Решение № 260086 от 12.11.2020, Окръжен съд - Русе

Р

Е Ш Е

Н И Е №260 086 гр. Русе, 12.11.2020 г.

Русенският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на 12 ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: АНЕТА ГЕОРГИЕВА

Членове: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА

НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА като разгледа докладваното от съдия ЧЕРКЕЗОВА

В. гр. дело № 624 по описа за 2020Г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.

Б.И.И. е обжалвала Постановление от 28.05.2020г. на ДСИ при РРС за отказ да се прекрати изпълнителното производство по изп. дело № 16072/2007 г. по описа на СИС при РРС, на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.

Твърди, че са налице основания за прекратяване на изп.дело, тъй като в 2-годишен срок взискателят не е поискал извършване на изп.действия. Алтернативно, твърди, че е налице несеквестируемост на имуществото, по отношение на което е насочено принудителното изпълнение и е налице основание за прекратяване на изпл.дело по чл. 433 ал.т.5 от ГПК.

Взискателят счита жалбата за неоснователна, другият длъжник по изпълнението - Б.В.Л., не изразява становища по жалбата.

В мотивите на ДСИ относно обжалваните действия се поддържа становище за неоснователност на жалбата.

Настоящият състав счита, че жалбата е депозирана в срок, от процесуално легитимирано лице и е допустима. Същата е основателна, по следните съображения:

Изпълнителното производството е образувано по молба на Б., въз основа на изпълнителен лист от 22.11.2006г. по ч. гр. д. № 5436/2006 г. на РРС, против Б.В.Л., А.С.Т.и Б.И.И. като солидарни длъжници за парични задължения.

С Постановление от 28.06.2017г. ДСИ при

РРС прекратил производството по изп. дело №

16072/2007г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК като приел, че между двете последни поискани от взискателя изп. действия, а именно запор на банкова сметка ***.11.2014г. и опис на имущество от 05.05.2017г. е изтекъл период, надвишаващ двугодишния преклузивен срок. Това Постановление на ДСИ било отменено с Определение № 407/10.10.2017г., постановено по В.гр.д. № 634/2017г. на РОС, по съображения, че с оглед регулярното постъпване на суми по наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Б.И., за взискателя до 13.05.2015 г. не е налице интерес да иска извършването на изпълнителни действия. Такова задължение за него е възникнало едва след 13.05.2015г., като двугодишният срок на перемпция не е настъпил към 05.05.2017 г., когато с молба е поискал от съдебния изпълнител да бъде извършен опис на имуществото на тримата солидарни длъжници.

До 22.12.2017г. трудовото правоотношение на Б.И. / по трудовото възнаграждение на което бил наложен запор и от където се превеждали суми по изп.дело/ било прекратено, за което обстоятелство тя уведомила ДСИ с молба от 03.01.2018г., в която посочила и че получава пенсия за общо заболяване в размер на 277,81 лв. и притежава единствено жилище.

С молба от 05.02.2018г. взискателят поискал извършване на справки за имущество на длъжниците по изп.дело и налагане на запори и възбрани върху имуществото им.

Междувременно изпълнителното производство бил прекратено с Постановление от 04.05.2018г. на ДСИ, по искане на взискателя, само по отношение на длъжника Антони

Стоянов Тодоров, поради постигнато между взискателя и този длъжник споразумение и внесена сума от 10 000 лева.

С молба от 08.02.2019г. взискателят поискал извършване на справки за наличие на банкови сметки на длъжниците по изп.дело и налагане на запори на същите. По разпореждане на ДСИ били извършени справки.

С молба от 18.02.2020г. взискателят поискал от ДСИ извършване на справки в НАП за имущество на длъжниците по изп.дело и в БНБ за банкови сметки, съответно налагане на запори и възбрани върху имуществото им.

От материалите по изп.дело не се установява след прекратяване на трудовото правоотношение на Б.И. на 22.12.2017г., по трудовото възнаграждение на което бил наложен запор и превеждани суми по изп.дело, от ДСИ да се предприети каквито и да било действия на принудително изпълнение.

По цитираните по –горе молби от взискателя до ДСИ за извършване на справки и евентуално, с оглед резултата от тях – налагане на запори и възбрани върху имущество на длъжниците, след като не е установено освен пенсия за общо заболяване и единствено жилище длъжникът Б.И. да притежава друго имущество, от ДСИ не са предприети поисканите действия.

В тази връзка е било поискано от ДСИ да се инициира производство по чл. 448 от ГПК, по която молба липсва произнасяне. Същото искане се поддържа и понастоящем с жалбата срещу Постановлението от 28.05.2020г. за отказ да се прекрати изп.дело. Посочената процедура не е сред правомощията на окръжния съд в настоящото производство и компетентен да се произнесе по направеното такова искане от длъжника е съдебният изпълнител !

Съгласно т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитора, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан и т. н. /, като се приема, че не са изпълнителни действия проучването на имущественото състояние на длъжника и извършването на справки.

С оглед установеното по делото - че в периода от прекратяването на трудовото правоотношение на длъжника Б.И., съответно отмяната на запора върху трудовото й възнаграждение по това ТПО, видно от описаните по- горе действия на взискателя, изразили се в депозиране на молби за проверка на имущественото състояние и евентуално налагане на запори/ възбрани, не са извършвани изпълнителни действия по принудително изпълнение в период от 2 години, настоящият състав намира, че са настъпили условията за прекратяване на изпълнителното производство, визирани в чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.

Ето защо жалбата се явява основателна, а обжалваното Постановление като незаконосъобразно следва да се отмени и делото се върне на ДСИ за произнасяне по молбата на длъжника Б.И.,съгласно гореизложеното.

Водим от горното, Окръжният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Постановление от 28.05.2020г. на ДСИ при РРС за отказ да се прекрати изпълнителното производство по изп. дело №

16072/2007 г. по описа на СИС при РРС, на основание чл. 433 ал.1, т.8 ГПК и връща делото на ДСИ за произнасяне по молбата на длъжника Б.И. за прекратяване на изпълнителното производство, съобразно гореизложеното.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: