Решение № 1027 от 03.12.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1027 гр. Бургас, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: В.а Ж. Кърпичева Цинцарска при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от В.а Ж. Кърпичева Цинцарска Гражданско дело № 20232100101590 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по исковата молба на „ДЮФ“ ООД, с ЕИК 175023730, със седалище и адрес на управление; гр. Бургас, Бизнес център Океански риболов, ет. 12, офис 1212, със съдебен адрес: гр. Бургас, ***, ет. 1, адвокат

Тодор Ненчев, срещу В. Г. Л., с ЕГН ********** и адрес за призоваване: гр. София, ж. к. Люлин, бл. 231, вх. В, ет. 4, ап. 69 и А.

А. С. гражданин на Р.Ф., роден на ***, с постоянен адрес: Р.Ф., гр. М., с регистриран в Република България адрес на чужденец: *** и със съдебен адрес: гр. Бургас, ***, партер, адвокат Георги Димитров.

Твърди се, че към 2021г., ищцовото дружество е имало за единствен съдружник Ю.А.Д., който е бил и управител на това дружество. През 2021г. Е.М.В. и А.А.Л. са започнали преговори с Ю.А.Д. за закупуване на неговото дялове участие в „ДЮФ“ ЕООД, като същите са искали да изкупят дела на единствения собственик на капитала, заради активите, които притежава това дружество, включително следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по КККР на гр. Свети Влас, общ. Несебър, област 1

Бургас, с адрес на имота: ***.

С договор за покупко-продажба на дружествени дялове, заверен нотариално под peг. №№ 2408, 2409/29.06.2022г. на нотариус с рег. № 426 на НК, прехвърлителят Ю.А.Д. е продал собствените си 2525 дружествени дяла от капитала на "ДЮФ" ООД на Е.М.В. и А.А.Л.. С оглед съхраняване на активите в дружеството до същинското прехвърляне на дружествените дялове на 29.06.2022г., с протоколно решение на общо събрание на "ДЮФ" ООД от 13.10.2021г. Ю.А.Д. е бил освободен като управител и на неговото място е избран Е.М.В..

Изрично, в т.2.2. от цитираното протоколно решение от 13.10.2021г. е записано, че освободеният управител Ю.Д. се задължава до вписването на тази промяна в Търговския регистър да не извършва от името на дружеството каквито и да е разпоредителни сделки. Въпреки тази забрана през декември 2021г. със старо пълномощно от преди 12 (дванадесет) години рег. №№ 1153, 1154/ 13.02.2009г. на нотариус Стоян А., Ю.А.Д., чрез пълномощника си-ответника Л., сключва през зимата на 2021г. на датата 29.12.2021г. с руския гражданин А. А. С. три напълно идентични предварителни договори за покупко-продажба на недвижими имоти, находящи се във ваканционен комплекс "КАЗА РЕАЛ". гр. Свети Влас, община Несебър, между които три имота имота и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по КККР на гр. Свети Влас. общ. Несебър, област Бургас. Ищецът счита, че сключеният предварителен договор от 29.12.2021г. за покупко-продажба на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по КККР на гр. Свети Влас. общ. Несебър, област Бургас е нищожен поради липса на представителна власт на лицето, което го е сключило от името на ищеца. В условията на евентуалност се предявява иск за нищожност на този договор поради липсата на съгласие на страната за сключването му, тъй като няма валидно взето решение на волеобразуващия орган за сключването на сделката. В условията на 2 евентуалност се иска прогласяването на договора за нищожен поради противоречие със закона при нарушение на нормата на чл. 137, ал. 5 във вр. ал. 4 и ал. 1, т. 7 от Търговския закон. В условията на евентуалност се иска разглеждането на иск за прогласяване на този договор за нищожен поради договаряне на пълномощника във вреда на представлявания. Твърди се финансова обвързаност между лицата Л., С. и В., като се сочат и други сделки, сключени между същите лица. Твърди се, че уговорената цена за имота по процесния договор е в пъти по-ниска от реалната пазарна цена на имота, което сочи на намерение за увреда на ищцовото дружество. Твърди се, че липсва реално плащане на цената по предварителния договор, която в нарушение на разпоредбата чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, е уговорена за заплащане на части именно за да не бъде плащането по банка и да имат възможност договарящите да не извършат реално плащане.

