Решение № 1333 от 16.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1333 гр. София, 16.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Темислав М. Димитров

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20231100500572 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №572/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на П. И. Е. /или Е./ , родена на ********** г и с баща починалия И. Е. ЕГН ********** , гражданка на Република Турция срещу решение №20095996 от 15.04.2021 г постановено по гр.д.№126/2019 г на СРС , 124 състав ; в частта , с която въззивникът е осъден да заплати а основание чл.149 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на“Т.С.” ЕАД ЕИК ******* , гр.София сумата от 636,46 лева цена на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2016 г – м.04.2017 г за ап.№39 в гр.София ж.к.******* ведно със законната лихва от 03.01.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 78,32 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 15.09.2017 г – 30.11.2018 г и сумата от 254,97 лева разноски пред СРС .

Въззивникът /чрез назначения му особен представител/ излага доводи за неправилност на решението на СРС . Въззивникът не е потребител на топлинна енергия за процесния имот , защото не е подавал заявление за откриване на партида , не е подписал писмен договор , както и няма данни да е приел наследството на баща си И. Е. . Не е ясно кой е ползвал имота и реално е употребил топлинната енергия . Не трябва да се кредитират СТЕ и ССЕ , защото същите са работили само по документи на ищеца .

Въззиваемата страна не е подала отговор на въззивната жалба .

Третото лице “Н.” АД гр.София не взема становише по въззивната жалба .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 27.05.2021 г 1 и е обжалвано в срок на 07.06.2022 г.

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената част .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират .

Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във всички случаи въззивният съд следи служебно за дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на исковете .

За да уважи частично исковете СРС е приел , че ищецът е доставил топлинна енергия на ответника за ап.№39 в гр.София ж.к******* . Ответникът е съсобственик на посочения имот , съответно , че е потребител на топлинна енергия по чл.153 ЗЕ . С представените писмени доказателства и ССЕ е доказана доставената топлинна енергия , както и нейния размер .

Според СРС претендираните суми не са погасени по давност .

Решението на СРС е валидно , допустимо и правилно в обжалваната част . Въззивникът не е опровергал данните от писмените доказателства по делото и от ССЕ и СТЕ , че в имота му се ползва топлинна енергия за отопление , за сградна инсталация и за топла вода .

Въззивникът е съсобственик на имота и потребител на топлинна енергия съгласно чл.153 ЗЕ . При действащата законова уредба е без значение е дали въззивникът е подал заявление за откриване на партида , дали е подписал писмен договор и дали реално ползва имота . Само за пълнота трябва да се отбележи , че заявление за откриване на партида е подадено от наследодателя му И. Е. .

По делото няма данни въззивникът да се е отказал от наследството на И. Е. . Доводът на особения представител , че въззивникът не е приел наследството на И. Е. е недопустим и не подлежи на разглеждане . След като в настоящото производство особеният представител не може да вземе становище за чисто лично действие като мълчаливо/изрично приемане на наследство , същият не може да релевира и чисто личното възражение във връзка с приемане на наследство.

С Решение № 5 от 22 април 2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009 г., Конституционният съд отхвърли искането на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на чл.153, ал.1 и 6 от ЗЕ. В мотивите на Решението е посочено, че: "Разпоредбите на чл.153 ал.1 и ал.6 от ЗЕ изпълняват конституционните изисквания да защитават правата на потребителите за ползване на топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, Закона за собствеността и Закона за управление на етажната собственост и всички собственици и 2 носители на вещни права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ". Правото на част от собствениците да не ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти не води до извод , че те не следва да заплащат топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни права на конкретни имоти, те са съсобственици на сградната инсталация и на общите части в сградата и следва да поемат припадащата им се част от разходите за топлинна енергия, свързани с тях и в този смисъл е решението на КС. Гражданите имат правото да преустановят подаването на топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на топлинна енергия за общите части на сградата - етажна собственост и на отдадената от сградната инсталация, която също е обща част. Тези потребители обективно получават в имотите си част от топлинната енергия, отдадена от хоризонталните и вертикални топлопроводи на сградната инсталация, поради което не е налице пълна липса на потребление на топлинна енергия.

С оглед на изложеното се налага изводът , че отказ изцяло от потребление на топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна собственост е недопустим, тъй като всички съсобственици поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите части и сградната инсталация. Друго законодателно разрешение за общите части на сграда - етажна собственост не може да се даде предвид характера на подобни сгради.

Както е посочено в Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018 г по тълк.дело № 2/2017 г на ОСГК на ВКС предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са потребители на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153 ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Въззивникът винаги може да се разпореди с имота си или да инициира прекъсване на топлоснабдяването в сградата , но тъй като живее в етажна собственост това става с колективно решение на Общото събрание на Етажната собственост т.е. заедно с останалите етажни собственици .

СТЕ и ССЕ са работили по документи на ищеца и третото лице , защото такава е действащата нормативна уредба в ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването . Не става ясно по какви документи е следвало да работи вещото лице по СТЕ след като топлинната енергия вече не съществува в обективната реалност и за нея може да се съди само по данните за извършени отчети и измервания .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна , както и държавна такса в полза на СГС.

По изложените съображения , СЪДЪТ

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №20095996 от 15.04.2021 г постановено по гр.д.№126/2019 г на СРС , 124 състав ; в частта , с която П. И. Е. /или Е./ , родена на ********** г и с баща починалия И. Е. ЕГН ********** , гражданка на Република Турция е осъдена да заплати :

-на основание чл.149 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* , гр.София сумата от 636,46 лева цена на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2016 г – м.04.2017 г за ап.№39 в гр.София ж.к.******* ведно със законната лихва от 03.01.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 78,32 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 15.09.2017 г – 30.11.2018 г ;

-на Т.С.” ЕАД ЕИК ******* , гр.София сумата от 254,97 лева разноски пред СРС .

ОСЪЖДА П. И. Е. /или Е./ , родена на ********** г и с баща починалия И. Е. ЕГН ********** , гражданка на Република Турция да заплати на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* , гр.София сумата от 400 лева разноски пред СГС .

ОСЪЖДА П. И. Е. /или Е./ , родена на ********** г и с баща починалия И. Е. ЕГН ********** , гражданка на Република Турция да заплати по сметка на СГС 25 лева държавна такса .

Решението е постановено при участието на “Н.” АД гр.София като трето лице помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* гр.София .

Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4