Определение № 10 от 10.01.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10 гр. Варна, 09.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно частно търговско дело № 20233001000436 по описа за 2023 година И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.2 от ГПК във връзка с чл.66 ал.2 и чл.121 от ГПК, образувано по частна жалба на П. Л. Д. от гр.***** срещу определение от с.з. на 22.06.2023г., с което молбите му по търг.дело № 188/23г. по описа на ВОС за възстановяване на пропуснат срок за отговор на искова молба и за неподсъдност на спора пред Окръжен съд Варна са оставени без уважение.

В частната жалба се твърди, че обжалваните определения са незаконосъобразни.

Твърди че не е получил в пълен обем всички представени с исковата молба доказателства, както и самата искова молба, тъй като е бил в чужбина, където работи. Оспорва извода на съда, че получаването на исковата молба и доказателствата две дена, преди изтичане на срока за отговор, е имал възможността да организира защитата си, или да иска възстановяване на срока за отговор. Твърди че с този извод, съдът е ограничил правото му на защита.

Твърди че делото не е подсъдно на Окръжен съд Варна, а на Окръжен съд Търговище, тъй като сключената застраховка Каско + е подписана между страните в гр.Търговище. На следващо място твърди, че спорът е между застраховател и физическо лице, поради което и делото следва да се разгледа от гражданския съд по реда на общия исков процес.

1

Моли съда да отмени обжалваното определение от съдебно заседание и да уважи молбите му за възстановяване на срока за отговор на исковата молба и за прекратяване на производството по делото пред ВОС и изпращането му по подсъдност на Окръжен съд – Търговище.

В срока по чл.276 от ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна по жалбите „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД със седалище със седалище гр.София.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.

По жалбата, съдът намира следното:

Производството по търг.дело № 188/23г. по описа на Варненски ОС е образувано по предявен осъдителен иск от „ДЗИ – Общо Застрахован“ ЕАД срещу П. Л. Д. за сума, претендирана като платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за вреди, причинени на застрахован в дружеството автомобил на основание чл.411 от КЗ. Исковата молба, с доказателствата към нея е връчена на ответника Д. чрез неговата майка на настоящия му и постоянен адрес в гр.***** на 19.04.2023г. В срока по чл.367 от ГПК от ответника няма постъпил отговор на исковата молба. Съдът е постановил определение № 679 от 09.05.2023г. по чл.374 от ГПК, връчено чрез майката на Д. на 12.05.2023г. В насроченото за 20.06.2023г. първо съдебно заседание, за което няма спор, че страните са редовно призовани, от процесуалния представител на Д. е направено искане за възстановяване на срока за отговор на исковата молба и възражение за местна подсъдност, като е представена и писмена молба, приложена към хартиеното дело. И двете искания за оставени от първоинстанционния съд без уважение с обжалваните в настоящето производство определения.

По частната жалба в частта и срещу определението за местна подсъдност:

С влязло в сила определение № 697 от 28.09.2023г. съставът на въззивния съд е обезсилил определението на първоинстанционния съд от съдебно заседание от 20.06.2023г., с което молбата за възстановяване на срок за подаване на отговор на исковата молба е оставена без уважение и е прекратил производството по молбата по чл.64 от ГПК за възстановяване на срок за подаване на отговор на исковата молба.

2

На основание чл.119 ал.4 от ГПК възражение за местна неподсъдност на делото може да бъде направено от ответника в срока за отговор на исковата молба. Поради което и предвид стабилизирането на определението по искането за възстановяване на срока за отговор съставът на въззивния съд намира, че възражението на ответника за местна неподсъдност на спора пред Окръжен съд – Варна е късно направено, след изтичането на срока за отговор на исковата молба.

По делото е предявен регресен иск от застраховател, изплатил застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, за вреди, причинени на застрахован в дружеството автомобил, срещу виновния водач на основание чл.411 от КЗ, поради което и не се касае за местна подсъдност по чл.113 и чл.115 ал.2 от ГПК, при които е допустима и служебна проверка на местната подсъдност съобразно чл.119 ал.3 от ГПК.

С оглед на така изложеното, съставът на въззивния съд намира че възражението за местна неподсъдност на спора, направено в с.з. на 20.06.2023г. е направено след срока по чл.119 ал.4 от ГПК и по него съдът не дължи произнасяне. Постановеното от първоинстанционния съд определение по същество на искането следва да бъде обезсилено и производството по възражението прекратено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА определение от съдебно заседание от 20.06.2023г. по търг.дело № 188/23г. по описа на Варненски ОС, с което възражението на ответника П. Л. Д. за прекратяване на производството по делото пред ОС – Варна и изпращането му по подсъдност на ОС – Търговище е оставено без уважение.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражението на ответника П. Л. Д. за местна неподсъдност на спора пред ОС – Варна като направено след срока по чл.119 ал.4 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страната.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4