По делото е постъпил в срок отговор на исковата молба от ответника В. Г. Л.. Видно от същия, ответникът оспорва изложената в исковата молба фактология и иска отхвърляне на предявените претенции.

Ответникът твърди, че в периода 2007г.-2020г. е работил за ищцовото дружество, като шофьор и доверено лице на управителя.

Твърди, че през годините е продавал много имоти на ищцовото дружество, като е имал пълномощно за това и съответно решение на общото събрание на дружеството. Имотите са се продавали само на руски граждани, като управителят на „ДЮФ“ ООД, с ЕИК 175023730 е уговарял предварително с купувача цената и начина на плащане.

Ответникът твърди, че конкретно за сключения процесен договор, управителят на ищцовото дружество Д. е бързал много да получи голяма сума в брой, затова веднага след подписването му пред нотариус и получаването на капаро от Д.В., ответникът е платил данъците за имота и остатъка от парите е изпратил на Д.. Ответникът 3 твърди, че не е имал забрана от Д. за сключване на този договор и знае, че на 04.12.2023г. Д. е издал документ, че е получил всички дължими суми по процесния договор.

Ответникът обяснява, че от Д. знае че през 2011г.-2013г. сметките на „ДЮФ“ ООД са били запорирани и недвижими имоти възбранени.

След отпадане на възбраните на няколко пъти се е налагало имоти на дружеството да се продават на ответника Л. по искане на представляващия дружеството, като след това Л. ги е прехвърлял на руски купувач, като част от цената за продажбата се заплащала в Русия, а получената част от Л., същият предавал на Д. или на А. Ч., който бил упълномощен от Д.. Ответникът твърди, че така е постъпено и при изповядване на сделката по нотариален акт № 68, нот. дело № 954 от 2017г., с която на него и съпругата му е прехвърлен имот на ищцовото дружество, като сметките на дружеството пак са били запорирани. Имотът е бил около една година тяхна собственост и после е прехвърлен на посочени от Д. лица. Ответникът твърди, че всичко, което е правил по повод на така сключените сделки, е било по инструкции от представляващия дружеството. Ответникът твърди, че за сключването на сделките е имал пълномощно от А. Ч., а за сключването на процесния договор и другите договори от същата дата е получил пълномощно от Д.. С оглед на което и ответникът счита, че изложената от ищеца фактология, че е активирал стари пълномощни не отговаря на истината и не е действал против интересите на дружеството. Ответникът твърди, че за последващата сделка, с която този апартамент е прехвърлен на ответника С. е упълномощил Д.В., тъй като е имал семеен ангажимент. Твърди се, че всички получени средства по сделката са договорени като цена и са получени от управителя Д.. Ответникът твърди, че по предварителния договор е получил два пъти капаро, като съгласно уговореното с Д. е заплатил от тези пари местните данъци за имота и след като е получил второто капаро е изпратил на Д. всички пари, всички бележки за платени 4 данъци. Ответникът твърди, че оригиналите на скиците и данъчните оценки е дал на Д.В., тъй като на С. са му трябвали за да преведе необходимите суми по банковата си сметка от Русия в България.

Ответникът не оспорва, че е теглил пари от сметките на ищцовото дружество, като тези сметки ги е откривал той, в качеството му на пълномощник на Ф.Ф.-друг управител на дружеството, но всички теглени суми е предал или на него или на А. Ч., последният в качеството му на пълномощник на Д..

Ответникът твърди, че е платил данъка за имота-предмет на процесната сделка, но вероятно поради наличието на собственост на дружеството и по отношение на други имоти, вероятно с тези пари са погасени други задължения, но той е получил данъчна оценка с отбелязване, че данъците са платени.

Ответникът твърди, че Д. от 10 години не е идвал в България и той поддържа връзка с него посредством различни платформи или доверени негови лица.

Ответникът твърди, че при подписването на процесния договор, нотариусът е проверил, кое е лицето, представляващо „ДЮФ“ ООД.

