Решение № 3142 от 19.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3142 гр. София, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20251110124886 по описа за 2025 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Производството е образувано по искова молба от Т.С. против В. С. В. с искане да бъде установено, че дължи на топлофикационното дружество сумата от 127,78 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2021г. до 31.10.2021г., ведно със законната лихва от 31.10.2024г. до изплащане на вземането, 58,48 лева мораторна лихва за забава от 15.09.2022г. до 10.10.2024г., както и суми за дялово разпределение - 1,59 лева - главница за периода 01.09.2021 г. до 31.10.2021 г., ведно със законната лихва от 31.10.2024г. до окончателното изплащане на вземането, както и 0,54 лева – мораторна лихва за забава за периода 15.11.2021г. до 10.10.2024 г. Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.

150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва исковата молба. Оспорва наличието на облигационно отношение между страните, реалната доставка на топлинна енергия и размера на предявените искове. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

В последното по делото открито съдебно заседание страните са редовно призовани, не се явяват, изпращат представители, чрез които поддържат исканията си.

Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени 1 осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В 2 гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

По делото е представен препис от Договор за замяна на недвижими имоти от 23.06.2004 г. (л. 16 и л. 17 от делото), от който се установява, че на тази дата Столична община е придобила собствеността върху процесния имот.

Със заповед от 01.04.2005 г. (л. 21 от делото) в процесния, вече общински имот е настанена Й.Н.Ч.. Същата е починала на 21.10.2021 г., като ответникът е нейн син и наследник, видно от приложеното по делото удостоверение за наследници (л. 28 от делото). На основание тези доказателства съдът намира за доказан факта, че за процесния период тя е била потребител по смисъла на ЗЕ. Тъй като за процесния период тя е била жива, евентуалните вземания на ищеца са възникнали в нейния патримониум и със смъртта са преминали към ответника като неин наследник.

Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физически лица и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал.

2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.

Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.

По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение

По делото е установено, че между страните е налице облигационно 3 правоотношение.

По делото беше прието оспорено от ответника заключение на СТЕ. След анализ, съдът счита, че не са налице основания това заключение да не бъде ценено като доказателствено средство. Съображението на ответника за негодност на тази експертиза, поради наличието на проверени от нея документи, които не са представени по делото, не се споделя от съда. Обектът на проверката от страна на вещото лице се определя от самото вещо лице, тъй като именно то разполага със специалните знания от науката и техниката, необходими за достигане до обективната истина и е въпрос на негова дискреция каква информация и каква документация ще му е необходима.

Обхватът на тази проверка не се ограничава единствено до събраните по делото доказателства, затова и му е възложено да направи проверка, където сметне за необходимо. При изготвянето на експертизата на вещото лице също така е известна наказателната отговорност, която носи за представяне на невярно заключение и съдът счита, че рискът от понасяне на такава отговорност в достатъчна степен обезпечава добросъвестността на вещите лица при изготвянето на експертизи. Поради това не намира нередности в експертизата и я цени като годно доказателство. От същата се установява, че за процесния период в имота е доставяна топлинна енергия за отопление на имота и за битово горещо водоснабдяване на обща стойност 466,09 лева.

По делото е приета и оспорена от ответника съдебно-счетоводна експертиза. Същата съдът приема като годно доказателствено средство със същите съображения, изложени по-горе по отношение на съдебнотехническата експертиза. Установява, че за процесния период стойността на мораторната лихва върху стойността на доставената топлинна енергия възлиза на 191,87 лева, а стойността на услугата дялово разпределение възлиза на 4,75 лева.

С оглед на разпределената доказателствена тежест, ответникът следваше да докаже извършване на плащане. Тъй като това не е сторено, съдът приема, че задължението не е погасено.

Направеното в исковата молба възражение за изтекла в полза на ответника погасителна давност, съдът намира за частично основателно. Искът е предявен на 31.10.2024 г., а процесният период за доставка на топлинна енергия е от 01.05.2021 г. до 31.10.2021 г. Безспорно между страните е юридическото обстоятелство, че вземанията на Т.С. са периодични по своя характер и се погасяват с кратката тригодишна погасителна давност, уредена в чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Съгласно приетите по делото общи условия, вземанията стават изискуеми с изтичането на четиридесет и пет дни от периода за който се отнасят. Публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 представлява по своето естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя искането си (поканата) за изпълнение. Следователно изпълнението на задълженията зависи от волята на кредитора, т. е. той решава кога да поиска изпълнение. И тъй като правото на иск в случая зависи от волята му, законодателят пренася началото на погасителната давност към възникване на задълженията, защото поканата за изпълнение може да се отправи от възникването на правото. В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че задълженията за месечни вноски (прогнозни или равни) възникват след изтичането на съответния месец, пред който е доставена топлинна енергия – всяка доставка поражда вземане за месечна вноска. Т.е.