Определение № 1762 от 20.12.2024, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1762 гр. Велико Търново, 20.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

АННА ДИМОВА като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно частно гражданско дело № 20244100501045 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 248 ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Банка ДСК“ ЕАД, гр. София, подадена чрез пълномощника й юк Д. Н.а против определение № 502/08.10.2024г. по гр.д. № 695/2023г. на ПРС, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на постановено по делото решение в частта за разноските с възлагането им в тежест на ищеца, на основание чл. 78 ал. 2 ГПК.

В частната жалбата се правят оплаквания за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт, поради наличието на предпоставките на чл. 78 ал. 2 ГПК, доколкото ответникът е признал иска и не е дал повод за завеждането му. Изтъква се, че отговорността за съдебни разноски по иск, с предмет несъществуването на погасено по давност вземане, може да възникне за кредитора – ответник само ако той е предприел действия за принудително събиране на погасеното по давност вземане.

Акцентира се, че след 2017г., а и след перемиране през 2020г. на образуваното срещу ищеца на изпълнителното производство, такива действия не са предприемани от взискателя. Излагат се доводи, че ищецът не е доказал да е възразил извънсъдебно пред кредитора, че процесните му задължения са погасени по давност. По тези съображения се отправя искане до ВТОС да отмени обжалваното определение и да измени съдебното решение в частта на присъдените в полза на ищеца разноски, като остави същите в негова тежест.

В срока по чл. 276 ал. 1 ГПК насрещната страна по жалбата е подала отговор, с който заема становище за неоснователност на същата и правилност на обжалвания съдебен акт. Оспорва твърденията на жалбоподателя, че не е дал повод за завеждане на делото по чл. 439 ал. 1 ГПК с възражение, че при наличие на изпълнителен титул и 1 изпълнителен процес, образуван въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, искът за оспорване на изпълнението от по чл. 439 ГПК е единствената възможност за защита. С тези доводи моли за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на атакуваното определение.

Великотърновският окръжен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите в частната жалба и в отговора й, намира следното от фактическа страна:

Предмет на гр.д. № 695/2023г. по описа на ПРС е предявен от длъжника по изпълнението срещу взискателя – кредитор отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ал. 1 ГПК за отричане дължимостта на вземания в общ размер на 18 847, 80 лв. по договор за кредит и договор за поръчителство от 10.02.2012г., за които по реда на чл. 418 ГПК е издаден изпълнителен лист № 2228/04.03.2015г. по ч.гр.д. № 2290/2015г. на РС – Варна, поради изсрочването им по давност. Ищецът уточнява, че въз основа на посочения изпълнителен титул кредиторът е образувал срещу него изп. дело № 103/2015г. по описа на ЧСИ Д. Я., което е перемирано поради изоставяне на изпълнителните действия от взискателя, както и че от последното изпълнително действие през 2017г. до датата на предявяване на иска са изтекли повече от 5 години, което е довело до невъзможността за принудително събиране на процесните вземания.

С отговора на исковата молба ответникът – кредитор е оспорил иска като недопустим, поради липсата на правен интерес от завеждането му, доколкото към момента на предявяването му няма висящо изпълнително производство, тъй като е прекратено, поради настъпила перемпция. В условията на евентуалност, при допустимост на ищцовата претенция, признава същата, но изтъква, че вземането му продължава да съществува като може да се изпълни само доброволно. По изложените съображения моли за прекратяване на производството, поради неговата недопустимост, евентуално за уважаване на иска, но при прилагане на правилото на чл. 78 ал. 2 и 8 ГПК.

С постановеното по делото решение № 160/06.08.2024г. първоинстанционният съд е приел, че ищецът не дължи на ответника сумите по процесния изпълнителен лист. Като е приел, че не са налице предпоставките на чл. 78 ал. 2 ГПК съдът е осъдил банката – кредитор да заплати на ищеца съдебни разноски в размер на 124 лв., на процесуалния му представител възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на 550 лв. и в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 653, 92 лв. – държавна такса.

С обжалваното определение по чл. 248 ГПК първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на ответника за изменение на съдебното решение в частта за разноските, тъй като в случая правилото на чл. 78 ал. 2 ГПК, по изтъкнатите в съдебно решение съображения, не намира приложение.

