Решение № 937 от 29.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 937 гр. Варна, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20263110201821 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано по жалба на А. И. М. ЕГН **********, от гр.Варна, депозирана чрез адв.Ж. Г. против НП № 26-0819-000674/ 21.04.2026г. на Началник група в сектор ПП в ОД на МВР- Варна, с което на въз.М. са наложени административни наказания, както следва: “Глоба” в размер на 500,01лв. / 255,65 евро/ и „Лишаване от право да управлява МРС „ за срок от шест месеца, на основание чл.175 ал.3пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което, като допустима, е приета от съда за разглеждане.

С жалбата се изразява становище, че НП е незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, оспорва се фактическата обстановка, изразява се несъгласие с констатациите на АНО и в заключение се иска отмяна на НП.

В съдебно заседание въз.М., редовно призована, не се явява лично, представлява се от адв.Б., надлежно преупълномощен и приет от съда, който поддържа жалбата, а в хода на делото по същество моли НП да бъде отменено , като незаконосъобразно, тъй като липсвал субективният елемент от състава 1 на приетото за установено нарушение , като разноски за адвокатско възнаграждение. се иска и присъждане на

Представител на органа издал НП, редовно призован, не се явява, депозира се писмено становище с аргументи за доказаност и съставомерност на приетото за установено нарушение и моли НП да бъде потвърдено и да бъде присъдено юрисконсулстко възнаграждение.

След преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната фактическа обстановка:

На 14.03.26г. около 22.26ч. полицейски екип на сектор ПП при ОД МВР Варна, в който участвал и св.С. спрял за проверка л.а. „Сеат Алхамбра“ с per. № ***, движещ се по бул.“Света Елена“ в посока изхода на града в близост до магазин „Лидл“. При извършената полицейска проверка полицейските служители установили, че автомобилът се управлявал от въз.М.. От извършената допълнителна справка полицейските служители установили, че автомобилът бил със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143 ал. 10 от ЗДвП -/ без гражданска отговорност/. Във връзка с горното св.С. съставил АУАН по ЗДвП срещу водача на автомобила, който обяснил, че не е бил уведомен за прекратяването на регистрацията, но подписал съставеният АУАН без възражения.

Предвид горното била образувана и прокурорска преписка №5509/26г. по описа на ВРП.

Запознавайки с материалите по преписката прокурорът приел следното:

„Преписката е образувана във връзка съставен АУАН серия G A № 5103610/14.03.2026г. на А. И. М., затова че на 14.03.2026 г. 22:26 ч. в гр.

Варна, по бул. “Света Елена“ е управлявал собствения си лек автомобил „Сеат Алхамбра” с per. № ***, който не е регистриран по надлежния ред.

При извършената проверка на водача и автомобила било установено, че лек автомобил „Сеат Алхамбра” с per. № *** е със служебно прекратена регистрация от 03.02.2026 г. във връзка чл. 143, ал. 10 от ЗДвП (изтекла полица по 33 „Гражданска отговорност“).

Водачът и собственик на автомобила А. И. М. бил правоспособен водач на МПС. Снети са сведения от същият, който посочва, че не е знаел, че автомобилът му е със служебно прекратена регистрация, не е бил уведомяван за това обстоятелство.

Видно от приложена справка по история на регистрацията на горепосоченото МПС е видно, че на 03.02.2026 г. е отразена служебна промяна на регистрация и същата е служебно възстановена на 16.03.2026г. по 2 чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след уведомление от ГФ за валидна застраховка ГО.“ Предвид гореизложеното прокурорът приел, че не са били събрани данни по смисъла на чл.211 от НПК, сочещи за извършено престъпление от общ характер, като не е налице и друго основание от компетентността на прокуратурата за вземане на отношение по случая. Прокурорът е посочил, че този извод намира опора в Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. на ОСС от НК и I и II колегии на ВАС, видно от което е, че уведомяването на собственика на МПС за служебно прекратяване на регистрацията има пряко отношение към субективния елемент на съответното административно нарушение. Не се наказва с предвиденото административно наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикьт на моторното превозно средство. Щом водачът не носи административна отговорност за посоченото деяние, той не може да носи наказателна отговорност за него на същото основание. Ето защо приел, че досъдебно производство не следва да се образува, а преписката да се прекрати и на основание чл.213, ал.1 вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК, с постановление от 15.04.2026г. прокурорът отказал да образува ДП по преписката.

Въпреки изразеното становище на прокурора за липса на виновно поведение, въз основа на материалите по преписката и постановлението на ВРП на 21.04.2026г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.

В с.з. се приобщиха и материалите от преписката на ВРП и допълнително изисканите от съда писмени доказателства, от които е видно, че липсват доказателства както за това по надлежния ред жалбоподателят да е бил уведомен, че застрахователната полица е прекратена/ няма доказателства изпратеното уведомление от ГФ да е било получено от адресата/, както и за това жалбоподателят да е бил уведомен, че автомобилът е бил служебно дерегистриран.

В с.з. актосъставителят даде показания във връзка с извършената проверка, като потвърди, че процесният автомобил е бил с рег. табели по време на проверката.

