Решение № 73 от 02.03.2021, Административен съд - Стара Загора

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 02.03.2021г. град Стара Загора

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА

ТОДОРОВА при секретар Пенка

Маринова и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова административно дело № 728 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 64, ал. 4 и чл.66, ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по жалба на Й.А.Й., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Стара Загора, подадена чрез пълномощника му адв. Н.В. ***, против Заповед № Л-3933/ 19.11.2020г., издадена от Началника на Затвора – Стара Загора, с която заповед, на основание чл.66, ал.2 и чл.64, ал.2 от ЗИНЗС, е оставена без уважение молбата на л.св. Й.А.Й. за замяна на режима на изтърпяване на наказанието в следващия по-лек – „Общ“ и за преместване в затворническо общежитие от открит тип.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за неговата немотивираност, както и за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона.

Жалбоподателят поддържа, че в заповедта не са изложени конкретни мотиви, обосноваващи съществуването на фактически основания за постановения отказ за замяна на режима за изтърпяване на наказанието в следващ по-лек и за преместване в затворническо общежитие от открит тип. Твърди, че доколкото от една страна по отношение на него са изпълнени законово регламентираните материалноправни предпоставки по чл.64, ал.1 и чл.66, ал.1 от ЗИНЗС, а от друга страна с поведението си е дал достатъчно по обем и съдържание доказателства за своето поправяне /имал е добро поведение, включвал се е в организирани социални мероприятия, не е имал груби нарушения на реда и дисциплината и т.н/, неправилно, незаконосъобразно и необосновано е отказано замяната на режима в по-лек и преместването му в затворническо общежитие от открит тип. Счита, че постановената заповед е несъответна и на целта на закона, тъй като именно с промяната на режима и преместването му в затворническо общежитие ще бъдат изпълнени основните идеи, правила и стандарти, залегнали както в националното законодателство, така и в Препоръка Rec (2006) 2 на Съвета на Европа относно изправителната политика и практики за третиране на лишените от свобода. По подробно изложени в жалбата и в съдебно заседание чрез пълномощника си по делото съображения относно необосноваността и неправилността на направената от решаващия административен орган преценка за повишена обща стойност на риска от рецидив и за недостатъчна по степен положителна промяна в цялостното поведение на лишения от свобода, е направено искане оспорената заповед да бъде отменена, като незаконосъобразна и да се постанови решение, с което да бъде променен режимът на изтърпяване на остатъка от наказанието на Й.А.Й. на „общ“, като бъде определено и преместването му в затворническо общежитие от открит тип и в условията на алтернативност – преписката да бъде върната на Началника на Затвора – Стара Загора за ново произнасяне.

Ответникът по жалбата – Началник на Затвора гр. Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че замяната на режима на изтърпяване на наказанието в следващ по-лек, съотв. преместването на лишен от свобода от затвор в затворническо общежитие от открит тип, не е обусловено единствено от изтърпяване на посочената в закона част от наказанието. Твърди, че обективираната в оспорената заповед преценка е извършена при съобразяване на чл. 64, ал. 1 и чл. 66, ал.1 от ЗИНЗС, въз основа на изготвените писмени становища от съответните длъжностни лица. Счита, че възприетите от решаващия административен орган като основание за постановения отказ отрицателни становища за промяна на режима и за преместване на лицето, са обосновани от гл. т на поведението на осъденото лице, при отчетен нисък риск от вреди и около средното ниво риск от рецидив; формалност по отношение на заявената мотивация за положителна промяна във водения начин на живот на свобода неосмисляне на факторите, допринесли за криминалното поведение; склонност към омаловажаване на собствената отговорност и др. По подробно изложени съображения за материалната и процесуалната законосъобразност на оспорената заповед и за съответствието й с целите на закона и целите на наказанието, е направено искане за отхвърляне на жалбата, като неоснователна.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

С влязла в сила на 07.11.2018г. Присъда № 39 от 30.10.2017г. по НОХД № 494/ 2017г. по описа на Окръжен съд – Русе, жалбоподателят в настоящото производство - Й.А.Й., е признат за виновен и осъден на основание чл. 242, ал.2, пр.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.54 на десет години лишаване от свобода и глоба в размер на 100 000 лева и на основание чл.354а, ал.2, изр.2, пр.4, вр. ал.1, изр.1, пр.4, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.54 от НК - на осем години лишаване от свобода и глоба в размер на 30 000 лева, при определено на основание чл.23 от НК общо наказание в размер на десет години „лишаване от свобода“ и глоба в размер на 100 000 лева и постановен първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието. Й.Й. *** на 14.07.2017г., с начало на наказанието 21.01.2017г. и е преведен в Затвора – Стара Загора през м. януари 2019г. Разпределен е 5-та група на Затвора – Стара Загора, а от април 2019г. е преразпределн в 7-ма група /за осъдени работещи в цеховете на Корпуса на затвора/. Работи в Мебелен цех на Затвора. Към 11.11.2020г. Й. е изтърпял /фактически и от работа/ общо 4г., 3м. и 15 дни от наказанието „лишаване от свобода“.

Административното производство, приключило с издаването на обжалваната заповед, е образувано по подадена от лишения от свобода Й.Й. молба, с искане за преместването му в затворническо общежитие от открит тип и за замяна на режима на изтърпяване на наказанието от „строг“ на „общ“.

