Решение № 206 от 08.04.2020, Районен съд - Дупница
- Съд
- Районен съд - Дупница
- Дело
- Гражданско дело 2253/2019
- Вид
- Решение № 206
- Подписан
- 08.04.2020
- Състав
- ИВАН БОЖИКОВ ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл.161 · Граждански процесуален кодекс
- чл.341 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.18 · Закон за задълженията и договорите
- чл.38, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.30 · Закон за наследството
- чл.38, ал.1 · Закон за наследството
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е
08.04.2020
Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО
НА НАРОДА
II гр. отделение
Районен съд – Дупница състав
13.03.
2020 на Година
Иван Димитров
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Райна Боянова
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско
2253
2019 дело № по описа за г.
Д.Г.Е., ЕГН **********, и Г.Д.Е., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, са предявили срещу С.Г.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.341 и сл. от ГПК. Производството е във фазата по допускане на съдебната делба и определяне квотите на съделителите в делбената маса.
В исковата молба се сочи, че Г.Д.Е., бивш жител ***, починал на 05.11.2006 г., приживе притежавал в съсобственост с други лица поземлен имот с идентификационен номер *** по кадастралната карта, одобрена със Заповед № 300-5-56/30.07.2004 г., находящ се в гр. Дупница, ***, с площ по кадастралната карта на целия имот: 481 кв. м., с предназначение: "урбанизирана", начин на трайно ползване: "ниско застрояване" /до 10 метра/, стар идентификатор № 1787, в кв. 904. Негови наследници са синовете му Д.Г.Е. и С.Г.Е..
Ищците твърдят, че с ответника са съсобственици на самостоятелен обект в построената в гореописания имот сграда с идентификационен номер *** - с идентификационен номер ***, състоящ се от три стаи, кухня с бокс, тоалетна, баня, входно антре и две тераси, с адрес: гр. Дупница, ***, ет.1, със застроена площ по кадастрална карта от 90.00 кв.м., при граници и съседи: на същия етаж: жилище-апартамент с идент.№ ***, над обекта: жилище-апартамент с идент.№ ***, а съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №130, том І, дело № 273/01.03.1968 г. на ДРС представляващ източния апартамент, находящ се на първия етаж, ведно с прилежащите му мазета с обща полезна площ от 27 кв.м., ведно със съответния процент идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.
Приживе описаният самостоятелен обект бил съсобствен между Г.Д.Е., починал на 05.11.2006 г., и съпругата му Ангелина Стоянова Единакова, починала на 28.09.2007 г. С нотариален акт за дарение, на недвижим имот № 126, т.ІІ, рег. № 2586, дело № 304/12.04.20.07 г. тя дарила на ищеца Г.Д.Е. собствените си 4/24 идеални части от поземления имот с идентификатор № ***, ведно с 4/6 ид.ч. от самостоятелен обект с идентификационен номер ***, ведно с 4/6 ид. ч. от прилежащите мазета с обща полезна площ от 27 кв.м., ведно с 4/12 ид.ч. от таванското помещение над апартамента, ведно със съответния процент идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.
Твърди се, че страните не са успели доброволно да поделят съсобствените имоти, поради което искането е за допускане на делба на самостоятелен обект с идентификационен номер ***, ведно с таванското помещение над апартамента, при права: по 1/6 ид. ч. за Д.Г.Е. и С.Г.Е. и 4/6 ид. ч. за Г.Д.Е., а за таванското помещение – по 1/12 ид. ч. за Д.Г.Е. и С.Г.Е. и 4/12 ид. ч. за Г.Д.Е..
