Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 28.11.2016, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
625/2016
Подписан
28.11.2016

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№…………../28.11.2016 г., гр. Варна

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в съдебно заседание при закрити врата на седми ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

При участието на секретаря Д.Б., като разгледа докладваното от съдията т.д.

625/2016 г. по описа на ВОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се развива по реда на чл. 625 и следващи от ТЗ.

ВОС е сезиран с молба от П.С.И.,*** с искане да се открие производство по несъстоятелност против Медицински център за репродуктивна медицина – „РАДОСТ“ ООД поради неплатежоспособност, респективно свръхзадълженост на дружеството и да постанови решение, с което да бъде обявено в несъстоятелност.

В молбата си П.С.И. твърди, че е съдружник в Медицински център за репродуктивна медицина – „РАДОСТ“ ООД и е предоставил в заем суми в общ размер 373 000 лв. преведени по Б.ата сметка на дружеството, обективирани в договори за заем и преводни нареждания за периода 12.12.2012 г. - 18.11.2013 г., подробно описани в молбата. Сочи, че на 29.11.2013 г. са му били възстановени само 11 000 лв., като остатъчната сума от 362 000 лв. е останала дължима от дружеството и към настоящия момент не е заплатена въпреки водените между страните съдебни спорове. Излага, че отношенията между съдружниците са се влошили и, че дружеството с управител А.Е. не е в състояние да изпълни изискуемите си задължения по сключените с молителя търговски сделки, като задълженията надхвърлят наличното имущество на търговеца, поради което счита, че са налице основанията за обявяването му в несъстоятелност поради неплатежоспособност и свръхзадълженост.

Правна квалификация на правата: чл. 630, ал. 2, вр. чл. 608 и чл. 607а ал.

1 от ТЗ; в условия на евентуалност чл. 630, ал.2, вр. чл. 742, ал. 1 и чл.

607а, ал. 2 от ТЗ.

Становището на длъжника Медицински център за репродуктивна медицина – „РАДОСТ“ ООД е за недопустимост, евентуално неоснователност на молбата с твърдения, че дружеството не е неплатежоспособно и свръхзадължено и направените от молителя - съдружник плащания са на основание решение на общото събрание за извършване на допълнителни парични вноски и не са суми предоставени по сключени договори за заем с изключение на сумата от 25 000 лв. Сочи, че други договори за заем между страните не са съществували, както и вземания в посочения размер, поради което не са налице сключени търговски сделки, по които дружеството да е в неизпълнение, за да са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност, като излага подробни доводи за нетърговския характер на договорите за заем от 12.12.2012 г., 14.12.2012 г. и 18.12.2012 г. Твърди, че дружеството няма задължения към трети лица и не е в състояние на неплатежоспособност, защото разполага с бързоликвидни средства и е формирало печалба за предходните две години.

В първо по делото съдебно заседание е допуснат до участие като присъединен кредитор „УниКредит Булбанк” АД, предвид представените доказателства. Твърди се, че банката се легитимира като кредитор по договор за б. инвестиционен кредит от 13.12.2012 г., а от друга страна МЦРМ „Радост” ООД, съгласно същия договор е вписан като солидарен длъжник 1 по него.

Видно от договора, ответникът е солидарен длъжник по смисъла на чл.

304&nbsp ТЗ, вр. чл. 101 от ЗЗД, т.е. същият е встъпил в дълга. Същото е отразено и в нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека, в който е посочено, че МЦРМ „Радост” ООД е встъпил в дълга на кредитополучателя и се е задължил в това си качество. Банката заявява, че съгласно чл. 7/7.1 и 7.2 от договора за инвестиционен кредит крайният срок за погасяване на дължимите суми е с падеж на 20.11.2019 година. На основание чл. 17 т.1, чл. 18 и чл. 16 т.3 от договора и разпоредби от ОУ на банката за отпускане на кредити на лица, осъществяващи стопанска дейност, предвид обстоятелството, че имотът, служещ за обезпечение на кредита е изнесен на публична продан от трето лице, в изпълнително производство образувано срещу кредитополучателя, кредитът е обявен за предсрочно изискуем.