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:

2

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, която има интерес да обжалва определението на първоинстанционния съд по чл. 248 ГПК, поради което се явява процесуално допустима. В случая допустимостта на частната жалба не е обусловена от представянето на списък на разноските по чл. 80 ГПК, тъй като същата е насочена срещу присъдените в полза на насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Фактическите състави на чл. 78 ГПК, уреждащи въпроса за отговорността за сторените по делото разноски, предвиждат задължение за страната, която неоснователно е предизвикала спора да възстанови разходите, които насрещната страна е била принудена да направи по защитата си. Особеното правило по чл. 78 ал. 2 ГПК за разпределение на отговорността за разноски изисква кумулативно осъществяване на две предпоставки – ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска, като преценката за наличие на първата предпоставка е винаги конкретна, с оглед обстоятелствата по делото. Вложената от законодателя идея е да се освободи ответникът от разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца.

В трайната съдебна практика е прието, че първата предпоставка на чл. 78 ал. 2 ГПК не е налице в хипотезата, в която предявяването на иска е условие за упражняване на субективните права на ищеца. При наличие на изпълнителен титул и образуван въз основа на него изпълнителен процес, предявяването на иска по чл. 439 ГПК за оспорване на изпълнението, чрез позоваване на изтекла давност, настъпила след приключване на производството, в което е издаден изпълнителния лист, е единствената възможност за защита на длъжника, тъй като подобно възражение същият не може да направи пред съдебния изпълнител, а само пред съда в исков процес. Следователно в случая сезирането на съда е условие за упражняване на субективното право на ищеца – длъжник да се позове на изтеклата давност, когато титулярът на вземането иска да получи изпълнение. Дори изпълнителното производство да е перемирано и взискателят да не е предприемал изпълнителни действия след изтичане на давностния срок, самото наличие на изпълнителен лист в негова полза поражда всякога правото на длъжника да поиска от съда да отрече със сила на присъдено нещо вземането по титула, поради изсрочването му по давност. В този смисъл определение № 2168/31.07.2024г. по ч.т.д. № 1351/2024г., определение № 2026/16.07.2024г. по ч.т.д. № 941/2024г., двете на ТК на ВКС и посочените в тях съдебни актове.

В съответствие с изложеното след като в случая жалбоподателят разполага с изпълнителен титул и въз основа на него е образувал срещу ищеца изп. дело за принудително събиране на съдебно признатите му вземания, същият с това си поведение е дал повод за предявяване на иска по чл. 439 ал. 1 ГПК, като е без значение дали към този момент изпълнителният процес е перемиран или не. На факта на изтекла погасителна давност длъжникът не може да се позовава извънсъдебно по 3 начин, обвързващ кредитора и съдебния изпълнител, тъй като защитата му в този случай може да бъде реализирана само по съдебен ред. Нещо повече, с оглед на извънпроцесното поведение на взискателя, последният безспорно е предизвикал правния спор, тъй като нито е предприел действие да изтегли изпълнителния лист от изп. дело, въпреки перемирането му респ. изтичането на давността, нито е заличил данните за кредитната задлъжнялост на ищеца по процесния титул в ЦКР на БНБ /листи 56-58 от първоинстанционното производство/. В тази връзка липсва първата от кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 78 ал. 2 ГПК, за да може ответникът да се освободи от отговорност за съдебни разноски по делото.

Според настоящият състав на ВТОС не е налице и втората предпоставка на чл.

78 ал. 2 ГПК, тъй като ответникът е оспорил допустимостта на иска по чл. 439 ал. 1 ГПК, поради липса на правен интерес от предявяването му и го е признал под условие.

Следователно кредиторът съдебно е оспорил правата на длъжника и се е противопоставил на разглеждането им по съдебен ред, което негово поведение изключва приложението по делото на нормата на чл. 78 ал. 2 ГПК.

Мотивиран от изложеното съдът намира, че районният съд като е отказал да приложи правилото на чл. 78 ал. 2 ГПК и да освободи ответника от отговорност за разноски като ги възложи в тежест на ищеца е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 502/08.10.2024г. по гр.д. № 695/2023г. на ПРС, с което е оставена без уважение молбата на „Банка ДСК“ ЕАД гр. София за изменение на постановено по делото решение № 160/06.08.2024г. в частта за разноските, чрез възлагането им в тежест на ищеца, на основание чл. 78 ал. 2 ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4