В постъпилия писмен отговор се оспорва иска за делба. Уговореното в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №130, том І, дело № 273/01.03.1968 г. на ДРС построяване на жилищна сграда в процесното дворно място представлява договор за групов строеж. Към датата на съставяне на нотариалния акт подобен договор е могъл да бъде валидно сключен между две или повече лица - собственици на съсобствен имот или титуляри на отстъпено право на строеж, надстрояване или пристрояване на заварена сграда. С договора за групов строеж се определят жилищата и другите обекти, които ще получи всеки участник в груповия строеж, тяхната стойност и условията за изпълнение на строителството. За да възникне индивидуална собственост за страните по договора за групов строеж, след построяване на сградата следва да се разпределят жилищата и/или другите обекти съобразно договора, като това разпределение следва да бъде извършено чрез съдебна или доброволна делба. Със самия факт на построяване на сградата не се придобива в индивидуална собственост конкретния обект; въпреки постигнатото в договора за групов строеж съгласие относно обектите, които ще бъдат разпределени между съсобствениците след реализиране на строежа, законът не предвижда правото на собственост върху отделния обект да се придобива с факта на построяването му от съответния участник в договора за групов строеж.
Ищците не твърдят такъв договор за делба да е бил сключен, поради което възникналата между страните по нотариален акт № 130, том I, дело № 273/1968 г. съсобственост между страните по договора за групов строеж след построяване на сградата не е ликвидирана и страните по делото не са единствените собственици на процесния недвижим имот, чиято делба се иска.
С извършеното дарение Ангелина Стоянова Единакова е извършила разпореждане, с което е нарушила запазената част на ответника от наследството й и дарението следва да бъде отменено по отношение на 2/9 ид. ч., представляващи запазена част от наследството на Ангелина Стоянова Единакова, определено по реда на чл.38, ал.1 от Закона за наследството.
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 126, том II, рег. № 2586, дело № 304/2007 г. по описа на нотариус Луиза Стоева, е нищожен поради допуснати пороци във волята и представителната власт на дарителя, който е бил представляван от дарения Г.Д.Е., което представлява нарушение на разпоредбите на чл.38, ал.1 от Закона за задълженията и договорите. Не е налице конкретно упълномощаване от Ангелина Стоянова Единакова за посоченото дарение.
В съдебното заседание пълномощникът на ищците е уточнил, че таванът на сградата представлява едно общо пространство.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
От представеното удостоверение за наследници № 44/04.02.2019 г. на общ. Дупница се установява, че Г.Д.Е. е починал на
05.11.2006 г. и е оставил следните наследници по закон: Ангелина Стоянова Единакова /съпруга/, починала на 28.09.2007 г., Д.Г.Е. и С.Г.Е. - синове.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №130, том І, дело № 273/01.03.1968 г. на ДнРС Любомир и Станислав Григорови продали на Г.Д.Е., Ангелина Стоянова Единакова, Никола Петров Арбов и Невена Кирилова Арбова ½ ид. част от дворно място – парцел VІІІ, имот 2249, кв. 182 по плана на гр. Станке Д., срещу задължение на купувачите да построят в парцела двуетажна жилищна сграда, състояща се от четири апартамента, мазета и тавански помещения, до състояние на карабина; съгласно т.3 от нотариалния акт, след построяването на сградата всеки от договарящите ще придобие собствеността върху конкретно посочено жилище, като Г.Д.Е. и Ангелина Стоянова Единакова получават в изключителна собственост източния апартамент на първия етаж, две мазета под апартамента и половината от таванското помещение над собствения им апатрамент.
С нотариален акт № 126, т.ІІ, рег. № 2586, дело № 304/12.04.2007 г. Ангелина Стоянова Единакова, действаща чрез пълномощника си Г.Д.Е., дарила на 12.04.2007 г. на Г.Д.Е. 4/24 идеални части от поземлен имот с идентификатор № ***, ведно с 4/6 ид.ч. от самостоятелен обект с идентификационен номер ***, построен в сграда с идентификационен номер ***, ведно с 4/6 ид. ч. от прилежащите мазета с обща полезна площ от 27 кв.м., ведно с 4/12 ид. ч. от таванското помещение над апартамента, ведно със съответния процент идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.
В първото съдебно заседание ищците са възразили, че правото на ответника по чл.30 от ЗН да иска възстановяване на запазената му част от наследството от Ангелина Стоянова Единакова посредством отмяна на посоченото дарение е погасено по давност.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Предявен е иск за съдебна делба на самостоятелен обект
– жилище в сграда – етажна собственост с правно основание чл.341 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.34 ЗС, всеки съсобственик може да иска делба на обща вещ, освен ако законът разпорежда друго или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.
