Решение № 4370 от 18.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4370 гр. София, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Георги Кацаров като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20241100507897 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435, ал.2 от ГПК.

Образувано е по жалба на М. В. С., подадена чрез пълномощника адв.С. С. длъжник по изпълнително дело № 20228600400162 по описа на ЧСИ В.М. срещу срещу действията на съдебния изпълнител, представляващи насочване на изпълнение по отношение на доход на длъжника от пенсия и трудово възнаграждение. В жалбата е направено искане да се отменят действията на съдебния изпълнител за удръжки от пенсията за инвалидност и трудовото възнаграждение на длъжника, които счита за несеквестируеми.

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението „ЕОС М.“ ЕООД, гр.София, не взема становище по подадената жалба.

ЧСИ В.М. е изложила мотиви по обжалваните действия на основание чл.436, ал.3 от ГПК, в които поддържа становище за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20228600400162 по описа на ЧСИ В.М. е образувано на 07.03.2022 г. по молба на „ЕОС М.“ ЕООД, гр.София, подадена чрез юрк.В. Й. срещу 1 длъжника М. В. Н., въз основа на изпълнителен лист от 24.06.2015 г., издаден от Софийски районен съд, 11 8 състав по гр.дело № 31915/201 5 г., с който е осъден длъжника М. В. Н., да заплати на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД, гр.София, конкретно посочени суми за главница, лихва за забава и разноски по делото. Не е спорно по делото обстоятелството, че вземането на взискателя срещу длъжника по изпълнинето е цедирано по силата на договор за покупко- продажба на вземания/ цесия/ от 21.20.2020 г., сключен между „ОТП Ф.Б.“ЕАД, гр.София, като продавач и „ЕОС М.“ ЕООД, гр.София, като купувач.

По делото е постъпило писмо с вх.№ 49670/14.08.2023 г. по регистъра на ЧСИ В.М., изпратено от Ръководител“Пенсионно осигуряване“ на Териториално поделение -София град на Национален осигурителен институт/НОИ/, с което частния съдебен изпълнител е уведомен на основание чл.508, ал.1, т.1 от ГПК, че НОИ признават за основателно вземането по наложения запор по изпълнително дело № 20228600400162, но на основание чл.446, ал.1 от ГПК от пенсията/ добавката на М. В. С., ЕГН ********** не можело да се правят удръжки по наложения запор, тъй като пенсията/ добавката е под размера на минималната работна заплата за страната. С писмо с изх.№ 127308/13.12.2023, изпратено от ЧСИ В.М. до НОИ-РУСО, гр.София, като трето задължено лице, съдебният изпълнител е дал указания на НОИ във връзка с изпратено запорно съобщение с изх.№ 65622/21.07.2023 г. по изпълнително дело №

20228600400162 върху пенсията на длъжника М. В. Н., с ЕГН **********, в следния смисъл, а именно, че при изчисляване на размера на удръжката по запора следва да бъде взето предвид и трудовото възнаграждение на длъжника, което той получава от „Л.Б.“ ЕООД, ЕИК *******/ с размер на осигурителен доход 838,40 лв./ На 05.04.2024 г. е постъпила по изпълнителното дело молба с вх.№ 26600/05.04.2024 г., подадена от длъжника М. В. С., чрез пълномощника адв.С. С., с която е направено искане от ЧСИ В.М. да вдигне наложения запор върху инвалидната й пенсия, която получава от НОИ, с оглед на обстоятелството, че по силата на закона размера на пенсията е несеквестируем доход. С разпореждане без изложени мотиви, очевидно постановено на 05.04.2024 г., искането на длъжника е оставено без уважение от страна на ЧСИ В.М..

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество относно нейната основателност.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Противно на изложеното в жалбата на длъжника съдът приема, че вземането за трудово възнаграждение и съответно за пенсия не е абсолютно, а частично несеквестируемо, тъй като взискателят може да се удовлетвори от него над 2 определения в чл.446 от ГПК размер. Несеквестируемостта охранява екзистенц минимума, необходим за издръжка на длъжника и неговото семейство, като се вземат предвид всички трудови възнаграждения/пенсия, получавани от длъжника. Да се приеме обратното, означава, че на длъжник, който получава едновременно няколко трудови възнаграждения или трудово възнаграждение и пенсия, му се признават повече права от тези на длъжник, който получава само едно трудово възнаграждение или само пенсия. В процесния случай с оглед данните по делото жалбоподателката получава трудово възнаграждение и лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване. Това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателката. Когато вземането по трудово възнаграждение и/или пенсия е частично несеквестируемо, наложеният запор обхваща само секвестируемата част. Поради това съдът намира, че правилно съдебният изпълнител е указал на НОИ при изчисляване на секвестируемия доход на длъжника да бъдат сумирани доходите от трудово възнаграждение и пенсия. Без значение е обстоятелството, че жалбоподателката получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Съгласно разпоредбата на чл.114а, ал.1 от КСО, върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по кодекса, не могат да се налагат запори по реда на ГПК и ДОПК или да се извършват удръжки освен за задължения към държавното обществено осигуряване и за задължения за издръжка, както и при прихващане на суми по реда на чл. 114, ал. 5 от КСО. Следователно несеквестируеми са вземанията, които произтичат от парични обезщетения и помощи по КСО. Пенсията за инвалидност, получавана от длъжника не попада в обхвата на цитираната правна норма, тъй като не е нито парично обезщетение, нито парична помощ по смисъла на чл.114а, ал.1 от КСО. Разграничението между трите вида доходи е направено изрично в самата правна норма, която е озаглавена “Удръжки от парични обезщетения, помощи и пенсии”. Пенсията за инвалидност е вид пенсия за изгубена пълна или частична работоспособност на едно лице съгласно чл.71 от КСО, поради което същата може да се взема предвид при изчисляване на секвестируемия доход на длъжника по изпълнителното дело, както е сторено в случая. В тази връзка доводите на длъжника изложени в тази насока се явяват изцяло неоснователни.

С оглед на изложеното, жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В състав, РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна жалба на М. В. С., ЕГН **********, подадена чрез пълномощника адв.С. С. - длъжник по изпълнително дело № 20228600400162 по описа на ЧСИ В.М., с рег.№ 860, с район на действие-СГС, срещу действията на съдебния изпълнител, представляващи насочване на изпълнение 3 по отношение на доход на длъжника от пенсия и трудово възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4