Решение № 281 от 12.05.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. Враца, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емил Кр. Ангелов при участието на секретаря М. Т. К. като разгледа докладваното от Емил Кр. Ангелов Гражданско дело № 20221420103687 по описа за 2022 година

Делото е образувано по предявени на 16.12.2022 г. от ”ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД,ЕИК 175074752,със седалище и адрес на управление гр.София бул.”България”№49 бл.53Е вх.В,чрез юк.Глория Ивова Петрова,против И. А. Г. с ЕГН ********** от гр.В**** ул.*******№** установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.чл.415 ал.1 и 124 от ГПК и осъдителни искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди,че на 15.11.2019 г. бил сключен договор за потребителски кредит №****** между ищеца/като кредитор/ и ответницата/като длъжник/.Договорът бил сключен при следните параметри : сума на кредита-5 000 лв.,срок на кредита-36 м.,размер на вноската-242.14 лв., годишен процент на разходите-49.09,годишен лихвен процент-41,лихвен процент на ден-0.11 и общо задължение по кредита-8 716.83 лв..По избран и закупен пакет от допълнителни услуги,ответницата дължала още 1 500 лв. възнаграждение за закупена услуга Фаст и 2 900 лв. възнаграждение за закупена услуга Флекси/размер на вноската-122.23 лв./.Общото задължение възлизало на сумата от 13 116.83 лв./общ размер на вноската-364.37 лв.,дата на погасяване - 15-ти ден от месеца/.Неразделна част към договора били 1

Общи условия.

Ищецът бил изпълнил задълженията си,като на 15.11.2019 г. бил превел 5 000 лв. по посочена от ответницата банкова сметка.Три пъти ответницата била подавала заявления за промяна на погасителния план /отлагане и намаляване размера на вноски/.Ответницата била направила шест пълни и една частична погасителни вноски,при което ищецът бил прекратил договора и бил уведомил ответницата за обявената предсрочна изискуемост.

За задълженията на ответницата,ищецът бил подал заявление по чл.410 от ГПК.По образуваното ч.гр. дело №2978/2022 г. на ответницата била възразила против издадената заповед за изпълнение,което обуславяло правния интерес на ищецът да сезира Съда.

Иска се:

-да бъде признато за установено,че ответницата дължи на ищеца сумите по заповедта за изпълнение : 3 489.96 лв.-главница по договор за потребителски кредит №*************/15.11.2019 г.;1 402.63 лв.-договорно възнаграждение за периода 15.07.2021 г.-05.07.2022 г.; 64.68 лв.-законна лихва от 05.07.2022 г. до 29.09.2022 г.;законната лихва върху главницата,считано от 30.09.2022 г. до окончателното изплащане на главницата;

-да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца 854.04 лв.възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст;1 651.20 лв.възнаграждение за закупена услуга Флекси/по отношение на които претенции заявлението за издаване на заповед за изпълнение е било отхвърлено/.

Иска се и присъждане на разноските в производствата.

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустими искове.В срока по чл.131 от ГПК,от ответницата,чрез адв.Б. В. Б. от АК В**** гр.**************,е постъпил отговор,с който отговор се оспорват исковете,като неоснователни и недоказани.

Признава,че е сключила договора,по който договор е заплатила общо 6 564.20 лв..Договорът обаче бил нищожен, поради противоречие с императивни разпоредби от ЗПК/чл.22 във връзка с чл.11 ал.1 т.т.9 и 10/,както и поради противоречие с добрите нрави,поради което ответницата дължала връщане само на чистата стойност на усвоения кредит.Т.н. ”допълнителни 2 услуги” следвало да се разглеждат неразривно свързани с договора за кредит и в този смисъл представлявали скрито оскъпяване на кредита /стремеж да се заобиколи нормата на чл.19 ал.4 от ЗПК/. Уговорената възнаградителна лихва надвишавала повече от три пъти законната,което пък било противоречие с добрите нрави.Т.т.15,15.1 и 15.2 от договора били неравноправни клаузи,доколкото били изготвени предварително и потребителят не е имал възможност да влияе на тяхното съдържание.