Съществуването на правото на съдебна делба е предпоставено от доказването, че страните са участници в имуществената общност, възникнала на основание наследяване.
Решението по допускане на делбата има установително действие относно лицата, имотите и частите на всеки от съделителите при нейното извършване. Това налага във фазата по допускане на делбата в делбеното производството да бъде установено правото на собственост на всяко едно от лицата върху имотите, чиято делба се иска да бъде допусната по съдебен ред и частта на всеки от тях в имуществената общност.
Основен спорен въпрос по делото е за характера на договора, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №130, том І, дело № 273/01.03.1968 г. на ДнРС. Предвид съдържанието на договорните клаузи, съдът счита, че страните не са постигнали съгласие за извършване на групов строеж, тъй като не са се договорили да участват с пари, труд и материали съответно на действителната стойност на обекта, който всеки от тях придобива, каквото е основното съдържание на такъв договор. Постигнатата договореност е за прехвърляне на правото на собственост върху идеална част от описаното дворно място, срещу задължението на купувачите да построят до етап „груб строеж” жилищна сграда със самостоятелни жилища за всички съсобственици. Липсва пречка да бъдат продавани и бъдещи вещи, под отлагателно условие или безусловно /Решение № 154 от 28.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5817/2007 г., I г. о., ГК; Решение № 191 от 28.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3675/2007 г., IV г. о., ГК/; възможно е договаряне престацията на купувачите да е стойността на вложените от тях средства и материали в строителството на сградата и построяване на жилища за продавачите /в този смисъл - Решение № 96 от
8.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 870/2010 г., III г. о., ГК/.
Договорът за продажба съдържа и уговорка относно конкретните жилища, върху които след построяването на сградата съсобствениците на дворното място ще придобият изключително право на собственост. Спазена е изискуемата от чл.18 ЗЗД форма за действителност за придобиване на право на собственост върху самостоятелните обекти – жилища. Поради това с построяването на сградата страните по договора са придобили в инидивидуална собственост описаните в нотариалния акт апартаменти и върху тях не е възникнала съсобственост между всички съсобственици на дворното място. Дори по отношение на договорите за групов строеж съдебната практика приема, че при сключването им във форма на нотариален акт не е необходимо извършване на делба след построяване на сградата /Решение № 169 от 7.IV.1988 г. по гр. д. № 54/88 г., IV г. о.;
Решение № 433 от 12.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 252/2012 г., I г. о., ГК/.
Следователно процесният самостоятелен обект с идентификационен № *** е придобит от Г.Д.Е. и Ангелина Стоянова Единакова по време на брака им в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/. При прекратяване на брака общността се трансформира в обикновена дялова съсобственост при равни права, т.е. след смъртта на Г.Д.Е. на 05.11.2006 г. съпругата му Ангелина Стоянова Единакова е собственик на ½ ид. част от делбения имот; правата върху наследството на Г.Д.Е. се разпределят поравно между наследниците му по закон: по 1/6 ид. ч. за преживелия съпруг Ангелина Стоянова Единакова и за всяко от двете им деца Д.Г.Е. и С.Г.Е..
С дарение на 12.04.2007 г. ищецът Г.Д.Е. е придобил притежаваните от Ангелина Стоянова Единакова общо 4/6 ид. части от описаното жилище, като при сделката е представлявал и дарителката. Пълномощното, представено пред нотариуса, не беше приложено по делото, поради изтеклия срок за съхранение на нотариалното дело и неговото унищожаване, като ищците са заявили, че не притежават екземпляр от пълномощното. Предвид изтеклия значителен период от време от сключването на описаната сделка, това изявление е житейски достоверно и не са налице предпоставките по чл.161 ГПК да се приеме, че ищците създават пречки за събиране на допуснати доказателства. По делото не бяха ангажирани доказателства за пороци на описаната сделка, свързани с упълномощаването на ищеца от дарителката. Поради това възражението за нищожност на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 126, том II, рег. № 2586, дело № 304/2007 г. по описа на нотариус Луиза Стоева е неоснователно.