Решение № 5184 от 08.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5184 гр. София, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванина Ив. Пъстракова

Членове:

Димитър К. Демирев

Мила Г. Димова при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20221100507732 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 3521/18.04.2022г., постановено по гр. д. № 2322/2022г., поправено с решение № 4674/15.05.2022г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 76 състав, са отхвърлени предявените от „ТЕМИС КЕПИТЪЛ“ ООД срещу „ИЗИ АСЕТ

МЕНИДЖМЪНТ“ АД искове по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане ответника да плати суми, дължими във връзка с цесии: 5 х 100 (сто) лева, частично от 5 х 25 000лв., представляващи плащания без основание след 17.07.2015г. в полза на ответника, дължими във връзка с цесии в полза на ищеца (от Г.Ш.Б., ЕГН: **********, от Г.Д.П., ЕГН: **********, от Г.М.Т., ЕГН:

**********, от Г.Ж.А., ЕГН: **********, и от Г.Н.М., ЕГН: **********), като са присъдени разноски в полза на ответника в размер на 1800лв.

Срещу така постановения акт е подадена въззивна жалба от ищеца „ТЕМИС КЕПИТЪЛ“ ООД, с която намира решението за неправилно, постановено поради нарушения на процесуалните правила и на материални закон, както и за необосновано. Изложени са съображения, че приетият по делото доклад по чл. 146 ГПК е непълен и неточен, поради което и делото било останало неизяснено от фактическата страна, вкл. поради процесуални нарушения не били допуснати изискани от ищеца доказатествал. Заявява, че предмет на предявения от ищеца иск са парични суми, получени без правно основание от ответника от пет броя физически лица, които впоследствие по силата на договор за цесия са прехвърлили същите в полза на ищцовото дружество. Въззивникът излага оплаквания, че 1 първоинстанционният съд не е индивидуализирал предмета на спора, като не се е произнесъл по съществени твърдения на страните, в това число индивидуализацията на вземанията по основание и размер и тяхната частичност, както и за уведомленията по чл. 99 ЗЗД и тяхното надлежно връчване на длъжника. По изложените съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени. Претендират се съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Оспорват се възраженията срещу непълнотата на доклада по делото, поради което се твърди, че не са налице процесуални нарушения. Поддържа се, че решението е правилно по същество, вкл. в частта относно недействителността на договорите за цесия. Излага се становище, че от представените от ищеца договори за цесия не става ясно какви вземания на същия са му били прехвърлени и при какви обстоятелства същите са възникнали. Заявява се, че порокът на договорите за цесия, на които ищецът се позовава, се изразява в неопределеност и липса на индивидуализация на вземанията по основание и размер. Предвид изложеното се иска потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно и присъждане на разноски за въззивното производство в полза на въззиваемия.

По делото е постъпила и частна жалба от ищеца срещу определение №14404 от 07.06.2022 г., постановено по гр. дело№2322/2022 г., с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК.

С подадения в срок отговор въззиваемия оспорва частната жалба като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Софийският градски съд приема за установено следното от фактическа страна:

Пред първоинстанционния съд са приети като писмени доказателства: телепоща, в която е обективирано уведомление за цесия до ответника по чл.99, ал.3 ЗЗД чрез ищеца с посочено качество на изрично и писмено упълномощен за извършване на действията;

Договор за вземания от финансови институции от 26.03.2020г., по силата на който Г.Ш.Б. като цедент прехвърля на ищеца като цесионер всички свои вземания от Финансови институции посочени в Приложение 1 към договора (в което е посочен ответникът), дължими поради неоснователно обогатяване на длъжника за сметка на кредитора и възникнали в периода от 01.01.2015г. до датата на сключване на договора, като е описано, че неоснователното обогатяване на длъжника било настъпило вследствие на всички плащания по нищожни, недействителни клаузи и без основание, както и пълномощно от 26.03.2020г., с което Г.Ш.Б. упълномощава ищеца с права от нейно име да изпрати съобщение до всеки от длъжниците по договор за цесия от 26.03.2020г., с което да уведоми за извършването прехвърляне на вземането в съответствие с чл.99, ал.3 ЗЗД; Аналогични по съдържание пълномощни и Договори за вземания от финансови институции: от 03.02.2020г. между Г.Ж.А. като цедент и ищецът като цесионер; от 26.02.2020г. между Г.Д.П. като цедент и ищецът като цесионер; от 26.03.2020г. между Г.М.Т. като цедент и ищецът като цесионер; от 11.02.2020г. между Г.Н.М. като цедент и ищецът като цесионер.

