Решение № 210 от 25.05.2023, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. КърджА., 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖА., ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деян Ст. Вътов при участието на секретаря Пенка Вълкова като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело № 20225140100958 по опИ. за 2022 година

Предявен е иск на ОБЩИНА КЪРДЖА., ЕИК 000235920, представлявана от кмета Х. А. И., чрез процесуалния представител адв. Е. П., против „Р-Р ИНВЕСТ 1“ ООД, ЕИК 200033408 за осъждането на ответника да върне на ищеца сумата от 9 850 (девет хиляди осемстотин и петдесет) лева, ведно със законната лихва, считано от 29.07.2022 г. до окончателното й изплащане, представляваща дадена от кметство село Чифлик, община КърджА., с платежно от 08.09.2017 г., сума по неизпълнен от ответника договор за изработка, с предмет СМР, обективиран във фактура № 3000000347/01.08.2017 г.

Ищецът твърди, че през 2017 г. между кметство с.Чифлик, община КърджА., в рамките на преведения бюджет от община КърджА. за благоустройствени дейности, и ответното дружество „Р-Р-ИНВЕСТ 1“ ООД е сключен договор за извършване на строително монтажни работи /СМР/, като за планираните СМР била изготвена количествено-стойностна сметка. В нея били опИ.ни СМР, които следвало да извърши ответното дружество по вид, количество и стойност, както следва: подравняване за подготовка на основа, 5 машиносмени с единична цена 400.00 лв.; основа от трошен камък с подбрана зърнометрия /минералбетон/ до 10 см., вкл. уплътняване и всички свързани с това дейности с превоз -140 M3, с единична цена 37.37 лв. и обща стойност 5 231.80 лв.; вА.ране 140 M2, с единична цена 6.98 лв. и обща стойност 977.20 лева. Сочи, че ответното дружество е фактурирало горепосочените СМР на обща стойност 9 850.80 лева с ДДС, с фактура №3000000347/01.08.2017 г., която се позовавала на горепосочената количественостойностна сметка. Сумата била преведена на ответното дружество от кметство с.Чифлик, община КърджА. с платежно от 08.09.2017 г. Твърди, че ответното дружество не е изпълнило договорените СМР, като по този начин неоснователно се било обогатило. На 02.12.2019 г. комисия в състав от Д. А. М. - държавен финансов инспектор при АДФИ гр.София и Н. Н. В. - началник отдел „Инвеститорски контрол и строителство“ при община КърджА., в присъствието на кмета на с.Чифлик, община КърджА. Н. И. А., констатирА., че опИ.ните и фактурирани СМР на обща стойност 9 850.80 лв. с ДДС, не били извършени.

1

Твърди се пълно неизпълнение на договора, като се иска връщане на даденото по него и присъждане на разноски по делото.

В писмен отговор ответникът възразява за отхвърляне на предявения иск. Твърди, че ответното дружество е изпълнило поетите задължения за извършване на СМР, което се установява по безспорен начин от издадения констативен протокол за отчет на СМР, от съдържанието на който е видно, че след проверка на място било установено извършеното на опИ.ните СМР на стойност 9 850.80 лева с включен ДДС и че същите са подлежА. на заплащане. Твърди се, че след приемането на работата дружеството е издало фактура № 3000000347/01.08.2017 г. за сумата в размер на 9 850.80 лева с включен ДДС, а в изпълнение на своето насрещно задължение, възложителят на 08.09.2017 г., е заплатил посочената сума по банков път. Обоснова се, че сумата по цитираната фактура е платена след като работата е била приета, а не както се твърди от ищеца предварително. Сочи, че се установява по безспорен начин от съдържанието на съставения констативен протокол за отчет на СМР, че след проверка на място, е установено, че към датата на подписването му са били извършени опИ.ните СМР, и че същите са подлежА. на заплащане. Оспорва се съдържанието на приложения към исковата молба констативен протокол от 02.12.2019 г., с който е констатирано неизпълнение на дейностите по фактура № 3000000347/01.08.2017 г. Иска отхвърляне на предявените искове като неоснователни и присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема исковата претенция за допустима, а по същество и за основателна, като съображенията за това са следните:

Установява се, че на 08.09.2017 г. ответникът е получил от кметството село Чифлик, общ. КърджА. сумата от 9 850 лева, за която сума е издадена фактура № 3000000347/01.08.2017 г. Няма спор, че сумата е платена като възнаграждение по сключен между страните договор за строително монтажни работи /СМР/, представляващ договор за изработка, който е обективиран в посочената по-горе фактура. Ето защо съдът приема за установено по делото, че между страните са нА.це облигационни отношения, въз основа на които ответникът е получил процесната сума в качеството си на изпълнител. Тук следва да се отбележи, че облигационната връзка е възникнала между ответника и общ. КърджА., макар формално договорът да е сключен от кмета на кметството на с. Чифлик. Това е така, тъй като според чл. 2, ал. 2 ЗМСМА съставни административно-териториални единици в общините са кметствата и районите, а според чл. 14 ЗМСМА юридическо лице е общината.

Законът не придава статут на юридически лица на кметствата, които са второстепенни разпоредители с бюджетни средства, т.е. те не могат да участват като страна в гражданския процес, включително и с оглед изискването на чл. 27, ал. 2 ГПК.

