Акт от 13.11.2024, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н И Е

13.11.2024г., гр.К.

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д

А

К.ският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание, проведено на двадесет и трети февруари, през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

Окръжен съдия:Евгения Стамова

С участието на секретаря Теодора Димитрова, след като разгледа, докладваното от съдия Стамова гр.д.№374/2019г. по описа на К.ския окръжен съд и, за да се произнесе взе предвид:

Делото е образувано по искова молба, подадена от Н.Д.П.,ЕГН ********** и З.Т.П.,ЕГН**********,*** подадена от пълн-к адв.Евг.Й. от КнАК със съдебен адрес *** срещу Д.В.Н., ЕГН ********** ***, съдържаща искане за постановяване на решение, за развалЯ.на договор за покупко – продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт №101, том І, рег.№1012, дело №77/2013г. по описа на Нотариус Л.Х., представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.К., одобрена със заповед №РД-18-96/28.10.2008г. на Изп.д-р АГКК, с адрес на обекта – гр.К., п.к.2500, ул.***, ***, намиращ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор *** с площ 57.05 кв.м., с предназначение „жилище, апартамент“, брой нива на обекта:1, ведно с прилежащото мазе №6, с площ 2.90 кв.м., както и 1.234% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата - на същия етаж *** , ***, под обекта *** над обекта –

***, който договор е обективиран в нотариален акт №101, том І, рег.№1012, дело №77 от 2013г. по описа на Нотариус Л.Х., с рег.№586 на НК, с район на действие РС- К. и осъждането на ответника да им заплати сумата 18 727.71 лв., от която 18 448 лв- напълно заплатена цена за имота на продавача от купувачите по сделката към момента на подписване на нотариалния акт, 279.71 лв- заплатени нотариални такси, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите, както и сторените разноски.

Препис от исковата е молба е връчен на прехвърлителя, ответник в приозводството Д.В.Н., ЕГН **********,***.В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор. В отговора се съдържа становище за допустимост на исковете, като е изразено съмнение за симулативност на предходно приключило производство гр.д.№121/2015г.Оспорва предявените искове, като неоснователни, предвид факта, че към момента на извършване на атакуваната сделка, тя е била притежател на правото на собственост на жилището, предмет на същата.Досежно доводите в исковата молба, че правото на собственост на ищците е смутено, предвид образувано изпълнително производство с №201337420400114 и обявена публична продан на жилището, като принадлежащо на друго лице, противопоставя следните доводи и обстоятелства: В. не е била длъжник по изпълнителното дело, не е била негов поръчител или съзъдължено лице; правото и на собственост се основава на прехвърлителен акт по който праводател е ***ЕООД- К., принудителни действия по отношение на жилището са инициирани от В.В.В., въз основа на обезпечителна заповед, правен акт, който няма характеристика на титул за собственост издаден на 24.10.2003г. по гр.д.№1202/2003г. по описа на КнРС, с която е вписана възбрана за обезпечение на бъдещ иск на взискателя срещу ***ЕООД, във връзка с предприетите изпълнителни действия е бил предявен иск по чл.440, ал.1 ГПК и образувано гр.д.№121/2015г. по описа на ДнРС, приключил с влязло в законна сила решение, с което претенцията по чл.440, ал.1 ГПК е отхвърлена, като неоснователна по съображения за липса на правен интерес – отмяна с решение на Благоевградския окръжен съд по гр.д.№307/2015г. и издадено по гр.д.№1157/2015г. на принудителните действия и обезпечителна заповед, посоченото решение по гр.д.№121/2015г. не е било обжалвано от страните, с определение №397/02.04.2018г. решението е допълнено, като е постановено,че искът следва да се счита за отхвърлен и по отношение на третото лице Д.В.Н.( по късно отменено с решение №2395/2019г. постановено от БлОС по гр.д.№163/2019г.)Процесуалното поведение на ищците, изразяващо се в необжалване на постановения по гр.д.№121/2015г.съдебен акт, ответницата разглежда, като израз на намерения и воля в един симулативен процес , да си осигурят правен интерес за „оттегляне“ от сключения договор за покупко – продажба.Ответницата счита, че решението с което е отхвърлен предявения иск, за признаване за установено, че не е собственик на процесния имот, освен, че не я обвързва, не е равностойно на съдебно признание, че В.Н.е собственик на този имот.Освен на деривативно основание, съобразно нотариален акт №137, том VІ, дело №3080/1994г. на бившия Нотариат при КнРС, правото си на собственост ответниците обосновава и с изтекла в нейна полза придобивна давонст, като сочи, че е владеела процесния имот, от деня на извършване на сделката – 15.12.1994г. до прехвърлянето му на ищците, станало на ***., преди вписване на обезпечителната заповед, издадена на 24.10.2003г. по гр.д.№1202/2003г. К.ския районен съд.Разгледала е и хипотеза при която дружеството не е собственик на жилището, сочи сделката, като основание за добросъвестно владение, довело на основание чл.70, ал.1 изр.1 , пр.1 във вр. с чл.79, ал.2 ЗС до придобиването на жилището, след изтичане на 5 години или към 15.12.2019г.Възможността за придобиване на жилището поради изтекла кратка придобивна давност, обосновава и с обстоятелството, че към момента на извършване на сделката е била малолетна.Предвид факта, че към момента на извършване на сделката е била малолетна, счита че всякакви пороци на сделката, са изключение от знанието й,в подкрепа на тезата за осъществено давностно владение.Ответницата счита, че е собственик на вещта и като придобита на основание давностно владение и като обикновена придобивна давност, започнала да тече на 15.12.2004г., след вписване на възбраната, чието действие е заличено с обратна сила след отмяната й с влязло в законна сила определение №748/17.10.2016г., постановено от КнОС по гр.д.№104/2016г.

Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.235 ГПК приема за установено следното:

С нотариален акт за покупко – продажба

№101, том І, рег.№1012, н.д.№11/2013г., вписан в службата по вписванията с вх.рег.№1335/18.04.2013г., Акт №27, том V, дело 610/2013г., партида 84679 Д.В.Н., ЕГН ********** продава на Н.Д. П. ,ЕГН ********** и З.Т.П., ЕГН **********,***, притежаваща л.к.№*** собствения си недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** , с административен адрес гр.К., п.к.2500, ул.***, ***, намиращ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с площ 57.05 кв.м., с предназначение „жилище, апартамент“, брой нива на обекта едно, с прилежащо мазе №6, с площ 2.90 кв.м., 1.1234% ид.ч. от общите части на сградата и правата на строеж, при самостоятелни обекти в сградата, на същия етаж: обект №***, обект №*** , под обекта

№***, над обекта - №***, съгласно Схема

№349/28.03.2013г. на СГКК за продажна цена в размер на 18 448.00 лева, сума получена напълно , по банков път от купувачите, преди подписване на нотариалния акт.Нотариалният акт съдържа подписи на страните по сделката и печат и подпис на Нотариус с рег.№586 на НК – Л.Х..

На л.16 от делото се намира схема

№15-265692-3.07.2014г. на самостоятелен обект в сграда, отразяващ разположението на обекта, сред другите жилища на този етаж.

От описанието на представените за съставЯ.на акта документи, установяващи правото на собственост и изпълнението на особените изисквания на законите следва, че е бил представен само един нотариален акт и това е Нотариален акт №137, том VІ, дело № 3080/1994г. по описа на Нотариус при КнРС.Ксерокопие от нотариалния акт, заверено по реда на чл.183, ал.1 ГПК се намира на л.36 от делото, удостоверяващ договор за дарение, между ***ЕООД , представляван от В.Д.Н., като дарител и Д.В.Н., представлявана от особен представител адв.К., на следния принадлежащ на дружеството недвижим имот:апартамент ***, на ул.“***в гр.К., състоящ се от стая, хол, кухня, сервизни помещения, с обща застроена площ 57.05 кв.м. при съседи: ул.***ап. на Л.Р., дворно място, ап. на Я.и В.С., отдолу ап. на А.С.и отгоре апартамент на А.С., ведно с принадлежащите на този апартамент: мазе №6, със застроена площ 2.90 кв.м-., при съседи: двор, мазе на Б.К., мазе на Н.А.К., 1.234 ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж , върху държавен парцел, върху който - както става ясно, апартамента е идентичен с апартамента, описан в предходния нотариален акт.