Предявява насрещен иск за заплащане на надплатената сума от 1 564.20 лв.,като платена без основание - чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД.

Ищецът е оспорил предявения насрещен иск,като недопустим и неоснователен.Не били налице релевираните от ответницата основания за нищожност на договора за кредит. В договора ясно била посочена методиката на формирания ГПР.Спазена била и разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК.

Нямало законово изискване в договора да се посочва как се формира годишния лихвен процент.Разходите за допълнителните услуги не представлявали част от общите разходи по кредита и не следвало да се отчитат при изчисляването на ГПР.Предоставянето на допълнителните услуги не било задължително за отпускането на кредита. Нямало ограничение размерът на възнаградителната лихва да не надвишава три пъти размера на законната,а размерът на ГПР да не го надвишава пет пъти Съдът,предвид наведените доводи и събраните по доказателства,намира за безспорно от фактическа страна следното: делото

На 30.09.2022 г. ищецът е депозирал във ВРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответницата за : 3 489.96 лв.главница по договор за потребителски кредит №*****/15.11.2019 г.; 1 402.63 лв.-договорно възнаграждение за периода 15.07.2021 г.-05.07.2022 г.;854.04 лв.-възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст;1 651.20 лв.възнаграждение за закупена услуга Флекси;64.68 лв.-законна лихва от 05.07.2022 г. до 29.09.2022 г.;законната лихва върху главницата,считано от 30.09.2022 г. до окончателното изплащане на главницата;разноските по делото - 149.25 лв. държавна такса и 180 лв. юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане №3936/03.10.2022 г.,Съдът е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение за : 3 489.96 лв.- главница;1 402.63 лв.-договорно възнаграждение;64.68 лв.-законна лихва;законната лихва върху

3 главницата;разноски по делото - 99.15 лв. държавна такса и 33.21 лв. юрисконсултско възнаграждение .С разпореждането е отхвърлил заявлението за 854.04 лв.-възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст и 1 651.20 лв.-възнаграждение за закупена услуга Флекси,при което е указал на заявителят,че може да предяви осъдителен иск за вземанията за възнаграждения,като довнесе държавна такса.

На същата дата е била издадена и заповед за изпълнение №1765.Заповедта е била връчена на ответницата на 06.10.2022 г..Разпореждането е било връчено на ищеца на 12.10.2022 г..На 31.10.2022 г. по делото е постъпило възражение на основание чл.414 от ГПК.Ищецът е бил уведомен да предяви иск на 16.11.2022 г..

Горното е видно от приложеното ч.гр. дело №2978/2022 г. по описа на ВРС.

Видно от представения по делото договор за потребителски кредит ”ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт” №************,ищецът е предоставил на ответницата кредит в размер на 5 000 лв .,със срок на кредита 36 м ..Страните са договорили още размер на вноската по кредита 242.14 лв., годишен процент на разходите 49.09%,годишен лихвен процент 41, лихвен процент на ден 0.11% и общо задължение по кредита 8 716.83 лв..

В договора е отбелязано,че при кандидатстването си за потребителски кредит,кредотополучателят изрично е поискал да закупи допълнителна незадължителна услуга,посочена в т.V ”Поискани от клиента допълнителни възможности”.Редът за използването на закупената незадължителна допълнителна услуга е описан подробно в Общите условия/ОУ/ на ищеца към договорите за потребителски кредит на физическо лице.

Размерът на възнаграждението за закупена допълнителна услуга Фаст е 1 500 лв.,а възнаграждението за закупена допълнителна услуга Флекси е 2 900 лв..Размерът на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги е 122.23 лева. и е дължима заедно с месечната погасителна вноска.

Уговорено е общо задължение по кредита и по пакет а допълнителни услуги в размер на 13 116.83 лв./общ размер на вноската-364.37 лв.,дата на погасяване - 15-ти ден от месеца/.

Видно от представения по делото погасителен план към договора за 4 потребителски кредит,месечните анюитетни вноски по кредита са общо 36 бр.,с начален падеж 15.12.2019 г. и краен падеж 15.11.2022 г. .

Впоследствие страните са предоговорили погасителния план по кредита с няколко последователни анекса ,като последно с анекс №3 са уговорили 40 бр. погасителни вноски с краен падеж до 15.03.2023 г. .

В ОУ,в сила от 22.08.2019 г.,представляващи неразделна част и приложими по отношение на всички договори за потребителски кредити,следователно относими и към настоящия казус,се посочват какъв е начинът за сключване и отпускане на кредит по ДПК,какво е договорното възнаграждение/годишен лихвен процент/, правата и задълженията на всяка една от страните по договора за кредит,санкциите и кога настъпва предсрочната изискуемост,по какъв начин се връчва известието до кредитополучателя и реда и начина за изменение на ОУ. Договорено е между страните,че за ползвания кредит кредитополучателят дължи на кредитора годишна лихва,чийто процент е определен в чл.4 от ОУ.Общият размер на ДВЗ по кредита е предварително определен в погасителния план на база на лихвения процент по ДПК.Следващата т.4.2 гласи,че лихвата по кредита се изчислява върху усвоената и непогасената главница за периода на ползване на кредита и започва да тече от датата на усвояване на кредита.За целите на изчисляване на лихвата,посочена в т.VІ от ДПК, се приема,че годината се състои от 360 дни,а месецът се състои винаги от 30 дни.В т.4.4 се посочва,че ако е закупена допълнителна незадължителна услуга,страните по този ДПК се споразумяват възнаграждението за закупената услуга,което възниква на кредитополучателя като задължение към деня на отпускане на кредита,да се разсрочи във времето и да се погасява от него като част от погасителните вноски и в рамките на погасителния план.

Съгласно т.6.1,кредитополучателят се задължава да върне на кредитора така предоставените парични средства, заедно с ДВЗ и дължимото възнаграждение при закупена допълнителна услуга,в размер и срок съгласно посоченото в т.VІ от ДПК и според погасителен план,неразделна част от ДПК.Всяка една от страниците на ОУ е подписана от страните - кредитор и кредитополучател.

При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:

Касателно предявения от ищеца установителен иск:

5

Съдът намира,че искът е допустим,като предявен от валидно представляван правен субект с правен интерес. Разгледан по същество,искът е неоснователен.

Отпуснатият на ответницата като физическо лице заем представлява предоставяне на ”финансова услуга” по смисъла на §13 т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите/ЗЗП/ и същата има качеството потребител по смисъла на §13 т.1 от ДР на този закон,според който потребител е всяко физическо лице,което придобива стока или ползва услуги,които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.

Като потребител,ответницата разполага със защита срещу неравноправни клаузи,предвидена в гл.VІ от ЗЗП,за които съдът следи служебно,по който въпрос също е налице категорично установена съдебна практика,която задължава съдът да следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства,обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се произнася,независимо дали страните са навели такива възражения или не,като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни.

Съгласно практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори,която е транспонирана в българското законодателство с §13а т.9 от ДР на ЗЗП,националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи,попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО и по този начин да компенсира неравнопоставеността,съществуваща между потребителя и продавача или доставчика.

В ЗЗП и по-конкретно в чл.143 от същия е дадено определение на понятието ”неравноправна клауза ” в договор с потребител,а именно - всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 20 точки от посочената разпоредба.Според чл.146 ал.1 о т ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни,освен ако не са уговорени индивидуално,като в ал.2 от същата разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени 6 клаузите,които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия.Такова разрешение е дадено и в Директива 93/13/ЕИО.Според чл.3 от Директивата,неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията,произтичащи от договора.Не се счита за индивидуално договорена клауза,която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание.Фактът,че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени,не изключва приложението на чл.3 от Директивата към останалата част на договора,ако общата преценка на договора сочи,че той е договор с общи условия.Когато продавач или доставчик твърди,че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално,негова е доказателствената тежест да установи този факт.