Спорът по делото се концентрира до това дА. ответникът има основание да задържи дадената от ищеца сума, с оглед твърдението, че е нА.це пълно неизпълнение на поетите по силата на договора за СМР задължения. В тази връзка задължението за заплащане на възнаграждението по договор за изработка възниква при фактическото изпълнение на работата, което се доказва с нейното приемане от възложителя. Според чл. 266, ал.1 , изр. I ЗЗД, поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа, като изпълнението на договора може да се установи в процеса с всички доказателствени средства - чрез писмени доказателства (приемо - предавателен протокол за конкретно извършени работи, двустранно подпИ.н протокол и др.), съдебно - техническа експертиза, гласни доказателства и др., в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 65/24.04.2012 г. по т. д. № 333/2011 г. състав на ВКС, ІІ т. о. и др. Ако работата е изпълнена отчасти и/или с недостатъци, не се погасява задължението на възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение, а се пораждат права за него, които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД, респективно по чл. 267 ЗЗД, в случай, че в хода на 2 процеса се установи, че е нА.це частично изпълнение, а изпълнената част може да бъде полезна за поръчващия, то изпълнителят има право на съответната част от уговореното възнаграждение. Следователно, тъй като задължението за заплащане на възнаграждението е пряко обусловено от изпълнението на основната престация по договора, то ако е нА.це пълно неизпълнение на задълженията на изпълнителя, той няма право на възнаграждение, респективно, ако е получил такова дължи неговото връщане. Договорът за изработка, макар да е консенсуален договор, т.е. договор, при който права и задълженията възникват със самото му сключване, сам по себе си не представлява основание, което да оправдава имущественото разместване. Ето защо при плащане от възложителя и пълно неизпълнение от изпълнителя, исковата молба, с която се иска връщане на даденото, играе ролята на изявление за разваляне на договора, а връщане на даденото по него ще се дължи по чл. 55, ал. 1, предл. III ЗЗД, тоест на отпаднало основание, или пък на основание чл. 267, ал. 1, изр.

II ЗЗД, ако се докаже изпълнение на част от работата, или пък на основание чл. 265 ЗЗД, ако е нА.це некачествено изпълнение. Прецизната правна квА.фикация може да се определи едва след анА.з на приетите по делото доказателства, като същата е без значение както за допустимостта на процеса, така и за правилността на съдебното решение. Предметът на делото се определя на база твърденията на страните и отправеното до съда искане, а когато един иск е разгледан на база релевантните за правния спор факти, при правилно разпределена тежест на доказване, постановения съдебен акт не би бил порочен, независимо възприетата от правната квА.фикация.

В случая изцяло в тежест на ответника е да установи какво е изпълнил п о договора за изработка. По делото не фигурират писмени доказателства, изходящи от възложителя, които да имат характер на приемо-предавателен протокол и за конкретно извършени СМР, двустранно подпИ.н протокол, констативен протокол и др. подобни. Приложената /л.6/ количествено-стойностна сметка няма такъв характер, тъй като в нея не фигурира изявление в тази насока, а и отделно същата не е датирана, поради което и не може да се определи кога е съставена. Същата би могла да бъде възприета и като оферта за това какви дейности и на каква стойност е следвало да се извършат. Издадената фактура, макар и сумите по нея да са платени, не доказва, че ответникът е изпълнил поетите задължения. Представените транспортни документи също не доказват поддържаното от ответника изпълнение. Следва да се изтъкне, че посочените по-горе документи, а и дори и да бе съставен и приет като доказателство по делото приемо-предавателен протокол, по своята правна природа са частни свидетелстващи документи. Те нямат обвързваща съда материална доказателствена сила, що се отнася установените в тях фактически положения, които могат да бъдат надлежно опровергани от другите доказателства по делото. В случая доказателствената стойност на документите сама по себе си бива разколебана, включително и от обстоятелство, че общината, макар и да участва в гражданския оборот, не е частноправен субект, т.е. платените по договора суми са в широк смисъл публични средства, за чието разходване следят съответните контролни органи. Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите А.

– кмет на с. ****** и А. – кмет на с. *******, с оглед на потенциалната им заинтересованост от изхода на правния спор. Дава вяра на направените констатации в приложения по делото /л.8 –л.18/ Доклад № ДИД5-КЖ-6/22.07.2020 г. на АДФИ и констативен протокол /л.7/, които са в смисъл, че по договора е нА.це пълно неизпълнение. Същите се подкрепят от показанията на свидетеля В., които съдът кредитира. Ответникът не ангажира доказателства, напр. техническа експертиза, с които да обори констатациите в доклада на АДФИ, поради което и съдът намира, че същият не доказва своето изпълнение по договора, който договор следва да се приеме за развален с предявяването на иска.

При това положение исковата претенция следва да бъде уважена изцяло. Право на разноски има ищецът, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК, като разноските възлизат общо на сумата от 1 354 лева.

Така мотивиран, РС-КърджА.

3

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал.1, предл. III ЗЗД, вр. с чл. 266, ал.1 ЗЗД „Р-Р ИНВЕСТ 1“ ООД, ЕИК 200033408 да заплати на ОБЩИНА КЪРДЖА., ЕИК 000235920 сумата от 9 850 ( девет хиляди осемстотин и петдесет) лева, ведно със законната лихва считано от 29.07.2022 г. - датата на исковата молба, до окончателното й изплащане, представляваща получена с платежно от 08.09.2017 г. на отпаднало основание сума по договор за изработка, с предмет СМР, обективиран във фактура №3000000347/01.08.2017 г. , сключен от кметство село Чифлик, община КърджА..

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Р-Р ИНВЕСТ 1“ ООД, ЕИК 200033408 да заплати на ОБЩИНА КЪРДЖА., ЕИК 000235920 сумата 1354 (хиляда триста петдесет и четири) лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОСКърджА..

Съдия при Районен съд – КърджА.: _______________________

4