Решение № 150 от 12.07.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Велико Търново, 12.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ (A)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ , в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

И. КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно гражданско дело № 20264000500115 по описа за 2026 година С решение № 550 от 23.12.2025г. по гр.д. № 606/ 2025г. по описа на Русенски окръжен съд, е осъден И. С. П. от гр.Русе да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД-гр.София сумата от 50 000 лв., частично предявена от общ размер на 90 000 лв., представляваща изплатено обезщетение на лицето Д. И. С. за причинените му неимуществени вреди вследствие на ПТП от 28.07.2017 г. в гр.Русе по бул.“Тутракан“ пред № 100, настъпило при управление от И. С. П. на мотоциклет марка “Ямаха“, модел „P1" с рег.№ PB 15***, без за него да има действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, допускайки нарушение на правилата на чл.21, ал.1 от 3ДвП, като е управлявал мотоциклета , без да запази устойчивото движение на платното и с превишена скорост, със законната лихва върху главницата от 11.08.2025 г. до окончателното плащане, както и сумата от 2 540 лв.-разноски по делото.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от И. П., чрез пълномощника адв.И. М., срещу решението на РОС. Счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно по изложени за това доводи.

Счита, че първоинстационният съд неправилно е приел, че претендираните 1 от ищеца суми са заплатени на пострадалото лице. Сочи, че от експертизата по делото се установява, че сумите по обезщетението са преведени по сметка на трето лице-адвокат П. Р., което е в разрез с разпоредбата на чл.558 ал.6 КЗ, тъй като липсва изрично писмено пълномощно с нотариална заверка за получаване на сумата от това лице, съдържащо изявление, че пострадалото лице е уведомено, че има право да получи плащането лично. Предвид на това счита, че по делото не е установено по безспорен и несъмнен начин твърдението на ищеца, че е осъществил валидно и реално заплащане на присъденото обезщетение на пострадалото лице. Счита за неправилен и извода на съда, че е налице преклузия относно наведените доводи и възражения за нарушение на материалния закон-разпоредбата на чл.558 ал.6 КЗ. Счита за неправилен и извода на съда, че нормата касае отношенията между платеца и пострадалото лице, но не ползва причинителя на щетата.

Сочи, че неспазването на изрично предвидената форма на пълномощното за получаване на плащането от третото лице води до недействителност на сделката, поради което съдът следва да обяви нищожността на извършеното плащане. Моли въззивният съд да отмени решението на РОС и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по нея Гаранционен фонд-гр.София, чрез юрисконсулт Н.К.. Счита същата за неоснователна по изложени за това доводи и моли да бъде оставена без уважение, а решението на РОС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски, вкл. за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на жалбоподателя.

Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становището на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо.

По същество обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена 2 от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я възпроизвежда отново.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема мотивите на първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и константната практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявения иск.

Направените оплаквания от страна на жалбоподателя съдът намира за неоснователни.

Не е спорно между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че преди завеждането на гр.д. № 606/2025 г. по описа на РОС, на 02.04.2021г., ищецът е изплатил на пострадалия при ПТП Д. И. С., чрез адв.П.

Р., по сметка на последния, сумата от 94172,60 лв., от която-90000лв. обезщетение за неимуществени вреди и 4172,60 лв.-обезщетение за имуществени вреди, присъдени му с влязло в сила решение по гр.д. № 863/ 2018г. по описа на ОС-Русе, за които суми е издаден в полза на С. изп.лист и е образувано изп.дело. 257/ 2021г. по описа на ЧСИ Р.Апостолова. Получател по плащанията е бил пълномощникът на увреденото лице – адв.П. Р..

Съгласно чл.75 ал.1 ЗЗД изпълнението може да бъде извършено и на лице, овластено от кредитора да получи дължимото, като обичайно овластяването става чрез упълномощителна сделка. По гр.д. № 863/ 2018г. по описа на ОС-Русе, приложено към настоящото дело, е налице пълномощно от увреденото лице-Д.С. да го представлява по гр.д. за обезщетение при ПТП, като доколкото не е посочена конкретна инстанция, същото важи за всички инстанции, вкл. и последващото изп.производство за събиране на присъдените суми. По делото липсват доказателства за наличието на изрично писмено пълномощно с нотариална заверка на подписите относно конкретната претенция, в което се съдържа изявление, че увреденото лице е уведомено, че 3 има право да получи плащането лично, въз основа на което Гаранционният фонд да е извършил плащането, както и за изпратено от Гаранционния фонд до пострадалия уведомление, че въз основа на представеното пълномощно е извършено плащане на посочените суми, съгласно чл.558 ал.6 КЗ. В разпоредбата на чл.558 ал.7 КЗ обаче законодателят не е предвидил като изрично условие за суброгацията на Гаранционния фонд в правата на увреденото лице писменото му уведомяване за извършеното плащане. За възникването на суброгационното право, при наличие и на останалите материалноправни предпоставки, е достатъчно да се установи, че кредиторът (увреденото лице) надлежно е овластил пълномощника да получи дължимото обезщетение и че това обезщетение е изплатено на упълномощеното лице.

С извършването на плащанията в полза на пострадал ото лице по силата на законова суброгация, за Гаранционния фонд е възникнало правото му да иска възстановяване на платените суми от виновния водач - ответника.

Регресното право на ищеца обхваща платените на увреденото лице суми по чл.558 ал.7 КЗ, а именно обезщетението за вреди, платените законни лихви върху обезщетението и разноски /в случая последните две не са предмет на настоящото производство/. Ирелевантно за отношенията между Гаранционния фонд и задълженото спрямо пострадалия лице, чийто дълг ГФ е заплатил, е дали са налице доказателства за уведомяване на увреденото лице, че има право да получи плащането лично, с посочен размер на същото. Основание за встъпване в правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата е изпълнението на законово регламентираното задължение на Гаранционния фонд за плащане на застрахователно обезщетение на третите увредени от ПТП лица. Разпоредбата на чл.558 ал.7 КЗ е ясна и непротиворечива и тя постановява, че след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2, Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви.Изискването, визирано в разпоредбата на чл.558 ал.6 КЗуведомяването на правоимащото лице за направеното от Гаранционния фонд плащане на пълномощника му, касае само отношенията между ГФ и увреденото лице, както правилно е приел ОС-Русе.

Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

С оглед изложеното и предвид на това че обжалваното решение не 4 страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от въззивния съд. При този изход на делото следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати на ответника по жалба направените по делото пред въззивната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 евро.

Водим от горното, ВТАС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА р ешение № 550 от 23.12.2025г. по гр.д. № 606/ 2025г. по описа на Русенски окръжен съд.

ОСЪЖДА И. С. П., ЕГН ********** , от гр.Русе, ***********, със съдебен адрес: гр.Русе, *******, да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, Булстат 121446665, гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, разноски по делото пред въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 евро.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5