Разпореждане № 370 от 03.02.2026, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 370 гр. Разград, 03.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Частно гражданско дело № 20263330100147 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 418 във вр. с чл. 417, т. 2 от ГПК.

Депозирано е заявление от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с ЕИК 131134023, с което се иска издаване на заповед за изпълнение против Д. Г. Т., ЕГН ********** от гр. Своге, обл. София, за задължения въз основа на договор за потребителски кредит № 720031264988/28.08.2023 г. Към заявлението са приложени договора за кредит, извлечение от счетоводни книги, общи условия, СЕФ, декларация и застрахователна програма с приложен сертификат.

В дадения от съда тридневен срок заявителят е предоставил информация за направените от длъжника плащания и съответните погашения, в табличен вид.

Съдът, като взе предвид депозираното заявление и приложенията към него, както и направените уточнения, за да се произнесе, прие за установено от фактическа страна следното:

На 28.08.2023 г. между Д. Г. Т. (кредитополучател) и заявителя е сключен Договор за потребителски кредит № 720031264988, по силата на който е отпуснат потребителски кредит за общо ползване в размер на 300 лв., който е следвало да бъде върнат на 26 месечни погасителни вноски с краен срок на погасяване 05.11.2025 г. при уговорени ГЛП 41,05 % и ГПР 49,58 %, а общата дължима сума от потребителя е 940,86 лв. Сключването на договор за застраховка към договор за кредит е посочено в чл. 19 от договора като правна възможност, като заявителят действа едновременно и като застрахователен агент. За сключване на договора за застраховка с „Кардиф Животозастраховане“ клон България и „Кардиф Общо застраховане“ клон България, заявителят е действал като застрахователен агент срещу получаване на комисионна, включена в застрахователната премия. Не са налице доказателства, а и липсват подобни твърдения, че застрахователната премия е заплатена от заявителя на застрахователя. Видно от представения погасителен план, застрахователната премия, общо в размер на 316,68 лева, е включена в общата месечна вноска на длъжника, претендира се като главница по договора 1 за кредит, върху нея се начислява възнаградителна лихва и мораторна лихва.

Заявителят прилага извлечение от счетоводните книги, съвпадащо с посочените суми в заявлението.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 7, ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, съдът е задължен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, въз основа на който заявителят претендира присъждане на дължими суми. За процесното правоотношение е приложим Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 от ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. В договора за кредит е уговорен ГПР в размер на 49,58 %. Съгласно § 1 от ДР на ЗПР „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати.

Застрахователното правоотношение има различно основание от това на потребителския кредит. Задължението за главница, договорна и мораторна лихва съгласно т. 3.1. от заявлението произтича от договора за потребителски кредит, докато задължението за застрахователна премия и начислените лихви за застраховка намират своето основание в договора за застраховка, като банката е действала като застрахователен посредник. Договорът за застраховка е отделно основание, което следва да бъде разграничено в заявлението по чл. 417 от ГПК от договора за потребителски кредит. В заявлението не се излагат факти за наличието на сключен договор за застраховка. Застрахователната премия според договора, обаче е включена в погасителния план. Върху нея се начисляват лихви и ако сумата на премията се включи в ГПР, посочения в договора размер не отразява действителния ГПР.

С оглед съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед изискването при изчисляването му да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както и непосочването на този процент. Следователно, санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер, така че обявяването на договора за нищожен да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

2

В горния смисъл преценката на заповедният съд е, че процесният договор е сключен в противоречие със закона, обуславящо приложимостта на предвидената в чл. 23 от ЗПК специална недействителност, в която заявителят има право само на вземане за неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания.

В тази връзка и доколкото заявителят признава, че по процесния договор длъжникът е заплатил сума в общ размер на 404,50 евро, равностойност на 791,11 лв., а дължимата главница, без застрахователната премия е в размер на 153,39 евро, равностойност на 300 лв., то следва да се приеме, че длъжникът е изплатил напълно задълженията си по процесния договор за потребителски кредит и заявлението следва да се остави без уважение.

При този изход, на заявителя не се дължат разноски за производството.

Воден от гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД с ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, срещу Д. Г. Т., ЕГН ********** от гр.

Своге, обл. София и установен по делото постоянен и настоящ адрес в с.

Искрец, общ. Своге, обл. София, ***, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за следните суми: главница в размер на 83.70 евро (осемдесет и три евро и седемдесет евроцента) по Договор за потребителски кредит № 720031264988 от 28.08.2023 г., договорна лихва за периода от 05.08.2025 г. до 05.12.2025 г. в размер на 8.46 евро (осем евро и четиридесет и шест евроцента); мораторна лихва за периода от 05.08.2025 г. до 08.01.2026 г. в размер на 11.30 евро (единадесет евро и тридесет евроцента), както и за съдебните разноски, претендирани от заявителя.

УКАЗВА на заявителя възможността, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, да предяви в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, осъдителен иск срещу посочения длъжник за вземанията, за които е отказано издаването на заповед за изпълнение, като довнесе дължимата държавна такса.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Разград в едноседмичен срок от съобщаването на заявителя.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 3