Определение № 17 от 18.02.2021, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 27/2021
- Вид
- Определение № 17
- Подписан
- 18.02.2021
- В сила
- 18.02.2021
- Състав
- Емил Димитров Стоев, Рая Петкова Йончева, Валентина Петрова Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 179, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 1, т. 1 и т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 1, т. 1 и т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 25, ал. 2 · Закон за пътищата
- чл. 216, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 24, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 340, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 341, б. "а" · Наказателен кодекс
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 343, ал. 1, б. "а" · Наказателен кодекс
- чл. 343, ал. 2, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 212, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 1 и т. 9 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 1 и т. 9 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 17 гр. Разград , 18.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Емил Д. Стоев
Рая П. Йончева
Валентина П. Димитрова като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно частно наказателно дело № 20213300600027 по описа за 2021 година
Производството по чл. 243, ал. 8 НПК е образувано по жалба от С.Д.М. – управител на „ТЦЕ Е, със седалище в гр. София против определение № 260053 от 25.11.2020 г. по чн дело № 229/2020 г. на РС Кубрат.
Оплакванията са, че определението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като е пресъздадена фактическата обстановка, която е приел прокурора, а той неправилно е заключил, че деянието е извършено при непредпазливост, без да се извършан всички възможни процесуално-следствени действия, които биха довели до аргументиран извод за косвен умисъл. Според жалбоподателя органите на ДП не са отчели, че деянието застрашава живота и безопасността на водача. Изтъква се, че е лишен от юридическа логика аргументът, извлечен от чл. 20, ал.2 ЗДвП, че водачите са длъжни да спрат, когато възникне опасност за движението, тъй като св. Тодоров не е възприемал чубрицата като препятствие на пътя, тъй като изобщо не може да се предполага, че се намира на пътя, нито че може да доведе до посочените материални щети. Посочва, че К. не е изпълнил задължението си по чл. 5, ал.
1, т. 1 и т.2 от ЗДвП да не създава опасности и пречки за движението, да не оставя на пътя предмети или вещества и това е довело до настъпване на вредоносния резултат. Заявява, че К. е извършил престъпление с форма на вина евентуален умисъл и е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и се съгласявал, примирявал с тях, отнасял се безразлично към тях. Иска се отмяна на постановлението на прокурора и връщане на делото на прокурора 1 със задължителни указания.
Съдът, като взе предвид доводите изложени в жалбата и материалите по ДП, установи следното:
С определение № 260053 от 25.11.2020 г. по чн дело № 229/2020 г. РС Кубрат потвърдил постановление за прекратяване на наказателно производство от 27.08.2020 г. по досъдебно производство № 362 ЗМ-198/ 2014 г. по описа на РУМВР - гр. Тутракан, вх. № 464/ 2014 г. на Районна прокуратура - Силистра, ТО - Тутракан, в обжалваната част - за извършено престъпление по чл. 216, ал. 5, във вр. с ал. 1 НК, на основание чл. 24, ал. 1 НПК, като обосновано и законосъобразно.
Съдът приел, че постановлението е постановено при изяснена фактическа обстановка и извършени всички необходими действия по разследването, позволяващи обосноваване на правните изводи на прокурора за прекратяване на досъдебното производство.
Определението, видно от приложена по делото разписка (л. 13 от чнд №229/20 г. РС Кубрат) е съобщено на 05.01.2021 г. на „ТЦЕ Е.
Постъпила е жалба (вх. №117/13.01.2021 г. на ОС Разград) от С.Д.М. – управител на „ТЦЕ Е против определение № 260053 от 25.11.2020 г. по чн дело № 229/2020 г. на РС Кубрат. Към жалбата е приложено копие от товарителница с №1-000 5 *** - 120 000 410 13 1 6, от която се установява, че пратката е подадена на 12.01.2021 г.
Жалбата е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед отразената дата в товарителницата, в срока по чл. 243, ал. 7 от НПК.