2

Пред настоящата въззивна инстанция е открито производство по проверка на истинността на представените 5бр. договори за вземания от финансови институции, приложенията и пълномощните към същите, във връзка с което е допусната и изслушана съдебно-почеркова експертиза, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена и от която се установява, че: 1) Подписите, положени в мястото „кредитор“ на Договор за вземания от финансови институции от 26.03.2020г., в мястото кредитор на Приложение № 1 към същия и в мястото „Упълномощител“ към пълномощно по чл.99, ал.3 ЗЗД са изпълнение от Г.Ш.Б.; 2) Подписите, положени в мястото „кредитор“ на Договор за вземания от финансови институции от 26.02.2020г., в мястото кредитор на Приложение № 1 към същия и в мястото „Упълномощител“ към пълномощно по чл.99, ал.3 ЗЗД са ксерокопия на подписи, които вероятно не са изпълнени от Г.Д.П.; 3) Подписите, положени в мястото „кредитор“ на Договор за вземания от финансови институции от 26.03.2020г., в мястото кредитор на Приложение № 1 към същия и в мястото „Упълномощител“ към пълномощно по чл.99, ал.3 ЗЗД са изпълнение от Г.М.Т.; 4) Подписите, положени в мястото „кредитор“ на Договор за вземания от финансови институции от 03.02.2020г., в мястото кредитор на Приложение № 1 към същия и в мястото „Упълномощител“ към пълномощно по чл.99, ал.3 ЗЗД са изпълнение от Г.Ж.А.; 5) Подписите, положени в мястото „кредитор“ на Договор за вземания от финансови институции от 11.02.2020г., в мястото кредитор на Приложение № 1 към същия и в мястото „Упълномощител“ към пълномощно по чл.99, ал.3 ЗЗД са изпълнение от Г.Н.М.. Във връзка с откритото производство по чл.193 ГПК и приетата по делото СПЕ, съдът намира, че производството е неуспешно проведено по отношение на приетите писмени доказателства по отношение на Г.Ш.Б., Г.М.Т., Г.Ж.А. и Г.Н.М., като с оглед заключението в частта, в която е прието, че подписите вероятно не са изпълнени от Г.Д.П., то след като в производството по чл. 193 ГПК се установи неистинност на оспорения документ, той изобщо се изключва от доказателствата по делото и не може да бъде ползван при формиране изводите на съда досежно релевантните за спора факти, изцяло или в съответната част, която е била оспорена. Целта на производството по чл. 193-194 ГПК е, във висящ процес, да се определи дали дадено писмено доказателство следва да се обсъжда при изграждане на фактическите и правни изводи на решаващия съд или то да бъде изключено, като неистинско от доказателствения материал. Определението по чл. 194, ал. 2 ГПК е от същество за доказването. Доколкото съдът не се е поизнесъл с нарочен акт преди даване ход на устните прения, следва да коментира този въпрос в мотивите на своето решение, като заключението му не намира отражение в диспозитива на акта по същество. С оглед на което следва да се изключат писмените доказателства касаещи Г.Д.П..

В молба вх.№ 34476/25.03.2024г. пред настоящата инстанция ответникът описва, че между него и: 1) Г.Ш.Б. е имало сключени следните договори: № 2316736/27.05.2015г.; № 2394523/26.09.2015г.;

№

2469286/12.01.2016г.;

№

3272459/13.07.2018г.;

№

3343479/09.10.2018г.; № 3423126/14.01.2019г; 2) Г.Д.П. е имало сключени следните договори: №2313533/22.05.2015г.; № 2478686/26.01.2016г.; № 2558532/16.05.2016г.; № 2607994/27.07.2016г.;

№

2607994/27.07.2016г.;

№

2722225/09.01.2017г.;

№

3

2826156/06.06.2017г.; № 2993124/12.07.2017г.; 3) Г.М.Т. е имало сключени следните договори № 2169263/20.10.2014г.; № 2615072/05.08.2016г.; № 3274642/17.07.2018г.; № 3298155/15.08.2018г.; 4) Г.Ж.А. е имало сключени следните договори: № 2250767/18.02.2015г.;

№

2360170/03.08.2015г.;

№

2470843/14.01.2016г.;

№

2522930/25.03.2016г.;

№

2717622/30.12.2016г.;

№

2750852/17.02.2017г.;

№

2832572/16.06.2017г.;

№

3019387/21.087.2017г.;

№

3103774/14.12.2017г.;

№

3295681/10.08.2018г.;

№

3335459/28.09.2018г.;

№

3364479/05.11.2018г.;

№

3480604/20.03.2019г.; № 3494760/04.04.2019г.; № 3591689/08.08.2019г; 5) Г.Н.М. имало сключени следните договори: № 2996637/18.07.2017г.; № 3043062/25.09.2017г.; № 3134357/23.01.2018г.;

№

Разпечатката съдържа 60 от 115 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d630c211-8e1f-4c08-9043-77b2a966d889