Банката е упражнила права по чл. 417 от ГПК и ВРС е издал Заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлеченията от Б.ите сметки, против всички солидарно задължени лица по кредита, в това число ответника по настоящата молба. Твърди се в молбата за присъединяване, че задължението към настоящия момент не е погасено от длъжниците и е съдебно установено. Уточнява, че размерът на вземането, присъден с издадената заповед № 7941/05.12.2014 г. по ч.гр.д. № 15527/2014 г. на ВРС е 811 991.55 лева главница, 13 128.93 лева договорни и наказателни лихви, ведно със законната лихва върху задължението по главницата до окончателното изплащане на вземането. Общият размер на задължението към датата на подаване на молбата за присъединяване сочи да е 953 740.18 лева. Заявява, че образуваното изпълнително производство № 20157180400009 при ЧСИ Станимира Данова е в напреднала фаза – успешно осъществена публична продан на имота и разпределение на суми, което действие е обжалвано.

Прието е за разглеждане в производството по т.д. № 625/2016 г. възражение за прихващане на МЦРМ „РАДОСТ” ООД против П.С.И. с основание чл.

207 т.2 от КТ, в условие на евентуалност чл. 55 ал.1 от ЗЗД за сумата от 362 000 лева, неправомерно изтеглени в периода август 2013 – декември 2014 г. средства от касата на дружеството и разходвани не по предназначение, по което е разпределена тежест на доказване.

В съдебно заседание всяка от страните чрез процесуален представител застъпва собствената си позиция.

Молителят П.И. поддържа доводи за основателност на молбата. В писмена защита акцентира върху: наличието на влезли в сила решения, които със сила на пресъдено нещо установяват вида и размера на вземането. Същото е по търговска сделка. Дори и да не се възприеме тезата за произтичащи от договорни /за заем/ правоотношения, а вноските да са правени от съдружника под формата на допълнителни парични вноски, задължението е факт.

Възраженията за прихващане са недопустими, евентуално неоснователни. Дружеството трайно е неплатежоспособно, а с оглед отрицателните финансови величини – и свръхзадължено. Като начална дата приема 31.12.2013 година. Поддържа се искането за постановяване на решение в хипотезата на чл. 630 ал.2 от ТЗ.

„УниКредит Булбанк” АД изразява аналогична на горната позиция за неплатежоспособност на дружеството в съдебно заседание и писмена защита. Според банката обективно дружеството изпада в невъзможност да обслужва задълженията си към кредиторите към 31.12.2014 година с оглед изследваните от ССЕ финансови показатели и анализ на ГФО за периода 2011 – 2015 година. Отправеното към съда искане за откриване на производство по реда на чл. 630 ал.1 от ТЗ.

Ответното дружество по същество и в писмена защита поддържа доводи за неоснователност на молбата. Оспорва кредиторовото качество на молителя П.И. – сделката не е търговска, а ако е такава е погасена чрез прихващане с насрещно дължими суми. Банката, макар с качество на кредитор е пред удовлетворяване в образуваното изпълнително производство с оглед фазата по разпределение на постъпилите от публичната продан на имота, служещ за обезпечение, суми, които покриват задължението.

Счита дружеството за работещо при повишаване показателите за ликвидност през последните години, респективно отсъствие на елемента – трайно влошено икономическо състояние. Акцентира, че единственото задължение, което не се изпълнява е към свързаното лице – молителя И. поради субективно нежелание за престиране, а не обективна невъзможност.

Съдът, като съобрази доводите на страните, след съвкупен анализ на събраните доказателства по делото и по вътрешно убеждение дава следното разрешение от фактическа и правна страна:

Поредност на изложението:

1.

Установява ли се качеството на кредитор на П.И. /в това число – вид на сделките, от които произтича вземането, размер на вземането, съществува ли дълга с оглед правопогасяващите възражения за прихващане/.

2.

Установява ли се качеството на кредитор на „УниКредит Булбанк” АД / в това число – вид на сделките, размер на вземането, погасяване на задължението, респективно релевантна ли е фазата, в която се намира изпълнителното производство/.

