Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 529 от 15.04.2026, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 2688/2025
Вид
Решение № 529
Подписан
15.04.2026
В сила
15.04.2026
Състав
Антоанета Иванова Абрашева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 529 гр. Русе, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Ив. Абрашева при участието на секретаря Светла К. Георгиева като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело № 20254520102688 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 59 ЗЗД.

Ищецът твърди, че М. Д. Г., негов баща, се развел с ответницата А. М. Г., негова майка, по взаимно съгласие от 26.07.2016 г. – Решение № 1038 от 26.07.2016г., след който продължили съвместното си съжителство, заедно с двете им деца в жилището на бащата, находящо се в гр. Русе. В края на 2023 г. бащата завел дело за родителските права над децата Д. М. Г., роден на 30.10.2008 г. и М. М. Г., роден на 30.10.2008 г. С Протоколно Определение № 379/12.02.2024 г„ постановено по гр.д. № 6170/2023 г. по описа на РРС, съдът одобрил постигнатата между М. Д. Г. и А. М. Г.а спогодба във връзка с определяне на родителските права, местоживеенето, режимът на лични отношения и издръжка на двете непълнолетни деца, като родителските права били предоставени на бащата и местоживеенето им било определено при него.

На майката бил одобрен режим за поддържане на лични отношения с децата и същата била задължена да им заплаща ежемесечна издръжка.

В процеса на подготовка за делото за родителски права бащата установил, че били изтеглени на 18.06.2020 г. 20 000 лв. от детския влог на детето М. М. Г. от упражняващата към момента родителски права бивша съпруга А. М. Г.а и превеждането на гореспоменатата сума към ипотечна сметка на баща й М. А. Г. с цел спасяване на фамилния им апартамент от изземване от Уникредит Булбанк АД, поради необслужване на кредита.

Апартаментът на майка й и баща й бил ипотекиран към Уникредит Булбанк АД, като в Акта за Договор на Ипотека бившата съпруга била записана като солидарен длъжник. Поради многократно неплащане на вноските по кредита в началото на 2020 г. банката била направила постъпки за 1 придобиване собственост на апартамента и за да спаси апартамента на родителите си от отчуждаване, използвайки факта, че има родителските права – майката злоупотребила и без да се консултира с бащата изтеглила 20 000 лв. от детския влог на детето М. М. Г., направен от неговата баба по бащина линия, за да може детето да учи в чужбина. Сумата била преведена на 18.06.2020 г. в Уникредит Булбанк към сметката на баща й М. Г. за погасяване на задължения към Уникредит Булбанк АД.

В Молбата си към съда по гр.д. № 5485/2019 г. по описа РРС, както и в Декларация подписана от нея и приложена в кориците на делото, майката заявила, че след като преведе горепосочените средства от 20000 лв. в ипотечната сметка на баща си, ще предприеме действия и ще прехвърли съответния спасен имот в полза на децата Д. М. Г. и М. М. Г.. В Определението на съда № 5514 от 25.09.2019 г. изрично се упоменавало, че съдът задължава А. М. Г.а след прехвърлянето на горепосочените средства да представи доказателства, че са предприети действия по прехвърлянето на имота на името на децата. Въпреки това, след като на 18.06.2020 г. прехвърля 20 000 лв. в ипотечната сметка на баща си и предотвратява изземване на имота от кредитора Уникредит Булбанк АД, майката не изпълнява указанията на съда и не предприема никакви действия по прехвърляне на имота в полза на децата.

Имотът бил прехвърлен от майка й С. С. Г. и баба й К., в полза на самата нея – А. М. Г.а, а на 16.10.2023 г. А. Г.а продала имота, за който употребила 20 000 лв. от детския влог на сина ми М. М. Г., на купувач Е. М. М. с Нотариален Акт № 181, том V, дело 649 от 2023; вх.№ 12491/16.10.2023 г. за сумата от 140 000 лева, като по този начин се облагадетелствала финансово за сметка на парите от детския влог, дарени от бабата по бащина линия за образование.

Намира, че А. Г.а се е обогатила неоснователно за сметка на детето М.

М. Г., поради което моли съда да постанови решение, с което А. М. Г., с ЕГН ********** да бъде осъдена да възстанови сумата от 20 000 лв. на М. М. Г., действащ със съгласието на баща си М. Д. Г., с които неоснователно се е обогатила, заедно с дължимите законови лихви, считано от 18.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата по сметка на М. М. Г. в Банка ДСК, IBAN: ************. Претендира разноски.

В съдебно заседание уточнява, че претенцията за лихвата е в размер на 2423,11 лева за периода от датата на прехвърляне на средствата от банковата сметка на 18.06.2020 г. до 02.05.2025 г.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, с оглед направеното от процесуалния представител на ищеца искане по чл. 238, ал. 1 от ГПК намира, че следва да постанови неприсъствено решение срещу ответника по следните съображения:

2

В едномесечния преклузивен срок ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се явява в първото съдебно заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

От друга страна са налице и предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно: с актовете на съда по чл.

131 и чл. 140 ГПК на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и допълнително представените в производството писмени доказателства /Удостоверение за раждане на М. М. Г.; Протокол № 379/12.02.2024 г. по гр. дело № 6170/2023 г. по описа на РРС /споразумение/; Определение № 5517/25.09.2019 г. по гр. дело № 5485/2019 г. по описа на РРС; Удостоверение, изх. № 5485/19 от 25.09.2019 г. от РРС; Декларация от ответницата от 18.09.2019 г.; Извлечение от История на сметка от Експрес Банк за периода от 17.10.2012 г. до 30.04.2020 г.;

Извлечение от Експрес Банк за периода от 18.06.2020 г. до 18.06.2020 г.;

Справка № 1442832/03.11.2023 г. от Агенция по вписвания за периода от 01.01.2023 г. до 03.11.2023 г.; Нотариален акт № 081, том V, рег. № 10802, дело № 649 от 16.10.2023 г., Извлечение от Банка ДСК АД от 29.01.2026 г. за периода от 04.05.2020 г. до 01.12.2020 г./, както и доказателствата по приложеното гр. дело № 5485/2019 г. по описа на Районен съд – Русе, предявените осъдителни искове се явяват вероятно основателни. Липсват данни ответницата да е върнала изтеглената сума от доларовата сметка на сина си, с която неоснователно се е обогатила. Претенциите следва да се уважат така, както са предявени. Главницата се следва със законната лихва от завеждане на делото.

На основание чл. 239, ал. 2 от ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.

В тежест на ответницата следва да се присъдят и направените от ищеца деловодни разноски в настоящото производство в размер на 1482,75 евро – държавна такса за иска за главница и адвокатски хонорар.

Ответницата следва да заплати в полза на Районен съд - Русе държавна такса за иска за лихва за забава в размер на 49,56 евро.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА А. М. Г. с ЕГН **********, с адрес: ***********, да заплати на М. М. Г., ЕГН **********, действащ със съгласието на баща си М.

Д. Г., ЕГН **********, сумата 10225,84 евро (20000 лева), представляващ равностойността на изтеглена на 18.06.2020 г. от доларовата сметка на ищеца сума, с която неоснователно се е обогатила, обезщетение за забава върху главницата в размер на 1238,92 евро (2423,11 лева) за периода от 18.06.2020 г. до 02.05.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба в съда – 02.05.2025 г. до окончателното плащане на вземането, 3 както и 1482,75 евро - деловодни разноски.

ОСЪЖДА А. М. Г. с ЕГН **********, с адрес: ***********, да заплати по сметка на Районен съд Русе, на основание чл. 77 ГПК, сумата от 49,56 евро, държавна такса.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4