Няма спор между страните, за това, че по отношение на описаната недвижимост са предприети изпълнителни действия, във връзка с изпълнителен лист, издаден на 22.04.2013г. от Районен съд К., на основание нохд №1513/2007г., с взискател В.В.В., ЕГН ********** и длъжник В.Д.Н., ЕГН **********, на основание решение К.ския районен съд от 22.04.2013г. по нохд №1513/2007,касае се за изпълнително дело №20137430400114,направен е опис на имуществото – 09.02.2018г. л.87 от д. и изготвено обявление 20137420400114/24.06.2019г.С решение №130/22.04.2019г. ПнОС, влязло в сила на 22.04.2019г. подадена жалба срещу описа и оценка на имуществото са оставени без уважение.опи Жилището е продавано, като принадлежащо на длъжника В.Н.и е станало повод за предявен отрицателен установителен иск по реда на чл.440 ГПК, предвид правата, които ищците притежават по отношение на същото, образувано е гр.д.№121/2015г. Районен съд – Дупница, постановено решение №8/08.01.2016г. с което като неоснователен е отхвърлен иска на Н.Д.П. и З.Т.П., за признаване за установено, че принудителното изпълнение по изп.д.№20137420400114 на ЧСИ В.А.касаещо собственият им недвижим имот –ап.8, в бл.3 на ул.***, не принадлежи на длъжника В.Н..Н.П. и З.П. са осъдени да заплатят на В.В.разноски за производството за сума 400.00 лв. В мотивите съдът е посочил, че имотът, предмет на принудително изпълнение не принадлежи на длъжника в изпълнителното производство –

В.Н..

С определение от 02.04.2018г. е постановено допълване на решението, като е прието, че искът следва да се счита за отхвърлен и по отношение на третото лице помагач Д.В.Н..

С решение №2395/28.05.2019г. Окръжен съд-

Благоевград, определение №397/02.04.2018г. по гр.д.№121/2015г. Районен съд – Дупница, имащо характер на решение е отменено, като искането за поправка на очевидна фактическа грешка , чрез посочване в диспозитива на решението, че същото е постановено при участие на трето лице помагач Д.В.Н. е оставено без уважение.

С постановеното решение №37/15.07.2020г. по гр.д.№3440/2019г. Върховен касационен съд е отменено въззивното решение на Благоевградския окръжен съд №2395/28.05.2019г. по гр.д.№163/2019г., като вместо това се допуска поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 ГПК в диспозитива на решение №8 от08.01.2015г. по гр.д.№121/2015г., като след „Осъжда Н.Д.П. и З.Т.П. да заплатят на В.В.В.400 лв деловодни разноски“ да се чете“ Решението е постановено при участието на Д.В.Н., като трето лице помагач на страната на ищците Н.Д.П. и З.Т.П.“.

Посоченото решение на Дупнишкия районен съд по гр.д.№121/2015г. не е прогласено за нищожно, при проведено производство с такова искане.

Видно от удостоверение изх.№8431/21.07.2020г. съставено от ЧСИ Е.Х.е, че по отношение на жилището е наложена възбрана, изх.№07568/06.10.2016г. на ЧСИ В.А..

Останалите доказателства съдът не обсъжда, тъй като не касаят релевантни за спора факти.

С оглед на изложените обстоятелства и предвид разпоредбите на чл.440 ГПК, 189 ЗЗД и чл.55, ал.1 пр.3 ЗЗД съдът прецени подадената искова молба за основателна.Съображения:

На основание чл.440 ГПК всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника.Искът се предявява срещу взискателя и длъжника – ал.2.Взискателят отговаря при условията на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за вредите, причинени на трети лица чрез насочване на изпълнението върху имуществото, което им принадлежи – ал.3.