С постановление от 27.08.2020 г. (л. 11 от чнд №210/2020 г. на рС Тутракан) прокурорът прекратил на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.
24, ал. 1, т. 1 и т. 9 от НПК досъдебно производство № 362 ЗМ-198/ 2014 г. по описа на РУМВР - гр. Тутракан.
Видно от приложените към жалбата известие за доставяне постановлението е съобщено на СМ – управител на „ТЦЕ Е на 01.09.2020 г.
Постъпила е жалба против постановлението вх. №2960/08.09.2020 г. на РС Тутракан.
След отвод на съдиите от РС Тутракан, с определение №108/27.10.2020 г. по нчд №786/20 г. на ВКС делото е изпратено за разглеждане от РС Кубрат.
2
За да прекрати наказателното производство прокурорът е приел, че СМ – управител на „ТЦЕ Е, на основание чл. 343, ал. 2, т. 1 НК, съобщил, че не желае спрямо П.Т. да бъде търсена наказателна отговорност и съответно не би могло да се повдигне обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал.
1, б. „а“ във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, а от страна на М.Р. липсва какъвто и да е пряк или косвен умисъл да унищожи процесното МПС. Освен това р. не би могъл да отговаря по чл. 343, ал. 1, б. „а“ НК, тъй като не е управлявал МПС.
Досъдебното производство е образувано за престъпление по чл. 216, ал.
1 НК, по реда на чл. 212, ал. 2 НПК, на 05.08.2014 г., с първото действие по разследването – разпит на свидетел.
Били извършени оглед на местопроизшествието и на веществени доказателства (л. 4 и сл. и л. 8 и сл.) и в периода 05.08.2014 г. – 10.09.2014 г. разпитани свидетелите П.Д.Т. (л. 22), М.Р. (л. 25), СМ (л. 31). Била назначена и изготвена на 26.08.2014 г. пожаротехническа експертиза (л. 38 и сл.), според която най-вероятна причина за пожара е запалване на чубрица влязла между тръбата на изпускателния колектор и двигателя на автомобила.
С постановление на РП Тутракан от 31.10.2014 г. досъдебното производство било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.
По жалба от СМ – управител на „ТЦЕ Е се произнесъл съдия Легарски РС Тутракан с определение №504/28.11.2014 г. по чнд №385/2014 г. (л. 52) и потвърдил постановлението на прокурора. Прокурорът и съдът приели, че липсва субективна страна на престъплението по чл. 216, ал.1 НК.
С решение №4/21.01.2015 г. по вчнд №9/15 г. (л. 54) състав на ОС Силистра – Денев – докладчик, Хърватев, Аврамова отменил определението на съда и постановлението на прокурора и върнал делото с указание да се изясни налице ли е виновно нарушение на ЗДвП и намира ли се в причинна връзка с общественоопасните последици.
С постановление от 10.02.2015 г. (л. 51) прокурорът върнал делото за допълнително разследване.
Проведени са, в периода 20.03.2015 г. – 26.02.2015 г. повторни разпити на св. П.Д.Т. (л. 63) и СМ (л. 65). При разпита св. м. заявил, че не желае да се води наказателно производство спрямо П.Т..
С постановление от
28.04.2015
3 г. прокурорът прекратил наказателното производство.
С определение №266/03.07.2015 г. по чнд №94/2015 г. (л. 70), по жалба от СМ – управител на „ТЦЕ Е, се произнесъл съдия Легарски от РС Тутракан и отменил постановлението на прокурора. Съдът счел, че не са изпълнени указанията, дадени от ОС Силистра – не е установен размер на причинената щета, не е изяснено дали ограничаването на движението, чрез заемане на част от пътното платно, нарушава нормативни разпоредби, съответно разследването не е пълно.
С постановление от 02.09.2015 г. (л. 69) прокурорът върнал делото за допълнително разследване.