За клетвената декларация от 04.09.2023г. която изхожда от него, ответникът твърди, че е съставил по принуда и записаното в нея, не отговаря на истината.

Ответникът С. също е депозирал отговор в законопредвидения срок.

Видно от изложеното, ответникът счита така предявените искове за допустими, но неоснователни.

Твърди се некоректно изложена от ищеца фактология.

Ответникът твърди че към подаване на исковата молба, ищцовото дружество е собственик освен на описаните от ищеца имоти, на ½ от поземлен имот с идентификатор *** с обща площ 13 771 кв. м., закупен от Дружеството на 10.03.2006г., като два отделни поземлени имота за общата сума от 850 000 евро, като впоследствие 5 двата поземлени имота са обединени със съседен парцел, собственост на друго търговско дружество, за да се получи настоящия имот с идентификатор *** и с обща площ 13 771 кв. м. и на още 11 недвижими имота с различно предназначение с обща площ от 622,78 кв. м., намиращи се в различни секции на комплекса. Според ответника тези факти опровергават повечето от твърденията, особено тези за проведени задълбочени преговори за покупка на дяловете от гн Д., като се твърди, че при провеждане на преговори за възмездно придобиване на недвижими имоти, чрез покупка на дружествени дялове, така както твърди ищеца в стр. 2, втори абзац, следва да се отправят оферти, контра оферти или да са обективирани други писмени документи за водените преговори, като няма доказателства в тази насока.

В представеният протокол от 13.10.2021 г. на ОС на ищцовото дружество липсва волеизявление на волеобразуващия орган нововъзникналите обстоятелства да бъдат вписани в ТР от „новоизбрания" управител г-н В., защото съгласно чл. 140, ал. 4 ТЗ увеличаване и намаляване на капитала (за което вписване, ОС е приело да бъде извършено от г-н Д., в качеството му на управител и собственик на дружествените дялове-след твърдяното от ищеца избиране на нов управител), приемане и изключване на съдружник, преобразуване на дружеството, избор и освобождаване на управител, както и назначаване на ликвидатор имат действие от вписването им в търговския регистър в законоустановения седем дневен срок.

Вписването е извършено близо пет месеца по-късно от г-н В., без преди това по волята на волеобразуващия орган да е вписано намаляването на капитала. Счита се, че единствен упълномощен да впише нововъзникналите обстоятелства е бил г-н Д.- едноличен собственик на капитала на дружеството и в качеството на управител на същото. Ответникът счита, че вписването на двете нови обстоятелства от В. е довело до едно недопустимо вписване.

6

Ответникът счита, че след като В. не е имал правото да извърши вписването и не е бил упълномощен за това от Д., то очевидно Д. не е желаел да предаде оперативния контрол върху дружествените дела.

От вписаните в ТР обстоятелства, не става ясно, дали на прекратилите участието си в дружеството съдружниците Ф. и Сергей Б., е върнат дела от капитала- единствен начин за намаляване на стойността на капитала, ал. 2 и 3 ТЗ. Според ответника, кой е имал право да представлява ищцовото дружество, става ясно от постановеното по тълкувателно дело №3/2013г. на ОСГТК на ВКС, с което се приема, че с предимство се ползва не волята, обективирана в решенията на ОС, а тази, изразена с вписването в ТР. Ответникът счита, че съобразно обективираните волеизявления в протокола от 13.10.2021 г. на ОС и взетите с него решения от г-н Д., в качеството му на единствен съдружник, е видно следното: в първата част г-н Д. е намалил уставния капитал с дяловете на напусналите съдружници и е взел решение да впише това обстоятелство в качеството си вече на едноличен собственик на капитала и управител в ТР. Така въпреки твърденията на ищеца не следва да се кредитира твърдението на ищеца, че още на 13.10.2021 г. г-н Д. е постигнал обвързващи го с гдата В. и Л. ангажименти за продажба на дружествените дялове и така да се допусне фикцията, че субективно се е лишил от правото да се разпорежда със собствеността на дружеството за в бъдеще (период от осем месеца), а още по-малко Д. се е освободил, като управител на дружеството (стр. 2, пети абзац) до 03.02.2022 г.- „вписването" на г-н В..