3.

При установено вземане на кой да е от двамата кредитори – анализ на икономическото състояние на предприятието на ответното дружество от гледна точка критериите за неплатежоспособност, респективно свръхзадълженост /последната хипотеза само по отношение молбата на П.И./.

1.От доказателствата по делото и данни по партидата на „Медицински център за репродуктивна медицина – РАДОСТ” ООД, водена в Търговския регистър се установява, че молителят П.С.И. е съдружник в Центъра като притежава 50% от записания дружествен капитал. Останалите 50% от капитала се притежават от А.Л.Е., който е и представляващ дружеството.

На 12.12.2012 г. е сключен договор за заем между П.И. – заемодател и от друга страна „МЦРМ РАДОСТ” ООД – заемополучател, по силата на който заемодателят е предал в собственост на заемополучателя сумата от 5 000 лева за срок от една година от датата на подписването на договора. Транзакцията на средствата е извършена на 13.12.2012 година. На 14.12.2012 г. е сключен договор за заем между същите страни, по силата на който размерът на предоставената в заем сума е 10 000 лева, преведена по б. път на 15.12.2012 година. На 18.12.2012 година е сключен трети договор за заем между страните И. и медицинския център за сумата от 10 000 лева, с осъществен превод на 19.12.2012 година. Отделно от трите писмени договори за заем представени са още 27 броя преводни нареждания за кредитен превод в периода 10.01.2013 г. – 18.11.2013 година с посочено в Б.ите документи основание за преводите от страна на П.И. към медицинския център – договор за заем.

С решение № 5799/04.12.2014 г. на ВРС по гр.д. № 4521/2014 г., в законна сила на 04.09.2015 година „МЦРМ РАДОСТ” ООД е осъдено да заплати на П.С.И. сумата от 24 000 лева, частичен иск от вземане в общ размер на 338 888 лева, предоставена от ищеца на ответното дружество с преводи в периода 10.01.2013 година до 19.11.2013 г. по договор за заем, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Видно от мотивите на решението, прието е, че целият размер на вземането произтича от неформални договори за заем, доколкото не се установява кредитиране на дружеството със суми под формата на допълнителни парични вноски.

С Решение № 456/17.11.2015 година на

ВРС по гр.д. № 14356/2014 г., в законна сила на 14.04.2016 г. /служебна справка за влизане в сила, чрез деловодната система досежно резултата от възз.т.д. № 57/2016 .г по описа на ВОС/, ответното дружеството е осъдено да заплати на П.И. сумата от 25 000 лева по трите писмени договора за заем.

С оглед зачитане силата на пресъдено нещо по горните две решения не може да се пререшава въпроса досежно – дължимостта на сумата от 25 000 лева по трите писмени договора за заем, дължимостта на сумата от 24 000 лева по влязлото в сила решение на ВРС досежно предявения частичен иск, вида на вземането – именно по заемно правоотношение като това касае както писмените договори за заем, така и устните преводи на суми с основание за превода „договор за заем” по предявените частични искове. От друга страна касателно останалите преведени в заем суми към дружеството ответник, не се установява различно правно основание за превода, включително с оглед счетоводните записвания на постъпилите суми.

Както вече бе посочено ВРС и ВОС в потвърждаващото решение са приели правната природа на дадените в полза на дружеството средства да е заемообразна, а не с характер на допълнителни парични вноски към дружеството, включително с оглед извършеното осчетоводяване на постъпилите суми.

Съгласно заключението по ССЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че размерът на сумите по платежни нареждания е 348 000 лева. Сумите са осчетоводени в предприятието на ответника по сметка 4990 – Други кредитори /2-ви том, л. 451 горе, по делото/, а не по сметка, служеща за счетоводно отнасяне на допълнителни парични вноски. Не се установява погасяване на вземането от страна на дружеството ответника чрез плащане, напротив процесуалната позиция е за недължимост на сумите. ССЕ по въпрос 31 /Том 2, л. 470 по делото/ сочи, че като върната по договор за заем сума е само тази в размер на 11 000 лева.