Съдът кредитира изцяло гласните доказателства по делото, като напълно кредитира и писмени доказателства, приобщени по делото, тъй като същите кореспондират с установената фактическа обстановка и са непротиворечиви по между си.

Гореописаното се установява от приобщените материали по делотопоказанията на св.С. и писмените доказателства по преписката на ВРП, заповеди и от останалите писмени доказателства по делото, приложени в 3

АНП, в материалите по прокурорската преписка и тези, приобщени в с.з..

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС, достигна до следните правни изводи.

Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от въззиваемата страна заповед, приета в съдебно заседание, издалото НП лице е компетентно.

Формално НП и АУАН съдържат описание на нарушението, посочени са обстоятелства, при които същото е извършено.

Въпреки горното съдът констатира, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.53ал.1 от ЗАНН, НП се издава тогава, когато са установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и неговата вина, а съгласно нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН, преди да се произнесе по преписката наказващият орган проверява акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо извършва и разследване на спорни обстоятелства.

В НП липсват каквито и да било мотиви по отношение на становището на прокурора, наблюдавал преписката по същия казус, че липсва състав на престъпление, тъй като липсва виновно поведение от страна на жалбоподателя.

В конкретния случай, видно от материалите по преписката, в действителност НП е било издадено въз основа на съставен АУАН и постановлението на ВРП за отказ да се образува ДП, което наложи материалите от горепосочената преписка да бъдат изискани служебно от съда/ в самото НП никакви други доказателства не са коментирани и очевидно не са послужили за издаване на НП/.

Необорени по никакъв начин са твърденията на въз.М., дадени по време на проверката, че последният по никакъв начин не е бил уведомен както за обстоятелството, че липсва валиден договор за застраховка „ГО” , така и за обстоятелството, че автомобилът ще бъде и в последствие, че е дерегистриран по служебен ред, въпреки, че по смисъла на Наредбата, 4 касаеща регистрациите и пререгистрациите, е наложително собственикът на автомобила да бъде уведомен за служебната дерегистрация и тази норма към настоящия момент не е отменена.Табелите очевидно са били поставени на автомобила, Гаранционният фонд не представя никакви доказателства, че собственикът на процесното МПС е получил изпратеното уведомление за липса на валидна застраховка, автомобилът е бил дерегистриран служебно, без да са ангажирани каквито и да било доказателства това обстоятелство да е било известно на собственика, поради което няма как да се приеме, че от субективна страна въз.М. е осъществил състава на нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците както от обективна, така и от субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на извършеното.Няма доказателства въз.М. виновно да е управлявал служебно дерегистрирано МПС и няма никакви доказателства по преписката, такива не се ангажираха и в с.з., които да доказват противното.

В конкретния случай не само, че АНО е нарушил разпоредбата на чл.53ал.1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение от страна на нарушителя и не се е съобразил с изводите на прокурора, касаещи извършената проверка, но и е наложил наказание на нарушителя, без да е било установено безспорно извършването на нарушението от субективна страна, което обуславя и неправилно приложение на материалния закон, тъй като на въззивника е наложено наказание за нарушение, което не е безспорно доказано, че е извършил.Изцяло в горния смисъл е и Решение на Адм. съд –Варна по КНАХД № 1791/19г. по описа на съда, Решение на Адм. съд –Варна по КНАХД № 2777/19г., по описа на съда, Решение на Адм. съд –Варна по КНАХД № 2198/19г., по описа на съда, Решение на Адм. съд –Варна по КНАХД № 2172/19г., по описа на съда, Решение на Адм. съд –Варна по КНАХД № 546/20г., по описа на съда и мн.др.

Следва да се посочи, че ВКС е имал повод да се произнесе със свое ТР № 1 от 7 юни 2016 г., че вината в наказателния процес, какъвто е и административно –наказателния процес, се доказва, а не се презумира. Това тълкувателно решение е свързано с приложимостта на законовата фикция на чл.58, ал.2 от ЗАНН и значението й за осъществяване състава на чл.343в, ал.2 5 от НК. В него ВКС е приел, че субективната страна на деянието подлежи на доказване чрез всички способи на доказване по НПК и с всички доказателства и доказателствени средства, а в конкретния случай няма доказателства възз.М. виновно да е управлявал служебно дерегистрирано

МПС.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че е управлявал МПС със служебно прекратена регистрация, а не за това, че управлява МПС, за което няма сключен и действаща застраховка ГО на автомобилистите, поради което фактът дали е знаел или не, че няма сключен такъв договор е ирелевантен. Прекратяването на регистрацията на автомобила, като последица от липса на валидна застраховка ГО, съставлява сложен фактически състав, включващ задължение и на прекратяващия регистрацията орган да уведоми собственика/ нормата на чл.18б ал.2 от Наредбата издадена на основание чл.140 ал.2 от ЗДвП все още е действаща/ и след като не е доказано, че собственикът е уведомен, то тогава същият няма съзнание за осъществен състав на нарушение.

Не на последно място с ТП №2 от 05.04.2023г.на ОСС от НК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС е постановено, че не се наказва с предвиденото в чл.175 ал.3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на МПС, което в настоящия казус не се доказа.