Решение № 247 от 14.07.2026, Районен съд - Велинград
- Съд
- Районен съд - Велинград
- Дело
- Гражданско дело 30/2026
- Вид
- Решение № 247
- Подписан
- 14.07.2026
- В сила
- 05.08.2026
- Състав
- ЛИЛИЯ ГЕОРГИЕВА ТЕРЗИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 222, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 224 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 247 гр. гр.Велинград, 14.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело № 20265210100030 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 237 ГПК
Образувано е по искова молба, депозирана от Й. Г. С., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Велинград, ул. „****“ № 6, срещу „ВКТВ“ ЕООД, Велинград, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Академик Иван Павлов“ № 1, представлявано от управителя С.К., с която са предявени искове с правно основание по чл. 222, ал. 3, чл. 224 КТ и по чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищцата сума в размер на 1613,97 евро (3156,65 лв.), представляваща остатък от дължимо обезщетение за пенсиониране и за неизползван отпуск, ведно със законна лихва върху главниците, считано от предявяване на иска- 22.01.2026 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 646,47 евро (1264,38 лв.), представляваща мораторна лихва, за периода от 01.02.2023 г. до 21.01.2026 г..
В исковата молбата ищцата твърди, че е работила от 20.11.2007 г. до 01.02.2023 г. в ответното дружество на длъжност „инкасатор дългови задължения, като със Заповед № 2/01.02.2023 г. е прекратено трудовото й правоотношение, поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Излага, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ответното дружество е начислило и съответно е следвало да й заплати на 01.02.2023 г. обезщетение за пенсиониране по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 5 742,00 лева, съгласно Заповед № 2/01.02.2023 г., формирано от шест месечни брутни заплати, тъй като е работила в ответното дружество педи пенсионирането си повече от 10 години без прекъсване, както и обезщетение за неползван отпуск за 15 дни в размер на 683,57 лева, съгласно фиш за заплата за 1 м.февруари 2023 г.. Твърди, че многократно е посещавала ответното дружество за да получи дължимите й се суми, но вече близо три години не са й изплатени изцяло.
Излага, че към момента дължимата сума от ответника е в размер на 3156,65 лева, което е видно от представена служебна бележка издадена от ответното дружество. Предвид изложеното моли иска да бъде уважен, така както е предявен. Ангажира доказателства.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който признава изцяло предявените искове.
С молба с вх.№ 3885/27.05.2026 г. депозирана от процесуалния представител на ищцата, се моли да се постанови решение на основание чл.237 ГПК.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
За основателността на предявения иск с правно основание чл.222, ал.3 КТ и чл.224 КТ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, размерът на дължимото й се обезщетение по чл.222, ал.3 КТ и дължимото й се обезщетение по чл.224 КТ за неползван годишен отпуск.
С оглед признанието на иска и приетите писмени доказателства по делото са безспорно установени всички обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право. Същевременно съдът намира, че не са налице отрицателните процесуални предпоставки, препятстващи постановяване на решение при признание на иска, тъй като признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави, а ответната страна признава право, с което може да се разпорежда.
Несъмнено е, че ищцата е работила в ответното дружество от 20.11.2007 г. до 01.02.2023 г. на длъжност „инкасатор дългови задължения“, като със Заповед № 2/01.02.2023 г. е прекратено трудовото й правоотношение, поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не е спорно, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ответното дружество е начислило и съответно е следвало да й заплати на 01.02.2023 г. обезщетение за пенсиониране по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 5 742,00 лева, формирано от шест месечни брутни заплати, тъй като е работила в ответното дружество преди пенсионирането си повече от 10 години без прекъсване, както и обезщетение за неползван отпуск за 15 дни в размер на 683,57 лева, съгласно фиш за заплата за м.февруари 2023 г.. Не е спорно, че сумите не са погасени изцяло в срок от ответника, поради което върху тях следва да се начисли и лихва за забава в претендирания размер. Ето защо предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
2
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в тежест на ответното дружество следва да бъде възложена дължимата държавна такса по делото в размер на 90,442 €. Доколкото ищцата е била представлявана от адвокат по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, съобразно представените доказателства, то на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на последния следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 379,43 евро.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
О С Ъ Ж Д А „ВОДОСНАБДЯВАНЕ, КАНАЛИЗАЦИЯ И ТЕРИТОРИАЛЕН
ВОДОИНЖЕНЕРИНГ“ /ВКТВ/ ЕООД, ЕИК 822106633, със седалище и адрес на управление: град Велинград, ул. "Академик Иван Павлов” № 1, представлявано от Д.И.Г., ДА ЗАПЛАТИ на Й. Г. С., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.
Велинград, ул. „****“ № 6, на основание чл. 237 ГПК вр. чл.222, ал.3 КТ, чл.224 КТ и чл. 86 ЗЗД, сумата от 1613,97 евро (3156,65 лв.) представляваща остатък от дължимо обезщетение за пенсиониране и за неизползван отпуск, ведно със законна лихва върху главниците, считано от предявяване на иска- 22.01.2026 г. до окончателното им изплащане, както и сумата 646,47 евро (1264,38 лв.), представляваща мораторна лихва върху главниците, за периода от 01.02.2023 г. до 21.01.2026 г..
О С Ъ Ж Д А „ВОДОСНАБДЯВАНЕ, КАНАЛИЗАЦИЯ И ТЕРИТОРИАЛЕН
ВОДОИНЖЕНЕРИНГ“ /ВКТВ/ ЕООД, ЕИК 822106633, със седалище и адрес на управление: град Велинград, ул. "Академик Иван Павлов” № 1, представлявано от Д.И.Г., ДА ЗАПЛАТИ на адв. Е. Г. Б., л.№ 1300039944, вписан в АК Пазарджик, със съдебен адрес: гр. Велинград, ул. „Стефан Ппопов“, № 5, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА. сума в размер на 379,43 евро представляваща адвокатско възнаграждение.
О С Ъ Ж Д А „ВОДОСНАБДЯВАНЕ, КАНАЛИЗАЦИЯ И ТЕРИТОРИАЛЕН
ВОДОИНЖЕНЕРИНГ“ /ВКТВ/ ЕООД, ЕИК 822106633, със седалище и адрес на управление: град Велинград, ул. "Академик Иван Павлов” № 1, представлявано от Д.И.Г., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Велинград сумата от 90,42€, представляваща държавна такса по исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________ 3