца. Заявено е , че с ОИМ иска е признат , че с поведението си не е дал повод за завеждане на иска. Информацията в ЦКР според него не може да с есчете за повод за завеждане на иска.

Ищецът Т. е депозирал становище , с което оспорва молбата като неоснователна.

Съществуването на кредита в ЦКР и вписването на ищеца като длъжник означава само поддържане на претенцията на ответника. Според страната ответникът е дал повод за завеждане на иска. При напълно дезинтересиране би следвало да се подаде информация за заличаването на данните за задлъжнялост.

Съдът се е произнесъл с определение №466 от 27.01.2026 г. като е приел молбата за допустима но неоснователна. Съдът се е позовал и на мотивите си , изложени в решението като отново е мотивирал отказа си: - въпреки признанието на иска , съдът е приел , че ответникът е дал повод за завеждане на иска. Изпълнителното дело действително е било рекратено , но изпълнителния лист не е бил предаден на ищеца. Освен това в ЦКР ответникът е подал информация за кредита – че е в просрочие и не се обслужва.

Независимо от признанието на иска ответникът е дал повод за завеждане на делото с отказа си да подаде информация до ЦКР въз основа на чл.10 от Наредба №22/2009 г. за ЦКР – следователно – прави извод районният съд е налице извънпроцесуално поведение , с което кредиторът отказва зачитането на изтеклата погасителна давност / цитира се и практика на ВКС – Определение №603 от 25.02.2025 г. по ч.гр.д.№2572/2024 . на Второ г.о./ Възражението на ищеца е прието за основателно – че в ЦКР още фигурира информация че той е длъжник като според същата той е лош и неизправен длъжник като това нарушава правата му. При положение че кредиторът действително се е дезинтересирал от процесното си вземане от длъжника , той би могъл да подаде информация до ЦКР , че ищецът вече не му е длъжник по процесния договор за кредит , но това не е направено. С оглед на това съдът е приел , че разноски се дължат – въпреки , че е налице признание на иска , то ответникът е дал повод за завеждането на иска. Поради това е счетено , че с решението правилно ответника е осъден да заплати разноските на ищеца и няма основание за ревизиране на решението в частта му за разноските. Поради и това молбата на „ЕОС Матрикс“ е отхвърлена.

Частната жалба на „ЕОС Матрикс“ е допустима – същата е депозирана в законоустановения срок за обжалване на постановения съдебен акт , налице е правен интерес за обжалването у страната , жалбата е подадена от надлежна страна в производството пред първоинстанционния съд , внесена е и дължимата държавна такса.

По основателността на жалбата съдът съобрази следното:

Производството е по обжалване определение на районния съд по чл.248 от ГПК , с което се отказва изменение на постановеното решение в частта за разноските на основание приложение хипотезата по чл.78 ал.2 от ГПК. Жалбоподателят – ответник в производството пред първоинстанционния съд сочи , че са налице основанията ищецът да си понесе разноските , тъй като е признал иска с ОИМ и не е дал повод за завеждане на иска.

3

Ищцовата страна оспорва тезата на ответника и поддържа изложеното в определението от районния съд – че ответникът е дал повод за завеждане на иска. В случая се релевира извънпроцесуалното поведение на ответника „ЕОС Матрикс“ЕАД. Установява се , че същият не е проявил волята си да заличи ищеца в качеството му на длъжник в ЦКР към БНБ и ищецът в този регистър се води като лош длъжник , необслужващ кредита.

Вземането е погасено по давност и иска на длъжника Ц. Т. е бил уважен за недължимост вземанията на „ЕОС Матрикс“ЕАД. Според настоящия съдебен състав с извънпроцесуалното си поведение „ЕОС Матрикс“ действително е дал повод за завеждане на иска : с проявеното си поведение той е оставил Ц. Т. да фигурира в Централния кредитен регистър в качеството му на длъжник необслужващ кредит – т.е. – по този начин е манифестирал че не е дезинтересиран от вземането си от Ц. Т. и е могъл да предяви вземането си от него , макар и да не разполага със силата на принудителното изпълнение , разчитайки на доброволното изпълнение от страна на длъжника. Това внася несигурност у длъжника , който би очаквал непрестанно предявяване на вземането и то за неопределен срок. Това обуславя и правния интерес от предявяването на отрицателния установителен иск за недължимост на вземанията поради погасяването им по давност. В противен случай – при заличаване на задължението в регистъра ищецът Ц.Т. не би имал интерес от воденето на този иск. Самият факт , че е заведен такъв иск , от който Т. има интерес сочи , че е налице извънпроцесуално поведение у кредитора , с което той дава повод за завеждане на иска.

Това обуславя и приложението на разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК по аргумент на противното. В случая е налице признание на иска , но не е налице и другото релевантно условие – ответникът да не е дал повод за завеждането на иска. Бургаският окръжен съд намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно като изцяло възприема изложените в него мотиви на основание чл.272 от ГПК. С оглед на това частната жалба на „ЕОС „Матрикс“ЕАД като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното и на основание чл.248 от ГПК, Бургаският окръжен съд ОПРЕДЕ.:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „ЕОС Матрикс“ЕАД , ЕИК 208597211 със седалище и адрес на управление – гр.София против Определение №466 от 27.01.2026 г. , постановено от Районен съд – гр.Бургас по гр.д.№4200/2025 г. по описа на РС – Бургас , с което е отхвърлена молбата на „ЕОС Матрикс“ЕАД по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5