Изискано е становище от ОПУ Силистра, постъпило на 15.09.2015 г. (л.
74), в което се посочва че граждани използват нерегламентирано част от пътното платно за сушене, в нарушение на чл. 25, ал. 2 от Закона за пътищата и ОПУ не издава документи и не дава съгласие за ползване на пътищата в нарушение на чл. 25 от ЗП.
Изискани са и приложени на 30.09.2015 г. НП№14-0362000394/19.08.0214 г. (л. 77), с което на М.Р. е наложено наказание глоба за това, че на 05.08.2014 г. поставил предмети на пътя – чубрица и акт №413/05.08.2014 г. (л. 78) за същото деяние.
С постановление от 30.11.2015 г. (л. 83) прокурорът прекратил досъдебното производство. Приел, че водачът е следвало да съобрази препятствието на пътя, с оглед недопускане на произшествие. Съдът приел, че действията на К. не могат да се третират като умишлени.
С определение №251/15.01.2016 г. по чнд №372/15 г. на РС Тутракан (л.
87), по жалба от СМ – управител на „ТЦЕ Е, се произнесъл съдия с и отменил постановлението на прокурора. Съдът приел, че прокурорът преразказал съдържанието на свидетелските показания и заключението на експертизата, без да изложи какви точно юридически факти са доказани, извода от анализа им и дали е извършено престъпление. Съдът посочил, че не е установен размер на причинената щета.
С постановление от 08.08.2016 г. (л. 91) прокурорът върнал делото за допълнително разследване.
На 12.09.2016 г. отново бил разпитан св. р. (л. 92).
4
С постановление от наказателното производство.
20.10.2016 г. прокурорът прекратил
С определение №892/28.11.2017 г. по чнд №466/17 г. на РС Тутракан (л.
97), по жалба от СМ – управител на „ТЦЕ Е, се произнесъл съдия с и потвърдил постановлението на прокурора. Съдът приел, че правилно прокурорът установил, че е налице независимо съпричиняване на резултата от Добрев и р., при непредпазливост.
С определение №69/22.03.2018 г. по вчнд №69/18 г. (л. 100) състав на ОС Силистра – Великова – докладчик, Добрев, Райкова отменил определението на съда и постановлението на прокурора и върнал делото с указание да се установи размерът на причинените вреди, налице ли са допуснати нарушения на ЗДвП от Тодоров и дали са в причинно-следствена връзка с вредоносния резултат. Съдът указал, че са налице предположения, по отношение на р., за извършено престъпление по чл. 341, б. „а“ във вр. с чл.
340, ал. 1 НК.
С постановление от 12.04.2018 г. прокурорът върнал делото за допълнително разследване.
С постановление от 21.05.2018 г. е назначена оценителна експертиза и представено заключение (л. 108).
С постановление от 17.08.2018 г. (л. 137) прокурорът прекратил наказателното производство.
С определение №271/06.06.2019 г. по чнд №356/18 г. на РС Тутракан (л.
140), по жалба от СМ – управител на „ТЦЕ Е, се произнесъл съдия Георгиев и потвърдил постановлението на прокурора. Съдът приел, че са извършени всички необходими процесуално-следствени действия, прокурорът е изследвал преспъпните състави по които би могла да бъде ангажирана отговорността на р., а по отношение на Тодоров е налице изявление на управителя на пострадалото дружество, че не желае да се води натказателно производство против водача.
С определение №174/04.11.2019 г. по вчнд №170/19 г. (л. 117) състав на ОС Силистра – Хърватев, Великова – докладчик, Аврамова отменил определението на съда и постановлението на прокурора и върнал делото с указание че от постановлението не става ясна позицията на прокурора, 5 досежно наличие или не на престъпление по транспорта, извършено от р..
С постановление от 22.01.2020 г. (л. 143) прокурорът върнал делото за допълнително разследване.
Разпечатката съдържа 60 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d631481e-6cfa-4184-9333-9d563b824e27