Във връзка с направеното искане и произнасянето по него, са изготвени становища от Зам. началник РНОД и от Началник сектор „Социална дейност и възпитателна работа", както и Доклад за поведението на лицето от инспектор „Социална дейност и възпитателна работа" - 7-ма група, всичките обективиращи отрицателно становище по отношение на искането на л. св. Й.Й. за преместването му в ЗО от открит тип и за замяна на режима в по-лек.

Отрицателното становище на Зам. началник РНОД е обосновано със средните стойности на риска от рецидив – 51б, наличието на наложено наказание и задоволителната трудова дейност при разпределянето му в относително по-високо охраняема и контролирана среда.

Според доклада на инспектор СДВР на 7-ма група, в първоначалната оценка на профила на нуждите по отношение на Й.Й. е регистриран среден риск от рецидив – 49б, с отчетени дефицити в зони отношение към правонарушението, обучение, образование и умения за мислене, като рискът от вреди е от средна степен по отношение на обществото /осъждан по чл.129 от НК/.

При актуалната /от м. ноември 2020г./ оценка на профила, се наблюдавало леко повишение в общата стойност на риска от рецидив, който остава в рамките на средното ниво – 51б, като се наблюдава повишение в зона отношение към правонарушението. Рисковете от вреди били снижени да ниски нива. Сочи се в доклада, че лишеният от свобода е до голяма степен формален в мотивацията си за положителна промяна във водения начин на живот на свобода, като не осмисля изцяло факторите, допринесли за криминалното му поведение и е склонен да омаловажава отговорността си относно собственото си поведение. Незрял като личност, с частично дисбалансирана и завишена самооценка, като макар към момента да няма неизтекли като давностен срок дисциплинарни наказания, остава съпричастен към отделни аспекти на негативната затворническа субкултура.

Присъства латентен потенциал за агресивни реакции, особено в състояние на стрес и фрустрация. В заключение, на база цялостната преценка на престоя на лишения от свобода, е прието, че не може да бъде обоснован извод за наличие на трайна устойчивост на поведението и въпреки липсата на дисциплинарни наказания, продължават да се наблюдават аспекти на неустойчивост.

Становището на Началник сектор „Социална дейност и възпитателна работа" относно замяна на режима на изтърпяване на наказанието от „строг“ на „общ“ и прекатегоризиране от закрит в открит тип, също е отрицателно, по съображения, че л.св. Й. в условията на затвора полага усилия да спазва наложения регламент, но не винаги успява. Сочи се, че се касае за личност с недостатъчна за възрастта емоционално-поведенческа зрялост, което до известна степен обуславя и съпричастността му към отделни аспекти на негативна затворническа субкултура.

Регистриран латентен потенциал за агресивни реакции в състояние на стрес и фрустрация. Отношението му към пенитенциарната администрация било определено предимно от стремежа му към постигане на режимни облекчения по прогресивната система. Отново се сочи че при актуалната преоценка на профила на нуждите се отчета леко повишаване на общата стойност на риска от рецидив, който остава в рамките на средното ниво – 51б, с повишение в зона отношение към правонарушението, както и че л.св. не осмисля в цялост факторите, допринесли за криминалното му поведение и е склонен да омаловажава отговорността относно собственото си поведение.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед №

Л-3933/ 19.11.2020г., издадена от Началника на Затвора – Стара Загора, на основание чл.66, ал.2 и чл.64, ал.2 от ЗИНЗС, е оставена без уважение молбата на л.св. Й.А.Й. за замяна на режима на изтърпяване на наказанието в следващия по-лек – „Общ“ и за преместване в затворническо общежитие от открит тип. От фактическа страна оспорения административен акт е обоснован с констатациите, обективирани в изготвените писмени становища от Началник сектор „СДВР“ и от Заместник началника на РНОД, както и в доклада на инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“ – 7-ма група, мотивирали формирания краен извод за липса на доказателства за наличието на трайна устойчивост в поведението на лишения от свобода както и достатъчно по обем и съдържание такива за неговото поправяне, обуславящи замяна на режима на изтърпяване на наказанието в следващия по-лек и преместване на л.св. Й. в затворническо общежитие от открит тип. Посочено е и че все още е налице значителен остатък от наказанието, което е предпоставка за извършване на нарушения в условията на затворническо общежитие от открит тип.

По делото са приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването на оспорената заповед, както и представените от жалбоподателя документи – Заповед № 264 от 22.05.2018г. на Началника на Затвора – Белене за награждаване на л.св. Й.Й. с „писмена похвала“, Сертификат за успешно преминаване през групова работа и др.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:

Оспорването като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово регламентирания срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от материално компетентния административен орган – Началника на Затвора - Стара Загора, при спазване на установената от закона форма съобразно нормите на чл. 64, ал. 2 и чл.66, ал.2 от ЗИНЗС.

Административният акт е обоснован в необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и от правна страна, с посочване на правните основания за упражненото административно правомощие и съображенията, обусловили постановения отказ за замяна на режима на изтърпяване на наказанието в следващия по-лек – „Общ“ и за преместване в затворническо общежитие от открит тип на лишения от свобода Й.Й.. При прилагането на разрешението, дадено в ТР №16 / 31.03.1975г на ОСГК, на ВС /че няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на акта и когато този документ е съставен с оглед предстоящото издаване на акта/, в случая мотивите за възприетото административно решение се извличат и от изготвените становища от Зам. началника РНОД, от Началник сектор "Социална дейност и възпитателна работа" и от инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“ – 7-ма група, обективиращи констатации за релевантни за произнасянето факти и обстоятелства, на които се е позовал Началникът на Затвора – Стара Загора при издаването на обжалваната заповед.