Решение № 3760 от 09.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3760 гр. София, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно наказателно дело № 20261110208572 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба от „И. М.“ АД, чрез И. П. – изпълнителен директор срещу наказателно постановление № ********************г., издадено от директора на Д „Тредова мобилност” с което на „И. М. АД, в качеството на работодател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 770 евро за нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ.

В подадената жалба се оспорват фактическите констатации в акта.

Твърди се, че неправилно е била ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя. Твърди се, че неправилно е определен размер на имуществена санкция. Иска се от съда да отмени издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Г.. Тя поддържа жалбата и доводите в нея. Иска от съда да отмени издаденото наказателно постановление. Претендира разноски.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. Вутов, който иска от съда да потвърди атакуваното наказателно постановление. Счита, че нарушението е 1 несъмнено установено, а административното определено. Претендира разноски. наказание е правилно

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 09.02.2026г. е връчен протокол за извършена проверка на дружеството „И. М.“ АД, в който протокол са констатирани нарушения на трудовото законодателство и дадени задължителни предписания за изпълнението им. Дадено е задължително предписание за дружеството под № 6, а именно дружеството да изплати на Д. Ж. Л. назначен на длъжност „Директор Дирекция административни услуги“ уговорено трудово възнаграждение за месец септември 2025г. в това число и обезщетение по чл.

222 ал.3 и чл. 224 от КТ. Срокът за изпълнение на даденото предписание бил до 26.02.2026г.

В хода на проверката дружеството представило платежно нареждане за сума в размер на 1 600 евро от 26.02.2026г..

На 04.03.2026г., момента на приключване на проверката, било установено, че дружеството не е изпълнило задължителното предписание, дадено при предходна такава. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.415 от КТ. Свидетелката А. К. съставила АУАН, в който описала констатациите си и дала правна квалификация на нарушението.

Актът бил връчен.

Посочено е, че нарушението е извършено на 27.02.2026г..

Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което при същото словесно описание и правна квалификация на нарушението на „И. М.“ АД е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 770 евро.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите на основание чл 283 НПК писмени доказателства-заповед, протоколи за извършени проверки, декларация, пълномощно, служебни бележки, както и въз основа на гласните доказателства, съдържащи се в показанията на св. А. К..

Гореизброените доказателства не

2 съдържат противоречия и несъответствия помежду си, с оглед на което и съдът ги кредитира в цялост.

Изложеното от св. А. е хронологично, последователно и в пълнота възпроизвеждащо пред съда начина на осъществяване на проверката, наличието на предходно дадено предписание и изтеклия срок на същото. В синхрон с изведеното от свидетеля е въведеното в протоколите за проверка на обекта на контрол, а именно дружеството на жалбоподателя. Видно е от представените констативни протоколи за проверка, че при предходна проверка е била констатирана необходимостта да се изплати на посоченото лице уговореното трудово възнаграждение за месец септември 2025г., в това число и обезщетение по чл. 222 ал.3 и чл. 224 от КТ и именно в тази насока контролният орган е дал задължително предписание, като точно е определил срокът за изпълнението му. По делото липсват доказателства, от които да се установи изпълнението на предписанието в срок.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна страна съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган.

При описанието на нарушението в АУАН са посочени всички елементи от състава на нарушението.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства по несъмнен начин се установява, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.

Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ се изразява в неизпълнение на задължително предписание на контролен орган, като формата на изпълнителното деяние - действие или бездействие зависи от съдържанието на предписанието. В случая се касае за бездействие, тъй като не е изпълненото задължително предписание изискващо активно поведение.

Неизпълнението на предписанието е юридически факт, пораждащ административно-наказателната отговорност на неговия адресат.

От събраните по делото доказателства се установи, че предписанието не 3 е било изпълнено и на 27.02.2026г. е осъществено нарушението, с оглед на което и са налице всички законови предпоставки за носене от страна на жалбоподателя на административно-наказателна отговорност.

Тъй като се касае за ангажиране на административно-наказателна отговорност на юридическо лице, не следва да се обсъжда въпросът за субективната страна, тъй като се ангажира обективна отговорност.

Административно-наказващият орган правилно е определил приложимостта на разпоредбата на чл. 415 ал.1 от КТ и наложил имуществена санкция в размер от 770 евро, явяващ се адекватен на вида и тежестта на извършеното нарушение, пропорционален на степеннта на негативна относимост на същото към закриляните общестевни отношения, поради което размерът й не следва да се редуцира.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, касаещ липса на пропорционалност доколкото е извършено плащане и предприети действия в тази насока. В процесната хипотеза наложеното административно наказание е ориентирано в неговия минимален размер.

Следва да се отчете, че случаят не разкрива признаците на маловажен такъв. Същото не сочи на обстоятелства, определящи го като такова с пониска степен за засягане на регулираните общестевни отношения, съобразно други нарушения от този вид.

Дружеството предвид изхода на делото следва да заплати в полза на ГИТ сумата от 66.47 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 2 ЗАНН, Софийски районен съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление наказателно постановление № *********************г., издадено от директора на Д „Тредова мобилност” с което на „И. М.“ АД, в качеството на работодател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 770 евро за нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ.

4

ОСЪЖДА „И. М.“ АД да заплати в полза на ГИТ сумата от 66.47 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.

София в 14-дневен срок от датата на получаване от страните на съобщението, че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5