Решение № 3999 от 06.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3999 гр. Пловдив, 06.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20215330120492 по описа за 2021 година

Предявен e иск с правно основание, чл.422 ГПК вр. чл.410, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „ЗАД Армеец“ АД твърди, че на ***г., около 18,50 ч. в гр. ***, на кръстовище между улиците бул. *** и бул. *** настъпило пътно-транспортно произшествие между лек автомобил „***“, мод. „***“, рег. № *** и автомобил марка „***“, мод. *** с рег. №***. Виновен за произшествието бил ответника, който управлявал автомобила „***“, след употреба на алкохол. Собственикът на увредения автомобил бил се възползвал от възможността да възстанови вредите по силата на сключен между него и „ЗАД Армеец“ АД договор за застраховка „Каско и злополука“, като му била заплатена сумата 7394,28 лв. След това ищецът встъпил в правата на застрахования спрямо причинителя на вредите, поради което поканил ответника с писмо от ***г. да заплати сумата, ведно с ликвидационни разноски в размер на 10 лв.

Тъй като той не сторил това в дадения му срок, дружеството ищец подало заявление по чл.410 ГПК. По него била издадена заповед за изпълнение за сумите 7404,28 лв. главница; 2256,25 лв. обезщетение в размер на законната лихва върху главницата от 06.07.2018г. до 06.07.2021г., както и законната лихва от датата на подаване на заявлението. Тъй като заповедта била връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК се иска да бъде установено съществуването на вземането за горните суми.

Ответникът С. Н. Н., чрез особен представител, оспорва наличието на 1 произшествие, както и механизма на настъпването му. Отрича, че са налице обстоятелства водещи до основание за изплащане на обезщетение. Счита иска за неоснователен.

След като обсъди събраните в хода на производството доказателства ведно с доводите на страните съдът намери за установено:

От представения протокол за ПТП №*** от ***г. на *** се установява, че на ***г. около 18,50 часа, в гр. ***, на кръстовището между бил. *** *** и бул. *** е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което лек автомобил "*** ***" рег. №***, управляван от С. Н. Н., поради недостатъчен контрол от страна на водача при извършване на маневра завой на ляво, ударил задната част на спрелия в дясно лек автомобил „*** ***“ с рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД /лист 146/ . В резултат на удара са настъпили повреди в задната лява част на автомобила „***“.

За така настъпилото ПТП на ответника С. Н. е било наложено административно наказание „***“ с наказателно постановление №***/***г. на ***. Посочените в наказателното постановление нарушения са на чл.20, ал.1 ЗДвП – водачът не е контролирал пътното превозно средство, което управлява поради което е предизвикал ПТП и чл.100, ал.1 т.2 ЗДвП - не носи свидетелство за регистрация на превозното средство /лист 134/ .

Установява се от изпратената от *** Отдел „Пътна полиция“ наказателна преписка, че при съставяне на протокола за ПТП ответникът Н. е бил тестван за алкохол при което дрегерът е отчел концентрация от 0,79 промила / лист 142/ . Водачът е дал и кръвна проба, като при извършената химическа експертиза е установена концентрация на алкохол от 0,3 промила /лист 140/ .

Към датата на ПТП за автомобила управляван от ответника С. Н. е имало сключена с дружеството ищец „ЗАД Армеец“ АД застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по полица № *** с валидност от 10.06.2016г. до 09.06.2017г., което е видно от съставени протокол за ПТП / лист 146/ .

Установява се от представената комбинирана застрахователна полица №***, че за автомобила марка „*** ***“ с рег. № *** към момента на ПТП е имало действаща застраховка „Каско и Злополука“ в „ЗАД Армеец“ АД / лист 8/ . Във връзка с подадено уведомление по щета от ***г. дружеството ищец образувало преписка по щета №***.

С доклад от ***г. на собственика на пострадалия автомобил е било определено обезщетение в размер на 7394,28 лв. /лист 20/. Така определеното обезщетение е било заплатено на застрахования по банков път с бордеро от ***г. /лист 36/.

На ***г. на ответника по делото е била изпратена регресна покана с която се претендирало той да заплати сумата на обезщетението и ликвидационните разноски в размер на 10 лв., тоест 7404,28 лв. Застрахователят е обосновал регресната претенция с това, че Н. е управлявал автомобила след употреба на алкохол. Поканата е изпратена с 2 писмо с обратна разписка и връчена на ***г. / лист 39 и 40 / .

На 08.07.2021г. дружеството ищец предявило срещу ответника заявление по чл.410 ГПК относно заплащане на сумата 7404,28 лв. главница и 2256,25 лв. обезщетение за забава за времето от 06.07.2018г. до 06.07.2021г. По заявлението било образувано приложеното ч.гр.д. № 11427/2021г. като била издадена заповед за изпълнение за претендираните главница и обезщетение за забава, за законната лихва върху вземането, считано от 08.07.2021г., както и за деловодни разноски от 148,08лв. държавна такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение / лист 16 на прил. дело/ .

Заповедта за изпълнение е била връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, след което ищецът е завел настоящия иск за вземането.

Съгласно заключението на автотехническата експертиза, при установения механизъм на произшествието е възможно да бъдат повредени в съответната степен детайлите, посочени в описа по щета, съставен в хода на ликвидационната преписка.

Стойността на ремонта за възстановяване на повредите, причинени на л.а. „*** ***“ включваща стойността на нови части, детайли и труд е 7954,96 лв.

При така установените факти се налагат следните изводи:

Съдът намира, че по делото се установи безспорно настъпването на процесното ПТП, както и наличието на вреди, които са в причинна връзка с произшествието.

Виновен за настъпването му е ответникът, който при управление на автомобила „*** ***“ е нарушил чл.20 ал.1 ЗДвП, съгласно който водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.

По настоящото дело се установи също така, че дружеството ищец е застраховател както по имуществената застраховка, сключена относно автомобила „*** ***“, на който са причинени вредите, така и по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена за автомобила управляван от виновния за настъпване на произшествието водач. Това обстоятелство няма как да не е било известно на дружеството ищец при образуването на преписката по щета по имуществената застраховка.

Според чл.411, изр.3 КЗ когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494 КЗ.

3

В случая размерът на причинените вреди не надхвърля размера на застрахователната стойност по договора за задължителна застраховка, която съгласно чл.492, т.2 КЗ в редакцията към настъпване на събитието / ДВ бр. 102/29.12.2015г./ за вреди на имущество (вещи) е 2 000 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на увредените лица.

От така изложеното следва, че за дружеството ищец не е възникнало право на регрес към причинителя на вредата, независимо от встъпването в правата на пострадалия.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че право на регрес в полза на ищеца, в конкретния случай не би възникнало и при плащане на обезщетение по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Това е така, защото според чл. 500, ал.1,т.1 КЗ, застрахователят има право да получи от виновния водач платените обезщетение, лихви и разноски, когато той, при настъпване на произшествието е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. В случая обаче се установи, че с концентрацията на алкохол в кръвта на ответника е била 0,3 промила, която е под нормативно определената в чл. 174 ЗдВП, в редакцията действала към датата на ПТП - /ДВ, бр. 60 от 2012 г./, според която административно наказание се налага на водач, който управляващ МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда.

След като не е възникнало задължение на ответника да заплати на ищеца сумата от 7404,28 лв., не може да се приеме, че той е изпаднал в забава и дължи обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 2256,25 лв.

С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск за установяване на вземането по заповедта за изпълнение е неоснователен и следва да се отхвърли.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска с осн. чл.422 ГПК вр. чл.410, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявен от "ЗАД Армеец" АД, ЕИК:121076907, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. С. Караджа №2 против С. Н. Н. ЕГН ********** с адрес гр. ***, ул. *** №***, ет.***, ап.*** относно установяване съществуването на вземане за сумите:

7404,28 лв. регресна претенция за обезщетение и ликвидационни разноски, заплатени от ищеца в качеството на застраховател по застраховка „Каско“ – щета №*** във връзка с предизвикано от ответника ПТП на ***г. – протокол за ПТП № ***/***г. на ***; 2256,25 лв. представляваща обезщетение за забава върху главницата за времето 06.07.2018г. до 06.07.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано 4

08.07.2021г. до окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед № 6676/22.07.2021г. по ч.гр.д. №11427/2021г. на Пловдивския районен съд.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 5