Решение № 56 от 18.03.2026, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Севлиево, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Р. Хубенова при участието на секретаря Станислава М. Ц. като разгледа докладваното от Диана Р. Хубенова Гражданско дело № 20254230100853 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Т.

Л. Т. срещу В. П. Г., с която е предявен иск, с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 2556,46 евро /5000 лева/ - обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на извършено от ответницата спрямо ищцата, през периода месец април 2023 г. месец май 2025 г., непозволено увреждане, чрез злоупотреба с правото й на жалби/сигнали, подадени до Община Севлиево, ОДБХ - гр. Габрово и РЗИ гр. Габрово, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба – 23.06.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищцата извежда съдебно предявените си права при твърдения, че същата е собственик на животновъдни обекти в с. Кръвеник, общ. Севлиево, за които имала издадени удостоверение за регистрация № 1778/04.12.2024 г.

/за ферма за говеда за месо/, както и удостоверение за регистрация № 1251/14.11.2024г./ за лично стопанство от зайци, птици, свиня, коза и говедо/, издадени от Директора на ОДБХ - гр. Габрово. Твърди, че обектите отговаряли на всички ветеринарномедицински изисквания, както и имала сключен договор и с ветеринарен лекар за ползване на ветеринарномедицински услуги. Животните се отглеждали съгласно 1 ветеринарните и санитарно-хигиенни изисквания и били здрави. Ищцата се грижела за животните с грижата на добрия стопанин и не допускала, те да замърсяват и рушат околната среда.

Сочи се в исковата молба, че ответницата била собственик на съседен на ищцата имот. От месец април до подаване на исковата молба /23.06.2025 г./ ответницата многократно пускала еднотипни жалби и сигнали, жалби до Община Севлиево, до Областна дирекция по безопасност на храните - гр.

Габрово, и до Регионална здравна инспекция - гр. Габрово, като в тях излагала еднотипни твърдения - за нарушение на Наредбата за обема на животновъдната дейност и местата за отглеждане на селскостопански животни на територията на община Севлиево, за замърсяване на общински път с животински следи и екскременти, за компрометирана мрежа, за отъпкване на тревни площи. В резултат от подадените от ответницата през посочения период жалби /сигнали/ съответните органи извършили на ищцата проверки, резултатите от които били отразени в съответните протоколи, като не били установени нарушения.

Ищцата твърди, че ответницата присъствала на проверка, извършена на 07.02.2025 г., по сигнал на ответницата. В протокола било отразено, че „Не се установи замърсяване на общински път вследствие на животновъдна и селскостопанска дейност. Металната оградна мрежа около имота не е компрометирана. Няма наличие на животински следи и екскременти, както и отъпкване на тревната площ.” „Няма нарушаване на Наредбата за обема на животновъдната дейност и местата за отглеждане на селскостопански животни на територията на община Севлиево.” Твърди се, че въпреки, че ответницата присъствала на посочената проверка и знаела резултата от нея, същата инициирала аналогична проверка, като подала повторна жалба в Общинска администрация гр. Севлиево, с вх. № ДЗ-01-03.2/05.02.2024 г., относно замърсяване и унищожаване на имот в село Кръвеник. Не било установено нарушение. С писмо, изх. № ДЗ-01-03.2 от 18.03.2024 г., подписано от г-н Е.У. - заместник кмет на Община Севлиево, адресирано и до ответницата, същата била уведомена за извършените действия, за липсата на установени нарушения и изрично било посочено, с изречение последно в писмото, че „При липса на установени нарушения, община Севлиево не е органът, който да разрешава междуличностни и съседски спорове.” 2

Ищцата твърди, че за пълната изрядност на стопанисваните от нея животновъдни обекти свидетелствали и протоколите от извършените в началото на месец май 2025 г. от ОДБХ - Габрово проверки, извършени във връзка с официален контрол на СЖП /странични животински продукти/ в животновъдните обекти. Проверката не констатирала нарушения.

В исковата молба се сочи и че през месец февруари 2025 г., пред дома на ищцата в с. Кръвеник, в присъствието на съпруга й, ответницата започнала да обижда ищцата, наричала я „говедарка” и я обвинявала в това, че отглеждала животни, че това било незаконно, че животните миришели и че не можела да си продаде имота заради ищцата, че ще съсипе ищцата, и че щели да се видят в съда. Ищцата била обвинена от ответницата, че съсипвала оградата на ответницата и че ищцата давала рушвети на служителите на ОДБХ, на БАБХ, за да не я закачали.

Ищцата твърди, че проверките, извършени в обектите й, по жалбите на ответницата, й подействали зле психически, като тормоз. Сочи, че селото било малко, жителите му узнали за тях - разчуло се, и това довело до уронване на престижа на ищцата и загуба на доверие сред съседите и местната общност.

Това било резултат от злонамерените, неверни твърдения на ответницата, разпространени с жалбите й, с цел да злепоставят и подложат на административен и обществен натиск ищцата.

Ищцата твърди, че освен всичко описано по-горе, честите проверки по повод жалбите и сигналите на ответницата предизвикали в ищцата отрицателни емоции, стрес, безсъние, депресивни състояния, напрежение, като в резултат от което ищцата била с хипертония, често получавала и замаяност, което пречело на ежедневните й дейности, поради което посетила и лекар, който констатирал високото й кръвно налягане и назначил лечение с медикамента. Ищцата твърди, че и към момента на подаване на исковата молба продължавала да се чувства зле здравословно, хипертония, като твърди, че често получавала и световъртеж и замаяност. Твърди, че единствената причина за това състояние били многократните проверки, инициирани по жалбите/сигналите на ответницата.

Ищцата счита, че тези действия на ответницата били противоправни, като същите съставлявали злоупотреба с правото й на жалба /сигнал/, тъй като тя ги извършвала, със знанието, че няма извършени нарушения, и жалбите й 3 били насочени, не с цел да се съхрани обществения ред, а да накърни интересите на ищцата - да я принудят да преустанови животновъдната си дейност, която упражнявала правомерно и законосъобразно.

Претендира се в исковата молба да се постанови решение, с което да се осъди ответницата да заплати на ищцата сумата от 2556,46 евро /5000 лева/ като обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на извършеното от нея спрямо ищцата, през периода месец април 2023 г. - месец май 2025 г., непозволено увреждане, чрез злоупотреба с правото й на жалби/сигнали, подадени до Община Севлиево, ОДБХ - гр.

Габрово и РЗИ - гр.Габрово, ведно със законната лихва върху сумата от датата на входиране на исковата молба – 23.06.2025 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответницата твърди, че жалбите, които е подавала до различни институции - ОБДХ, Община гр.

Севлиево и РЗИ във връзка с отглежданите от ищцата различни видове животни - зайци, прасета, кози, пръч, крави и други, не били продиктувани от целта й да злоупотреби с правата на ищцата и с тяхното упражняване, нито да накърнява нейните права и законни интереси. В този смисъл чл. 57 ал. 2 от КРБ не се явявал относим към спора, поради това, че злоупотребата с право се отнасяла до упражняване на субективно право в нарушение на неговото предназначение и в ущърб на ищцата или на обществото като цяло. По своята същност с подаваните жалби ответницата търсела съдействие от съответните органи да се преустанови изтичането по улицата на фекалиите от отглежданите от ищцата животни, както и тяхната миризма. Ответницата твърди, че във вилната й сграда през всички сезони на годината имало мухи на рояци във всяка от стаите, за което съответно във всяка една жалба била посочвала причините. Целта й не била да навреди на ищцата или да постига цели в противоречие на обществения интерес.

Ответницата сочи, че жалбата от м. февруари 2023 г., била подадена до ОБДХ, след като установила изтичането на фекалии по пътят пред вилната й сграда, множеството мухи във всяка стая на вилната й сграда и разнасящата се неприятна миризма, като не била направила искане за преустановяване дейността на ищцата, а по-скоро била потърсила съдействие, за да се 4 предприемат, чрез административния орган, мерки от ищцата, за да няма изтичане на фекалии и по някакъв начин разпространяването на мухите в дома на ответницата. По повод на жалбата ответницата не била уведомявана, кога проверяващите ще посетят ищцата.

След като нямало положителен резултат от първата й жалба през м. февруари 2024 г. се наложило ответницата отново да подаде сигнал за почти идентични оплаквания, като била поканена да присъства, при посещението на проверяващите сигнала, но те фиктивно били изпълнили задълженията си, като не били влизали в имота на ищцата, не били извършили необходимата проверка в помещенията, където са отглеждани животните. Ответницата твърди още, че при опит да представи документи на проверяващите от инспектората при община гр. Севлиево ищцата отправила към нея нецензурни и обидни епитети.

Посочва се, че и жалбата, подадена от ответницата през м. октомври 2024 г. до ОБДХ, била за изтичащи отпадъци от отглежданите прасета от ищцата, издаващата се миризма от всички животни. Едва по повод разговор по телефона, който ответницата била провела с кмета в гр. Севлиево, той, по свой почин, сигнализирал РЗИ. При извършената от тях проверка ответницата присъствала, но считала, че ищцата била уведомена за деня на проверката, тъй като тогава не било констатирано нарушение. Ответницата твърди, че в последващи жалби - м. март 2025 г. и април 2025 г. след разговор с директора на ОБДХ, никога не била предявявала искане да се предприемат мерки за преустановяване дейността на ищцата.

При последната извършена проверка при ищцата, на която присъствала ответницата и неин познат, те били принудени да подпишат съставеният от проверяващите протокол без да им бъде дадена възможност да направят възражение.

Ответницата сочи още, че ищцата е преживяла тежко смъртта на баща си през м. април 2024 г. и именно това се било отразило на нейното здравословно състояние. Моли съда да отхвърли предявения иск.

В о.с.з. ищцовата страна, чрез процесуалните си представители, моли за уважаване на предявения иск и претендира разноски.

В о.с.з. ответницата, лично и чрез процесуалния си представител, моли за отхвърляне на иска и претендира разноски.

5

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, като се претендират вреди от поведение на ответницата – подаване на жалби и сигнали, въз основа на които са образувани проверки на дейността на ищцата.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, за уважаване на исковата претенция ищцовата страна следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: че поведението, описано в исковата молба, е извършено от ответницата – че същата недобросъвестно е упражнила законно признато право - знаела е, че обстоятелствата са неверни и е подала жалба /сигнал/, за да навреди на ищцата или за да накърни друг обществен интерес; противоправност на поведението; видът и естеството на причинените увреждания; причинна връзка между поведението и уврежданията; както и всички останали твърдени изгодни за ищеца положителни факти. Вината се предполага - чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответницата, при условията на обратно пълно доказване.